Ден 1234: Унгария ни обявява за ЕВ

Day 1,238, 15:35 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Valentin Krastev
Ден 1232: В навечерието
Ден 1233: Атакувани от три страни
В това софийско подземие мирише гадно!
Седях на стола и оглеждах обстановката - ниска дървена маса, някаква техника на висока дървена маса, две лампи – една на стената и друга провесена на жица от тавана, който беше най – обикновен панел, малко прозорче с решетка, четири стола и зелен килим на иначе каменния под.
Интериорният дизайнер на ДУЛО трябва да бъде уволнен.



В стаята влязоха двама мъже облечени в сиви костюми. “Добър вечер, агент Кръстев” – поздравиха и седнаха на два от четирите стола до голямата маса с техниката. “Готов ли сте да започваме?” – попита учтиво по-възрастният. Интериорът ни е като в охридско кафене, но пък обноските са ни френски, помислих аз и се усмихнах. Мъжът кимна, приемайки моята усмивка за “Да, готов съм!”.

И заваляха въпроси:
- От седем години ли работите за ДУЛО?
ДА!
- Женен сте, нали?
НЕ!
-Ходите често в еСинатра?
ДА!
-Продадохте картите на Милица, нали?
НЕ!
-Обичате ли риболова?
НЕ!
-Ходихте на кафе в Сръбското посолство в София?
НЕ!
-Карате колело?
ДА!
-Сръбският посланик в България ви е приятел, нали?
НЕ!

Обръчът през гърдите ми вече ме стягаше. Полиграфът пишеше ли пишеше. А двамата мъже непрекъснато нещо си шушукаха.
На високата дървена маса светна голям червен диод. По-високият мъж дойде до мен, натисна нещо и обръчът, който ме стягаше се отвори. Подаде ми купчинка оризова хартия, върху която имаше множество цветни линии. Нещо като кардиограма, но по-сложна.



“Приключихме, агент Кръстев. Това са резултатите. След малко ще дойде шефът. Иска да си поговорите.”.
Шефът! Възпълен мъж на около 50 години. Легенда сред българските агенти. Говори се, че той е причината за поредицата въстания, чрез които сме се освободили от еРумъния по време на големите битки през далечната 2009 година.



Веднага след като разбрах, че Милица е агент му се обадих. Малко по-късно се явих в кабинета му. В момента, в който влязох той запрати по мен тежка кристална чаша за уиски – първото нещо, което успя да хване. И започна да крещи:
-Кретен! Идиот! Как си го допуснал! – басовият му глас изпълваше стаята и при всяка произнесена гласна се удряше, увеличавайки и обема и налягането в кабинета.
-Шефе, аз ... – опитах се да се защитя.
-Млък! Той! Ти мислиш само с пикалото си! – наведох глава, но усещах как ме обхожда с поглед.

Мина минута от последната му реплика. Не смеех да се обадя. Той удари по масата.

-Ще те изпратя на детектор на лъжата. Веднага! Но не съм сигурен, че ще продължа да ти имам доверие, Кръстев! Независимо от резултата!
Натисна някакво копче, каза нещо и в стаята влязоха двама униформени.
-Тръгвай с тях! – заповяда той.
Е минах на полиграфа. Нямах нищо за криене. Единствената ми вина беше, че бях харесал жена в столичен бар. Как да не я хареса човек?!?



Зелената врата, боядисана в този цвят, сигурно за да пасне на килима в стаята, проскърца и се отвори. В подземието влязоха двамата мъже със сиви костюми и шефът на ДУЛО. Още от вратата започна да ми говори:
-Кръстев, и за двама ни щеше да е по-лесно ако резултатите ти сочеха, че си виновен. Щяхме да вземем лесни решения. Детекторът на лъжата е категоричен, че не ни лъжеш. Затова искам от теб да отидеш у вас, да си стегнеш багажа и да се явиш в кабинета ми до два часа. Работа те чака.

Въздъхнах и тръгнах към вратата. Какво да направя, че харесах една страхотна мадама. Ах, Милица, ах...
-И агент Кръстев – шефът заговори тихо – във времена, когато враговете ни може би дори ще заличат държавата ни, надявам се имаш повод за гордост – погледнах го многозначително – Колко агенти днес могат да се похвалят, че вчера вечерта са “оправили” врага в пряк и преносен смисъл?!

Всички в стаята започнаха да се хилят. Аз обаче останах сериозен. Ах, Милица, ах...
По радиото звучеше някаква патриотична песен.

http://www.youtube.com/watch?v=bI0y3L2Pb5M

Прибирах бельото си в кафява кожена чанта с голяма сребърна тока. “Обедният информационен бюлетин” – обяви водещата, веднага след като песента свърши. “Сръбската армия е навлязла в област Русе и според армейски коментатори до края на деня областта ще бъде превзета от агресорите. По заповед на българския президент е започнала офанзива по границите ни с еТурция и еМакедония. И една новина от последната минута: Унгария ще ни обяви за ЕВ до 24 часа. Маджарите имат претенции към област Варна.”






Изпсувах. И пак изпсувах. Ми да направят коридор и на Полша и Испания, за да ни се изсипят всички, щото по отделно са льольовци. Приключих с багажа, огледах се да не би да забравям нещо и излязох от апартамента.
Половин час по-късно стоях пред кабинета на шефа и чаках да ме приеме. Беше ми напрегнато. Все пак се чувствах отговорен, че съм издънил нещата. Каква ли работа ми беше приготвил?

Срещата ми с него беше кратка. Получих кафяв плик със заповеди и самолетен билет до Дижон /Франция/. Там трябваше да закупя билет за Скопие /Македония/. Предстоеше ми дълъг път и опасна мисия. Милица, аз идвам ...!



Междувременно еИталия се появи отново на картата на еСвета.



Регионът Molise бе освободен след въстание вдигнато от българина Gavino. Часове след освобождението на богатата на петрол провинция, възстановената италианска власт, взе решение в центъра на град Кампабасо да се издигне паметник-статуя на българския военен командир.