Join the new world

---

---

Ден 1232: В навечерието
Ден 1233: Атакувани от три страни
Ден 1234: Унгария ни обявява за ЕВ
Ден 1235: Мармара под българска окупация, Видин се вдига на въстание
Ден 1236: Свобода за Видин, Пловдив и Варна под окупация
Дни 1237 - 1240: Заличаване и ново начало

---

---

Не можех да заспя. Станах. Запалих лампиона в гостната. Във висока чаша си налях два пръста кубински ром, сложих три парченца лайм, добавих кубчета лед - колкото успях да хвана и допълних чашата с кола. Отпих шумно. От купчината с плочи издърпах онази на Глен Милър. Положих я внимателно върху барабана на грамофона и зачаках да започне “Серенада на лунна светлина”.

http://www.youtube.com/watch?v=TZQQ0vUBceM

Настаних се на канапето и отново отпих от импровизираното “Куба либре”.
В къщи разполагам с всякаква техника, но продължавам да слушам грамофонни плочи. Усещането е различно. Харесва ми да гледам как игличката на грамофона започва да танцува върху гладката повърхност на черната плоча. А ефектът винаги е мелодичен звук, прекъсван неравноделно от припукване.
Затворих очи.
Утре ще бъде тежък ден. И знам, че нещо ще се промени … завинаги.



Онази вечер, на ден 1240, Милица дойде в дома на командир Ривера, за да поговорят. Доста неща си казаха. В края нощта тя си тръгна от дома на агент Кръстев.
И се върна отново – на следващата нощ. Беше весела. Отворихме шампанско и слушахме музика. Час по-късно бяхме във ваната. Смеехме се. Водата шуртеше. Тя започна да ме пръска и да се смее още по-силно. В един момент се наведе близо до ухото ми и прошепна “Дали ще стане?”. Отговорът ми не закъсня: “Да, ооооо, да!”. Акустиката в банята повтори думите ми.
В черния микробус, паркиран срещу апартамента ми, уморен агент записваше всичко, което успееше да чуе. Вода, смях, “Да, ооооо, да!”, вода, смях, смях, вода, мълчание, смях, вода ... Агентът остави слушалките настрана и каза на сръбски “Браво, Милица!”.



Ден 1244.В Скопие няма и помен от онази празничност, която бе обзела всички преди войната. Страната ни бе освободила Видин, Варна и Пловдив. В БЮРМ знаеха, че предстои да си върнем и София. Беше въпрос на време. И може би затова се готвеха за отчаян щурм към Русе.





С Милица влязохме в кабинета на Александър Плужевски, шефът на Македонското разузнаване. Поздравихме се.
-За съжаление, трябва да напусна прекрасната ви страна и да се върна в Испания. – заговорих първи.
-Приятен път, командире – докато изричаше тези думи Плужевски дори не ме погледна.
-Благодаря и до нови срещи – станах рязко, оправих сакото си, хванах за ръка Милица и тръгнах да излизам, когато Плужевски се провикна след мен:
-Пак ще се срещнем, командир Ривера, пак ще се срещнем! – с периферното си зрение видях злокобната му усмивка.

Знаех, че той знае.
Сигурно вече са му докладвали, че командир Примо де Ривера е български агент, който заминава за Русе, а не за Испания. С него тръгва и сръбският агент Милица, която има задачата да проникне в “ДУЛО”.
Но аз и Милица имахме други планове!



Отворих очи. Станах от канапето. Грамофонната тръба се поклащаше в ритъма на “Серенада по изгрев слънце”. Спрях грамофона. Барабанът завъртя плочата още десетина пъти и застина. Загасих лампиона и се върнах в спалнята. Легнах и прегърнах Милица.

http://www.youtube.com/watch?v=b91xd-ZS4Fg&feature=related

Утре ще бъде тежък ден и знам, че нещо ще се промени … завинаги.




Ден 1246.
-За мен супа “Минестроне” и “Октопод по генуезки”. За дамата салата “Крустини” и “Тортелини с прошуто”.
-Нещо за пиене – попита ме усмихнатата сервитьорка.
-Както винаги бутилка “Chianti” – сервитьорката прибра менютата ни и се отдалечи.
Милица се усмихна.
-Често ли идваш тук? – попита тя
-Когато съм в Русе не пропускам италианската кухня на “La casa soleggiata” /”Слънчевата къща”/.
-Уютно е. А ако е и вкусно ... Всъщност, не се и съмнявам, че имаш вкус – отново ми подари една от нейните широки усмивки.
-Отивам да си измия ръцете – шумно избутах стола си назад и се запътих към тоалетната.

В кабинката срещу писоара в мъжката тоалетна е тясно. Имаше всякакво оборудване за подслушване. Побързах да пусна микрофона и да сложа слушалките. Чух учестено дишане, последвано от тиха сръбска реч:
-Браво, Милица. Утре вечер трябва да проникнеш в “ДУЛО” и да източиш всички им военни файлове. Имам и една добра новина за теб – от днес си агент “Първо ниво”. Ето новата ти парола. – чу се шумолене на някакъв лист - Директорът на Сръбските тайни служби те поздравява и ти обещава, че ако продължаваш така скоро ще бъдеш дясната му ръка. Успех!
Учестеното дишане изведнъж изчезна заедно с тихата сръбска реч. Свалих слушалката от ухото си. Оправих вратовръзката си и излязох от тоалетната.

Тръгнах към масата, а Милица стоеше срещу мен и леко се усмихваше.
-Скучно ли ти беше, скъпа? – попитах невинно.
-Винаги, когато ме оставяш сама ми е скучно – каза отново с усмивка тя.
И двамата се разсмяхме.
-Между другото “ДУЛО” планират важна операция в Румъния. Но за това ще ти разкажа по-късно – взех лявата солница и започнах да си играя с нея.
Сигурен съм, че в този момент сръбският агент, който стоеше на слушалките в черния ВАН, паркиран срещу ресторанта, псуваше.



20:00 часа. Милица влезе с новата си парола в системата на Сръбските разузнавателни служби. Нули, последвани от единици. SAVE AS … START DOWNLOADING … 10 минути ... Тя издърпа флашката със свалената информация и ми я подаде.
-Това е цялата информация, до която има достъп агент първо ниво. Имена, списъци, кодове, операции. Всичко е в тези 4 GB.
-Благодаря, Милица – целунах я.
Тя отвърна на целувката ми и ме прегърна силно.
-Обичам те – каза тя и скри разплаканите си очи в рамото ми.
-И аз те обичам, Милица. И аз те обичам!



Половин час по-късно мощна експлозия разтърси спящия Русе. Мъж тичаше надолу по улицата и молеше за помощ. Той твърдеше, че в апартамента е била съпругата му.
На сутринта шефът на Русенската полиция обяви, че при експлозия тази нощ е загинала сръбската гражданка Милица Янкуловска.



Държавно управление “Логистика и операции” се бяха погрижили за всичко. Смъртта бе най-добрата програма за защита на важни агенти. За света Милица беше мъртва. В Сърбия щяха да я обявят за герой. А ние вече разполагахме с информация за цялата им агентурна мрежа.

Но нещо не ми даваше покой - не знаех къде е Милица сега. Шефът сподели с мен, че се е погрижил тя да бъде добре и че в момента работи за една от най-тайните организации в еРепубликата.
Това не ме успокояваше. Аз я обичах - силно! И ще я намеря.

Още същия ден се свързах с моя приятел Велислав Джамбазов, политик от Българското реформаторско движение. Той от своя страна се обади на приятели от армията и парламента. Резултатът не закъсня.

Часове по-късно по пощата получих малка пратка от него. Отворих кутията и намерих само част от бял лист за копирна машина. Запалих свещ и доближих до нея белия лист. Някой беше написал със симпатично мастило поредица от букви, които приличаха на агентурна позивна: Kimmie_bs.

Милица, или както там се казваш сега, скоро пак ще съм до теб! Волим те!

ПП: Приятели, заедно със Sasha Vladimirova стартираме един проект в социалния раздел на пресата ни. Теренът на нашите истории ще бъде еРепубликата. Персонажите ще бъдете вие. Сюжетните линии остават две и ще се развиват паралелно, но целта и на двама ни е една – всички да се забавляваме и опознаваме. Силно се надявам да ви хареса.

Какво се е случило с Милица? И коя всъщност е тя? Дали не е сред приятелите ти?