Join the new world

Здравейте, приятели!
Преди време ви бях представил хумористичния си добронамерен подход към някои епизоди от историята ни. След дълга пауза ви пускам следващата серия.

Публикувано до момента:
Поредица “Из моята ненаписана хумористична историческа фантастика”
1. Иванко – убиеца на Асеня
2. Кървавото писмо
3. Последната битка при Никопол
4. Младият Калоян

ИЗ МОЯТА НЕНАПИСАНА ХУМОРИСТИЧНА
ИСТОРИЧЕСКА ФАНТАСТИКА
“Йоаница - Императорът”

Двама стражи въвлякоха пленника под мишниците и го хвърлиха в краката на българския владетел. Йоаница се обърна и се вгледа учудено в стражите.
- К’ъв е тоя цървул? – рязко попита той.
Единият страж мислено се прекръсти и тихо отговори:
- Това е латинския император, твоя милост.
Българският цар втренчи страшните си черни очи в стража и просъска през зъби:
- К’ъв император е този? Императорите не ходят с тенджери на главите.
После с всичка сила наби един ритник с десния си крак в пленника. Изрева на умряло и заподскача на един крак. Десният му пурпурен ботуш се беше размазал в бронята на падналия рицар. Йоаница съвсем побесня и хвана пленика за раменете.
- Ставай бе, робокоп!
Латинският император се изправи трудно на колене и остана така. Калоян ( както го наричаха мръсните ромеи, че и българите хиляда години след това ) се ухили през зъби.
- Научил си значи, че се стои на колене пред българския цар!
Пленникът бръкна с пръст под шлема си, изчисти един сопол и тихо рече:
- Просто не мога да се изправя сам. Няма ги оръженосците ми. Бронята ми тежи 40 кила, а аз 60.
Калоян започна да обикаля жертвата си като лъв в клетка, без да сваля очи от плячката си. Двамата стражи се спогледаха уплашено. Те познаваха изблиците на гняв на своя господар, които не вещаеха нищо добро на околните. Изведнъж българският цар се ухили и спря.
- Как е името ти, робокоп? – попита той зло.
- Бодуен дьо Фландр – тихо отговори латинеца и подсмръкна.
Усмивката на Йоаница стана още по-зла.
- Баси педерасткото име! Да не си дошъл за прайда в Сердика? – ухили се той.
Замахна да срита пленника, но се спря и погледна десния си крак.
- Ще ти викаме Балдуин Фландърски. Имаме една кула в Търнов, Балдуинова й викат. Кръщавам те на кулата и там ще те сложа при роднините ти.
Младият латински император учудено вдигна поглед.
- Какви роднини? Аз нямам роднини тук.
Йоаница пак се ухили, подхвана с два пръста гнусливо мантията му и изсъска:
- При паяците, колега. На какво мислиш, че приличаш с тая мантия с папския кръст?
Бодуен учудено го погледна, после тихо промълви:
- Има концерт на Преслава другата седмица в Търнов. Ще ме пуснеш ли да отида да гледам?
Българският цар изпъчи гърди и пак погледна към десния си крак.
- Ти до Търнов не стигна, за Преслав си се замислил. Баси наглеца!
После рязко се завъртя и извика:
- Асене, бързо тук!
Мазен прабългарски ром буквално се втече в походната шатра на българския владетел. Усмивката му блестеше с бисерната красота на 15 здрави зъба.
Калоян се обърна и грозно му нареди:
- Сваляй бакъра от него и го носи на чаветата.
Двамата стражи отнесоха бившия латински император като куцо пиле домат. Асен се затътри зад тях с идиотска усмивка. Спря на входа на шатрата и занарежда:
- Аз пак за тебе ще гласувам, и циганката, и циганетета...
- Вън! – изрева Йоаница и се хвана за главата.
Седналият на земята писар Гостун тихо се прокашля.
- Господарю, тоя Асен не е плащал вода, ток и данък от времето на хан Крум.
Калоян се замисли, после се обърна рязко към писара си.
- Напомни ми като превзема Солун да избия всички цигани.
Гостун пак се прокашля.
- Господарю, по-добре ги прати при франките. Те да им берат гайлето.
Царят го погледна отнесено.
- Че да ни ги връщат после с чартъри?
После се замисли и отсече:
- Мисля да ходя на среща в Тесалоники, Македония, Гърция в края на юни. Като се върна ще реша.
Гостун тихо се обади:
- Каква е тази Македония в Гърция?
Йоаница се обърна и вдигна рамене.
- По времето на Василий II Българоубиец Македония е била около Адрианопол. Ба’ли маа’му къде е сега!
Гостун се ухили се поклони.
- На теб, господарю, казват Ромеоубиец. Ти знаеш най-добре.


За шаут:
Историята от хумор продължава, Част V
http://www.erepublik.com/en/article/-v1-2279090/1/20