Join the new world

Вече 10 минути вървим по тесния коридор на някакво подземие. От време на време подминаваме запалени факли, които хвърлят лъжливи жълти отблясъци по гладките каменни стени.
Вървим бързо, в колона по един. Аз и спътниците ми сме облечени в дълги кафяви роби, с широки ръкави и огромни качулки. Не говорехме. Тази нощ е нощта на РИТУАЛА. Главен герой ще бъда аз – агентът на Държавно управление “Логистика и операции” - Валентин Кръстев.

Мъжете пред мен се спряха. Двама от тях си казаха нещо тихо и въпреки, че бяха с качулки на главата имах чувството, че си размениха погледи и усмивки. Изведнъж коридорът беше мощно осветен и пред себе си видях малка дървена врата, заоблена отгоре. Дъските, прогнили и раздути от влага, изскърцаха и пред нас се открехна квадратен отвор висок и широк по около 1,70 м. Единият от спътниците ми избута врата и ми даде знак, че трябва да премина през нея. Наведох се, направих неуверена крачка, когато чух как вратата зад мен се затваря рязко. Усетих, че сърцето ми се качва в гърлото, обърнах се наляво, след това надясно и … тогава я видях – малка точка светлина, която бързо се приближаваше. В тъмното някой прошепна: “Агент Кръстев, насам.” Направих две крачки напред и се озовах в просторно каменно помещение. Залата не можеше да бъде обхваната с поглед. Виждаха се само редици от каменни колони, а до всяка колона стоеше по един монах-факлоносец.

Постепенно цялото помещение беше осветено от десетки запалени факли. Тръгнах към центъра на залата и усетих мирис на тамян и етерични масла. Към мен се приближиха трима мъже облечени в червени роби. Мъжът в средата каза силно:
-Агент Кръстев, радвам се да видя тук – гласът му ми беше абсолютно непознат – В момента вие сте стъпил в центъра на Звездата от Плиска – каза той и повиши глас – Погледнете надолу – подчиних се и видях странни знаци по пода на залата – Това са седемте лъча, в които е скрито цялото познание на прабългарите – следващите думи каза шепнешком – Готов ли сте за ритуала, агент Кръстев?
Кимнах и едва промълвих: “Да!”.



Ритуалът продължи около половин час. Помня ясно как коленичих пред тримата мъже. Някой в тъмното подаде меч на мъжът в средата. Той го взе и го положи първо върху лявото, а след това и върху дясното ми рамо. Чух как той започна да шепне нещо. Някакви хора ме заобиколиха и също започнаха да мърморят тихо. Ехото мултиплицираше техния шепот и го превръщаше в някакво неразбираемо бучене. Запомних последните думи: “Тангра е духът на Вселената. Той няма образ и подобие, защото образът е нещо, а Духът е всичко, а всичкото е само дух”.

-Агент Кръстев, станете! – подчиних се – От тази вечер вие ставате част от най-тайното съсловие на ДУЛО – Болярския съвет. Време е да свалим качулките.



Три млади момичета пълнеха масивните позлатени чаши с червено вино. Около масата бяхме насядали не повече от 30 мъже, всичките облечени в червени роби. Аз също получих новата си дреха веднага след ритуала. Отблясъците от факлите по колоните очертаваха и едновременно с това скриваха точните черти на лицата ни. Мълчахме.
Огледах се и разпознах едва няколко човека.

Мъжът срещу мен нещо записваше в малко тефтерче. На няколко пъти вдигна главата си и аз го познах - Friedrich Barbarosa. От скоро той се занимава с дипломация и е всепризнат капацитет по проблемите на Германия и Централна Европа. Чувал съм, че благодарение на неговите усилия немското правителство е отказало поканата да се присъедини към ONE.
В дъното седи Velislav Djambazov, партиен деятел и член на Конгреса. Казват, че политическият му проект Българско реформаторско движение, един ден ще играе важна роля в българската еПолитика.
Пламъците от факлите продължаваха да хвърлят сенки и да правят причудливи форми от дим. Точно под една такава факла седеше видният е-бохем на страната - Graziosso II. Флагманът на еЖълтата преса вестник “еРеп Уикенд” всяка седмица публикуваше папарашки снимки на него и поредната му годеница. Всъщност, те жените му се лепяха, защото той притежаваше верига от еКазина. Тази вечер беше с тъмни очила и се прозяваше. По-късно разбрах, че предната нощ е бил на тежък купон.
До него седяха няколко непознати мъже. Погледът ми продължаваше да изучава седналите около масата боили.
Изненада! Имало и жени сред нас. В светлия край на масата спокойно седеше една от командирките от отряд “Пазителите”- Milenium3. За нея имаше клюка, че е била лудо влюбена в Плато. Но той я отблъснал. Сега тя имала план за отмъщение.
Точно срещу Graziosso II седеше мъж с червени бузи. И той ми е известен – Sando Griffin - популярен еСоциолог и горд собственик на една от най-големите социологически агенции “Сандо Харис”. Говори се, че до услугите му са прибягвали всички български еПрезиденти. Клюката твърди още, че винаги постига желаните от клиентите си резултати.

Шум. Чуха се бързи стъпки. След секунди на масата се появи невисок мъж с широки рамене. Той издърпа един от празните столове и седна шумно. Каза “Съжалявам за закъснението, но имах важни държавни дела” и започна да си оправя червената роба. Разпознах и него - Todor Totev – политик, военен и от скоро президент. Totev седна до Wikeda, който беше заел позата на Дедал. Умислената стойка му прилягаше – все пак беше крупен бизнесмен с 13 фирми. Носеше му се славата на разказвач, който умее да превърне и най-тъжната история във виц.
Непосредствено до него седеше известният български командир – Gavinno. И той беше подпрял лакти на масата, държейки главата си с двете ръце. Сигурно обмисля поредното въстание в територии, окупирани от нашите противници. Всъщност именно след едно такова въстание на негово име беше кръстен площад в еИталия.

Другите мъже около масата не ги познавах.



Някъде от тъмното се чуха звънци. И пак от тъмното излезе фигура на мъж. Той се приближи до масата бавно и тежко. Всички станахме и приветствахме Старият боил. Никой не знаеше неговото име и неговата история. А той, казаха ми по-късно, познавал всички ни.

-Добър вечер, боили! Седнете! – чу се придърпване на столове – Днес в редиците си приехме нов брат – агент Кръстев! – мъжът се обърна към мен - Добре дошъл, боиле! Надявам се да бъдеш достоен в постъпките си и да служиш на каузата на нашето братство! – старецът млъкна и с ръка прикани Wikeda да продължи.
-Боил Кръстев, ти стана част от това братство след като за теб гарантира лично Директорът на ДУЛО! Това, трябва да знаеш, е висока чест. Всички ние сме заслужили мястото си около тази маса. Надявам се да си го заслужил и ти – пое си дъх и продължи – В нашите редици ние не търпим предатели и хора, които си позволяват да пренебрегват интересите на страната ни. Аз казах! – вдигна ръка и прикани мъжът срещу него да продължи.
- Трябва да знаете, боил Кръстев, че Съветът на боилите е най-тайният и висш кръг на ДУЛО. Известно ви е, че Държавно управление „Логистика и операции” е организация подчинена директно на Президента на еБългария. Но тук, около тази маса, се взимат решения, които никой, дори еПрезидента на страната ни, няма право да оспорва. Аз казах! – и той вдигна ръка и даде знак на друг боил да продължи.
-Освен за държавните интереси, Съветът на боилите, се грижи и за интересите на всеки един член на братството. Всички ние си помагаме – кой с каквото може. Днес, член на Съвета ще поиска от нас помощ в едно разследване. Аз казах! – вдигна ръка, а с поглед прикани Friedrich Barbarosa да вземе думата.
-Боили, преди седмица мой приятел каза, че фирмите на лоялен български гражданин били взривени. Той правил клонинги по специална поръчка. Но една вечер ... Всъщност нека изгледаме записа от единствената оцеляла при взрива охранителна камера - Friedrich Barbarosa взе дистанционното, насочи го към дъното на залата и натисна червеното копче. В дъното премигна телевизор и се стартира записът:

“Силует на жена. Движи се бързо. По коридорите на завода се носи музика. Фирмата е изпразнена от работници. А тя – движи се грациозно и определено знае къде отива. Кабинет. Тя се приближава до някакъв костюмар. Предполагам, че костюмарът е шефа на завода. Притиска се в него. Целувка. Дълбока целувка. Нещо прави на врата му. Той пада. Тя излиза. Взрив! Черен екран”

Оживление. Боилите около масата започнаха да коментират. Старият боил се изкашля. Всички млъкнаха и го погледнаха.

-Трябва да разберем какво става. Това е работа на професионалисти. Да не би на територията на еБългария да действа тайна организация, за която не знаем нищо? Кой я ръководи? Кой издава заповедите? Какви са целите на тази организация? И най-важното – те врагове ли са? Боили, чака ни работа! Аз казах!

Следва...



От другата страна на историята с автор Sasha Vladimirova ЦЪК ТУК.

Предишните разкази:

Ден 1232: В навечерието
Ден 1233: Атакувани от три страни
Ден 1234: Унгария ни обявява за ЕВ
Ден 1235: Мармара под българска окупация, Видин се вдига на въстание
Ден 1236: Свобода за Видин, Пловдив и Варна под окупация
Дни 1237 - 1240: Заличаване и ново начало
След ден 1245: Усещане за свобода