Join the new world

Вървя .. до мен е най-добрата ми приятелка Сиси. Изведнъж се появи странен силует .. да не би да е тя?! Прегръща ме! ...

Внезапно чух обичайната песен, която служи за аларма на моя телефон - "Empire" на Bring Me the Horizon - доста твърда метъл песен, която служи за събуждане на дълбокоспящия ми задник сутрин.

Протрих очи и се опитах да запомня съня ми, което допълнително ми наведе лоши спомени и настроение ... Сънувах бившата си приятелка Божидара .. ще ми трябва студен душ. Телефонът ми отново започна да дрънка.

-Ставай бе, мързел! - беше Сиси. Обичайното й радостно кикотене предотврати мой гневен отговор. -Осем часът е. Имаш час по цигулка след 20 минути! Веднага идвай!

-Дай ми 15 минути, кажи на Цветанова, че ще закъснея .. и без това остават само 10 дни до края на училище. - с това разговорът ни приключи и аз се забързах към банята. Трябваше да се изкъпя и преоблека, да хвана рейс, и да отида в училище за .. 15 минути, което е невъзможно. О, да се представя. Казвам се Веселин, и както вече разбрахте, съм цигулар от местното училище за изкуства във Варна. Всъщност, скоро няма да бъда. Завършвам след 10 дни, като днес на практика е последният учебен ден. Остават само двете матури и абитуриентският бал .. о, този бал. Всъщност, тези матури не ме касаят особено, тъй като вече ме приеха с международна стипендия в Единбургският университет, благодарение на добро представяне на втората Европейска Олимпиада по история за ученици. Някои хора ме питат как смогвам с уроците по цигулка и история, както и тези в училище, но затова по-късно ...

Закъснях с 35 минути. Настроих си цигулката, поговорих с госпожата си за крайния си успех - все пак успях да взема и изпита по цигулка успешно с петица, което предвид усилията ми тази година е добре.



В училище се срещнах със Сиси, която веднага заговори за любимата й тема ..

-Днес сънувах Валентин .. отново - Валентин е бившият й, всъщност докато бяха гаджета, тя изобщо не си падаше по него, а едва след като скъсаха се влюби в него, но историята е твърде дълга.
-И? - отвърнах.
-Замина за Румъния днес. Много ще ми липсва Веско ..
-Знаеш, че винаги се връща. Ще запише 2-3 песни и пак ще се появи под балкона ти с цветя.
-Не разбираш .. този път май ще е за по-дълго. Скарахме се с него вчера. Искал да работи през лятото там и ако може да се установи някъде на квартира.
-Ще смени пак оркестъра, той е непостоянен.
-Защо трябва да заминава? - тъжната нотка в гласа на Сиси и очевидното игнориране на това, което казвам ме накара да се засмея. -Защо всички заминават от България в търсене на повече пари?
-Нека отгатна Сис. - казах със саркастичния си глас. - За да отидат в най-близкия до България средно голям град на Румъния, да изчукат дузина курви за десетина дни, да запишат 3 цигански парчета, и да се върнат в България с една средностатистическа заплата?
-О, не разбираш! - ми отвърна по-ядосано тя. - Този път наистина заминава, каза ми го Веско .. иска да се установи там за по-дълго. И не се шегувай с това!
-Стига Сис, сигурен съм, че Вальо ще се върне отново. Всички се връщат. Само тук може да чукаш без пари, докато слушаш скандалите в парламента.
-О, човек .. - Сиси се засмя шумно.
-Не е ли така?! Къде в света има толкова некадърни политици и курви на корем? - казах с насмешка, но всъщност се замислих.

Светлина, както беше истинското име на Сиси, имаше право. В последните години доста мои приятели, които завършиха отидоха да работят в чужбина, други - да учат.

Беше обичаен ден в училище .. е като изключим документални глупости и разговорите за това кой, къде и какво ще учи. Въпреки, че остават броени дни до края на учебната година, някои хора все още си мислят, че какво да облекат на абитуриентския бал е по-важно от това къде ще учат.

Когато се прибрах вкъщи вечерях с родителите си. Телевизорът беше включен, даваха новини.
-"Убийство в центъра на Софи .. " - да обичайното. Всички телевизии започват с отвратителните, после с лошите и накрая с добрите новини. Не, че нещо, но защо не може да дават добрите в началото, а после лошите? Ей така! За разнообразие.
-Как мина денят ти, слънчице? - въпросът на майка ми ме върна към реалността.
-О, супер майко. Скучен ден в училище.
-Чух, че Дамян щял да учи в Москва. - Дамян е един мой добър приятел от класът ми. Музикалната му дарба е безспорна и наистина иска да учи композиция в чужбина, защото тук образованието в тази насока куца.
-Да, дано го приемат. Ще се радвам за него. - казах леко лениво.
-Жалко, че ще ви разделят толкова много километри само след няколко месеца.
-Ще поддържаме връзка. Той е добър приятел и макар да учим в различни държави, на няколко хиляди километри един от друг, това няма да ни спре да си помагаме.
-Надявам се, пиле. О, толкова се вълнувам, че заминаваш за Единбург! - майка ми едва не заплака, но реших да не обръщам особено внимание. А и мразя да ми казва "пиле".
-Ей, тате. Подай ми солта, моля.
-О, тези политици! Вместо да се занимават със скандали в МВР, може да обърнат внимание на бежанците! Или на проблема с емиграцията! - баща ми явно не слушаше и това ме накара да извъртя погледа си по онзи начин, който правиш, когато си отегчен .. познато отегчен.
-Тате, моля те.
-Какво? Аа .. да солта. - той ми подаде солта. - Веско, не си ли се замислят защо толкова хора напускат България?
-Това въпрос за маса ли е? - отвърнах леко отегчено.
-Разбира се, че е! Знаеш ли колко българи напускат държавата всеки ден? Десетки! А може би стотици? Едни печелят пари за семействата си, други за да учат. Дори ти ще учиш в Англия!
-Шотландия татко .. - явно е време за един от обичайните монолози на татко, когато не е в настроение.
-Все тая! Ще заминеш, ще си намериш жена и ще останеш там! Знаеш ли колко други още ще последват примера ти! Всяка година сте десетки. Ах, тези скапани политици!
-Татко, българи са учили в чужбина още преди да се освободим от османско владичество и после са се връщали в България.
-Турско робство! Когато почнете с тези термини! Нямало турско робство, стига глупости! Учили, всички са национални предатели! Колко от тия не стават чуждопоклонници след като завършат?! А колко от тях не взимат семействата си със себе си след години?
-Тате, много хора учат и после се завръщат. А дори и да останат там, какво? Знаеш ли колко български училища има в Испания, в Гърция, в Германия? Новооткрити. Тези хора не заминават без да оставят България и семействата си на заден план. Пращат им пари тук, което по един или друг начин, спомагат на икономиката ни. Дори и да се заселят там, не забравят българските си корени. Други пък се връщат тук с добро образование и помагат на българското общество.
-А демографската криза?! Все по-малко ставаме! Ех, тези политици! Мамичката им!
-Тате, това е просто мит. Всъщност не напускат толкова хора. Тези, които отиват да работят незаконно, така или иначе се връщат, рано или късно. Законно работещите, например лекари, наистина могат да останат за повече време там, но само ако семействата им отидат с тях, иначе и те се връщат тук, дори да е само за почивка. Но колко наистина са реално образованите напускащи? А учащите? Не толкова много, колкото ги изкарват "проучванията" ..
-Това не променя факта, че намаляваме! - за миг забравих, че баща ми участва в този разговор.
-Просто трябва да се смени политиката спрямо приемането на гражданства. Имаме хиляди сънародници в Македония, Молдова и Украйна. Ако даваме по 20-30 000 гражданства на година, бързо ще преодолеем кризата. Нужна е само забързана процедура, а виждам, че скоро беше променен старият закон по подобие на Унгария и Полша. Мисля, че вървим в добра посока.
-Кой ще заживее тук без добра икономика!
-И това ще стане татко, скоро. - усмихнах се и станах от масата. Такива разговори ме напрягаха. Но трябва да свикна - ще уча Международни отношения и въпреки, че изнасях доклад пред Европейската младежка организация на подобна тема, само преди няколко месеца, съм доста колеблив в идеите си напоследък. Любовта разсейвала, казват. Впрочем, не бях се сетил за Божидара цели .. ъм 30 минути?

Легнах на леглото си с лаптопа ми в скута. Трябва ми добра компания, затова писах на една моя добра приятелка, Калина.

-"Хей, искаш ли да говорим по скайп?"
-"Хей, Веско. Разбира се! Влизам след мъничко .. "
Звъннах й след 2 минути, когато се появи на линия.
-Здрасти, Веско! - развика се тя, докато пусках камерата си.
-Здравей, Кали! - как е Licorne днес?
-Супер! Имам шестица по френски, ходих на танци и реших да си купувам нови очила. Кои ще ми отиват? - засмях се. Кали винаги знаеше как да премахне ненужните мисли в главата ми. - Ох, как мина твоят ден? Пак се увлякох, съжалявам!
-О, скучно. Но сънувах Божидара .. този път ме прегърна, по-скоро сянката й го направи. След това се събудих .. да пак се успах. Последни документи за Единбург. Варна сякаш ще ми липсва ..
-Знаеш, че винаги можеш да говориш с Дария за това. Раздялата те разсейва от заминаването ти. - така наричахме Божидара накратко.
-Знам, днес се разсеях докато говорих с баща си по политически теми. Сякаш беше вчера, когато я прегърнах след завръщането ми от Брюксел ..
-Баща ти пак ли е гледал новини? - въпросът определено смени темата на разговора.
-Да. Някакво глупаво проучване. Колко хора напускали страната и прочие ..
-Ти ще си един от тях, знаеш. - едва чуто прошепна тя
-Българите винаги се опитваме да гледаме лошата страна на монетата. Да, наистина напускат десетки. Но десетки се и връщат. Да, аз и други ще учим в чужбина, но образованието в чужбина е по-достъпно, отколкото преди. Ще получим добро образование и ще се върнем тук за да помогнем на това, което обичаме.
-О, ама и ти като почнеш! Усмихни се! Имам шест по френски!
-Хаха, браво Licorne. - прегръщам те. Лека нощ!

Часът беше 23:00. Ох, а ми се спи толкова много. Измих си очите и си легнах.

Сънувах странен сън. Купувах си самолетния билет за Единбург, а на гишето беше Божидара. Русите й кичури изглеждаха толкова реално. Тя просто ме запита накъде отивам. А аз й отговорих:
-Към Единбург. Еднопосочен билет моля.
-Не нямах предвид към кой град, господине. Накъде отиват любовта ти, целите ти, желанията ти. Еднопосочно ли си тръгват от Терминал I? Накъде отиваш ти, къде искаш да отидеш? - светещите й сини очи ме гледаха мрачно и пронизващо.
-Аз .. аз ..
-Не можеш да се спасиш от желанията си, Веско.
-Част от тях ще останат тук. Другите вече са в Шотландия. Няма да се откажа от тази възможност. - отвърнах студено.
-Значи искаш двупосочен билет. Аз все още съм тук, аз няма да замина с теб. Ти ще се върнеш.
-Казах еднопосочен ..
-Не, Веско. Искаш двупосочен билет. Знам, че освен мен, тук оставяш желанието си да промениш това окаяно общество. Помниш ли? Аз промених теб, а ти ще промениш другите. Всички купувате двупосочни билети.
-Аз .. не ме карай да си спомням! Промени ме, да! Но няма да се върна заради теб! Искам еднопосочен билет.
-Знаеш, че на терминала не само излитат, но и се връщат самолети. И ти ще се върнеш. - тя ми подаде билета.

Погледнах го. Двупосочен е. София-Единбург-София и се събудих. Божидара беше права: ще се върна. Рано или късно.

Другите статии на отбор "Страст":
Една планета, много граници (абстракция)
За терминалите и хората
Терминалите* - авариен изход, възможност, избор на предатели или ...
Една планета, много граници (абстракция)
За терминалите и хората
Терминалите* - авариен изход, възможност, избор на предатели или ...
Последствията от един избор