Ден 1232: В навечерието

Day 1,235, 15:34 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Valentin Krastev

Аз съм един щастлив мъж. Имам прекрасна работа, получавам добра заплата, жените ме харесват и съм част от страхотна еНация. Е, как човек да не е щастлив? Сигурно еБоговете са полудели, за да ме дарят с всичко това.

Днес закъснях за робата, защото се успах. А се успах, защото предната вечер забих страхотна кака в еСинатра. Всъщност дали аз я забих или тя мен?!
Тя е 24-годишна, висока е 1,73, с черна коса и страхотни сини очи. Казва се Милица и е от Сърбия. То вярно, че жените ми се лепят като пчели на мед, но тя не е обикновена жена ... Всъщност дори не знам защо ме хареса, като можеше да има всеки мъж в бара.



След бара отидохме в апартамента ми. Пихме френски коняк “Сен Жак” и пушихме наргиле с ябълки и канела. Не помня как от общия разговор стигнахме до банята, как заедно взехме душ и как се озовахме в спалнята. Но помня удоволствието сред сатенените ми чаршафи. Помня тихото й скимтене и нежните й пръсти, които чертаеха линии по гърба ми. И ... и изведнъж сутринта се събудих сам.

Не бях чул часовника и побързах да се приготвя за работа. Влязох в банята да си измия зъбите, когато видях надписа на огледалото. “Беше страхотен. Трябва да вървя. Обади се – 0 888 000 888! Целувам те по ... Милица!”. Уау! Аз не съм просто щастлив мъж, аз съм син на еБоговете.

Шефът ме посрещна навъсен. “Агент Кръстев, закъсняхте”. Погледнах виновно. Той ми връчи една папка и каза: “Анализът да е готов до обяд”. Ех, а каква нощ имах с Милица.
Седнах на бюрото, пуснах РС-то, отворих папката и започнах да чета. Не ви казах още в началото, но аз работя за една от най-тайните български разузнавателни служби – Държавно управление “Логистични операции”, съкратено на ДУЛО.

Ние, агентите в тази служба, обработваме купища документи и захранваме държавното управление с анализи, които касаят нашите съюзници и неприятели. При война обаче, сме в състояние да разгърнем широка мрежа от агенти под прикритие във всички враждебни на нас държави. То и затова в наименованието ни има логистика и операции. И нито дума за агенти! Това е част от стратегията. Найс, а?!
Папката, която ми връчи шефът беше бая обемиста. Отворих я и започнах да работя. Документ след документ – доноси, дочути разговори, изрезки от вестници. Почнах да събирам мозайката. Едно парче от пъзела, второ парче от пъзела, а ето го и липсващия ъгъл. Интересно ...

Не може да бъде. Не! Това е невъзможно. Няма как да е истина. Но пък всичко клонеше натам. Бързо при шефа. Бързо!

“Шефе, сърбите ще ни обявят война!” – влетях в кабинета му без да чукам и без да позволя на секретарката му да съобщи за мен. Той седеше като хипнотизиран и гледаше в телевизора срещу себе си. “Шефе, сърбите ще ...” – започнах да говоря. Той явно не ме чуваше, погледна ме и пак погледна към телевизора.

Обърнах се. Журналистка от Обществената телевизия на еБългария тревожно обясняваше, че в Сръбската Влада е предложен Закон за обявяване на война на страната ни. Според водещи сръбски политолози този закон щял да бъде приет с пълно мнозинство.



Веднага след тази новина, пряко в ефир българският президент Подкрепа се обърна към нацията:

"Единствения начин да унищожат еБългария е да унищожат нас. Което ще разбират отново и отново, че не е чак толкова лесно. Добрият боен дух, общност и упоритост трябва да се пазят от всякакви сърбежи и гниди. Във всякакви обстоятелства. Както и да са маскирани. Не се поддавайте първосигнално на призиви за евакуация към колониите. Ако губим оригинални региони, колониите също ще са въпрос на време - просто ни осигуряват малко повече време, през което да се случи нещо. Особено към други страни - така драстично намаляват възможностите ви да помагате и да се борите."
Два часа по-късно всички телефони около мен звъняха. Хора тичаха, приказваха възбудено, носеха папки, изписваха хиляди листа, ровеха в нета и пиеха многооооо кафе. Усещаше се напрежение и нервност.
А днес е ден за избори – 5 април 2011 година /ден 1232 от сътворението на еСвета/. Цялото политическо ръководство на страната е в оставка. На практика държавната машина не функционираше с пълния си капацитет.
Имаше нещо, което ме притесняваше. Сякаш не бях подредил целият пъзел. Нещо липсваше. Мисли, Кръстев, мисли.
Тогава видях плана им. Целият план. Светна ми!




Шефът стоеше срещу мен и не вярваше на това, което му говоря. Три пъти поиска доказателства за думите ми. Накрая вдигна слушалката на червения телефон, който стоеше на бюрото му, натисна високоговорителя и каза: “Искам да говоря с президента. Важно е!”. Чу се прещракване, след което плътен мъжки глас отговори: “Слушам ви ДУЛО”.

- Г-н Президент, знам че сте в оставка и момента не е подходящ, но според наши агенти можем да очакваме нападение не само от Сърбия, но и от Македония, Турция, Иран, Унгария, че дори от Русия.
- Чакам ви в кабинета си. Имате 30 мин. – каза Подкрепа и затвори телефона.

Шефът ме стрелна с поглед. “Идваш с мен”. Ех, защо все аз. А каква нощ имах с Милица ...
Половин час по-късно стояхме в заседателната зала на президентството. Бяхме седнали край дълга маса от полирано дъбово дърво. На стените бяха закачени портретите на велики е-българи. Над президентското място от злато, платина и сребро беше изработен гербът на еБългария. В залата присъстваха генерали, шефове на служби и много политици. Тук беше и бившият президент на страната.

Чу се шум. Всички станахме. В стаята влезе Президентът.

- Господа, разчитам да науча от вас каква е реалната ситуацията.
- Господин, Президент, ситуацията е под контрол. Ще спрем сърбите още на “Сливница” и ще минем в настъпление. Перфектно върви и кампанията ни срещу Турция ... – шефът ми се изкашля и прекъсна брадатия генерал, който пръв взе думата.
- Господин, Президент, според нашите анализи заплахата е огромна. В най-добрия случай ще бъдем нападнати от поне три страни. Сформирана е ...
- Глупости! – извика генерала – Нищо тревожно няма. Рутинно мерена на мускули.

В този момент влезе някакъв костюмар, който отиде до президента и му прошепна нещо. Подкрепа взе дистанционното и пусна голямата плазма в дъното на заседателната зала.
Говорителка от сутринта обясняваше, че македонският парламент ще ни гласува за Естествен враг и ще ни нападне в Софийска област. В горния десен ъгъл се сменяха сателитни снимки и с червен надпис пишеше, че еБългария губи инициативата срещу еТурция. Според репортерката до зазоряване турците ще атакуват Пловдив.



Мълчание. Видях как брадатият генерал започна да потъва в стола си. Всички гледахме някъде, но не и към Президента.
Водещият на новините обяви, че предстои включване от Москва. Кореспондентът ни там заяви, че в Руската Дума е внесен Закон за обявяване на война на еБългария.



Подкрепа изключи гневно телевизора и каза тихо:
- Всички вън. Да останат само агентите от ДУЛО.
Шефът ми запозна Президента с моя анализ. Подкрепа държеше червената папка в ръцете си и четеше събраните материали. Накрая се изкашля и каза:
- Трябва да измислите план. Военните ще се бият на фронта. Ще губят и ще побеждават. Очаквам да вдигнете под тревога всичките си агенти в Сърбия, Македония, Турция, Иран, Русия и Унгария. Искам да знам какво мисли врага още преди да си го е помислил. Разчитам на вас.

Телефонът в стаята иззвъня. Президентът го вдигна, слуша няколко секунди и затвори. След което се обърна към нас:

- Имаме избран нов президент – eDarkAngel. Утре ще ви представя при всътпването му в длъжност. Дотогава да сте стартирали планът за активиране на всичките ни агенти във вражеските страни. Предстои голяма битка. След нея НСР може да бъде единствен господар на еСвета. Ние сме тези, които можем да ги спрем.

ДАНО!
Пътувах към къщи. Беше тежък ден. А и току що ми докладваха, че Румъния е загубила окончателно Добруджа при битката с унгарците. Сякаш за да усложнят нещата персите вдигнаха две въстния.
Светнах лампата и хвърлих сакото си на дивана. Тогава я видях. Стоеше по черно сатенено белю пред мен и се умихваше. Беше малко по-различна от сутринта. Явно като всички жени държи всеки ден да е различна.



- Пригтовила съм ти спагети, ваната е напълнена и ти обещавам страхотен масаж!
Е, аз съм най-щастливия мъж на еСвета и май все пак денят ще завърши добре.
Следва:
Ден 1233: Атакувани от три страни
Източници:
http://www.erepublik.com/en/article/thank-you-ebulgarian-people-edit-1734986/1/20
http://www.erepublik.com/en/article/-1-1736754/1/20
http://www.erepublik.com/en/article/3-brigade-from-croatia-to-our-friends-1736738/1/20
http://www.erepublik.com/en/article/mice-story--1736733/1/20
http://www.erepublik.com/en/article/-spy-news-this-is-what-you-ll-get-for-trying-to-conquer-bulgaria--1736728/1/20
http://www.erepublik.com/en/article/-1-1736716/1/20
http://www.erepublik.com/en/article/-1-1736583/1/20
http://www.erepublik.com/en/article/be-ready-1-1736438/1/20
http://www.erepublik.com/en/article/-battle-for-middle-earth--1736287/1/20
http://www.erepublik.com/en/article/-1-1736243/1/20
http://www.erepublik.com/en/article/don-039-t-panic-1-1736185/1/20
http://www.erepublik.com/en/article/-eden-saplings-edit--1736160/1/20
http://www.erepublik.com/en/article/-en-bg-new-resource-for-fyrom--1736150/1/20
http://www.erepublik.com/en/article/-eden-saplings-1736109/1/20
http://www.erepublik.com/en/article/-1-1736098/1/20
http://www.erepublik.com/en/article/-sc-who-will-clean-the-tear-from-bulgaria-s-face-3-1736062/1/20
http://www.erepublik.com/en/article/-1-1736050/1/20
http://www.erepublik.com/en/article/-1-1692567/1/20