В едно зимно утро

Day 4,109, 04:40 • Published in Bulgaria Bulgaria • by AudAncho

Откъс от книгата "Случки от моя живот"

На Г. Г. и неговата к.


*******
Прócтата заалармира.

Събудих се.
Добре е, че се събуждам.
Трябва да ставам.
Паузата между тези три изречения беше около 5 минути - разсънвам се, все пак.

Бях се капсуловал като пашкул, затова първата фаза бе отвиването на главата (сънен съм и не ми е до дообяснения, нито до шеги). Лъхна ме студ.
Бррр! Никъде няма да ходя!
Завих се пак презглава с плахата надежда алармата да спре. Ха, не ми се пикае!
Унесох се...

Вървях по някаква широка улица с много платна. Между тях трамвайни ленти.
Нямаше никакви превозни средства. Бе слънчево и топло. Не се чуваха да крещят врабчета и друга летяща сган.
Вървях по крайната дясна лента, защото вместо тротоари имаше... реки. Защо реки?
Обикновено, когато сънуваме, приемаме всичко за естествено. Даже най-необикновените неща. Е, да, ама аз се учудих.
Не бяха големи реките. Метър на широчина си е рекичка. Течаха си бързо и немного тихо, но не и шумно - средно,. Ако имаше коли, нямаше да се чуват. Но коли нямаше.
Видях малка бяла едноетажна постройка. Влязох вътре. Беше кен... ъ-ъ-ъ... нужник.
Бели чисти плочки. Бяла чиния. Всичко бе обляно в светлина. Отнякъде се чуваше успокоителното ромолене на вода и ... и тогава чух глас:
- Не я ползвай - това е капан!

Събудих се пак. Простáтата бе включила алармите на целия блок.
Скочих бързо и... отново успях да спася достойнството си - стигнах навреме до целта и нито капка не отиде там, където не трябваше.

Измих се продължително с то-о-опла вода-а-а. О-о-о, какво блаженство!
Но всичко, освен дланите ми, започна да замръзва., затова бързо се върнах в укритието срещу студ - завивките си.
Топлата вода ми бе вляла сили и не ми се спеше. Направих прозорче за очите, прибрах на топло дистанционното и включих някакъв сутрешен блок.

=================
- Добро утро!
Тежка катастрофа стана тази нощ...

Превключих друг канал.
- Добро утро,!
- Добро утро!
Водещите тук бяха двама
- Тази нощ бе извършен атентат в...

Превключих.
- Добро утро!
- Добро утро, уважаеми зрители!
Тези даже се усмихваха.
- - Пенсионерка бе ограбена и изна...

А-а-а, стига с такива новини, бе хора! Пак превключих.
- Добро утро!
- Добро утро на всички!
- Кога ще се стопли ще разберем след малко в прогнозата за времето, а сега - новини.
- Двама сноубордисти загинаха...

Изключих.
Хм, ама че работа!

Включих и проследих всички канали.
От 7 новини 6 бяха негативни, а последната - неутрално-негативна.
Замислих се.
Пожелават "Добро утро!', а после - криминалната хроника.
Нали, както ни тръгнело сутрин, така щяло да ни бъде цял ден. И с какво предлагат да ни почва денят?

Изключих телевизора и включих компютъра. Може в нета да има нещо интересно.
Имаше това - "Интимни кадри на Никол Шерцингер и Хамилтън изтекоха с интернет".
Срещу новината - снимка на... Цветан Цветанов. Какво?!
Какво общо има Цв Цв с двамата? Тройка? Изключих този вариант, но късно - вече си бях представих някои ужасяващи сцени, които напълно ме събудиха.
=========================
След сутрешния тоалет пак седнах пред монитора. В квартала имаше кинозала, а в 10 нямаше почти никой на прожекцията. Да видим кой е филмът. "50 нюанса тъпо".Уффффф!

Навън бе слънчево и през прозореца напичаше приятно. Термометърът на балкона сочеше 12 градуса. Хм, дали да не се поразходя до... Появи се образа на задименото кафене пред блока и спрях. Къде имаше място, където няма чалга и махмурлии, сърбащи кафе? Къде, къде, къ... сетих се - книжарницата!

Както почти всички неща в блок на краен квартал и книжарницата заемаше "половин вход". Тази даже два - последния и предпоследния. За апартаментите се влизаше от север, а книжарницата бе с южно изложение. Голямо предимство за студената част от годината. Отваряше в 8 и затваряше в 20:00, според табелата на вратата. Но, всъщност, работеше и след този час, ако имаше клиенти. Помня едно лято, покрай истерията с Хари Потър, че бе станала почти денонощна. Книжарката си разбираше от работата.

- Добро утро! Вие сте най-ранобудният.
- Здравейте! Така се случи.
- Нещо определено или да Ви помогна?
- Н-н-нещо интересно.
- Ново или класика?
- Нова класика.
-Ха-ха! Добре-е-е... да видим...да! Заповядайте, разгледайте!
- Благодаря!

Небе с облачета. Това започва оптимистично.
Георги... Господинов?! Интересно. Преди 13 века щеше да е Георги Багаинов.
"Физика на тъгата"
...
...
...
Какво?! КАКВО ?!?
Няколко секунди просто стоях опулен.
- Май Ви хареса, - отбеляза книжарката, докато подреждаше една от лавиците. - Радвам се. Това не е книга за всеки. Само интелигентен човек може да я оцени.
Стигнах до извода, че не съм интелигентен.
- Седмо издание! 16 лева, но като за първи клиент - 13.
Върху лицето на книжарката грееше усмивка на духовно извисен интелектуалец, а в мен се бореха практичността и доброто възпитание.
"Благодари за вниманието, кажи, че нямаш толкова пари и излез, докато не си се омотал съвсем!".
"Глупости! Не я слушай тази! Купи книгата!'.
"Ха, как ми говори?! Нали си добро възпитание? Къде ти е доброто възпитание?".
" Докато има такива като теб...'
- Спрете!
- Какво?
- А, аз... ще я купя.
- Добре, ето бележката. Да Ви я опаковам ли?
- Не, не, няма нужда - наблизо съм, а и е за мен, така че...
- Добре! Нещо друго?
- А... ами... нека първо прочета тази.
- Добре. Ще Ви хареса. Довиждане!
- Мда, довиждане!

13 лева за тъга! Като че ли си нямам моя в излишък.
"Казах ти да се омиташ овреме, ма ти - не!"
Доброто възпитание мълчеше гузно.
И к'во да я правя сега тая книга? За четене и дума не можеше да става. Моите проблеми + безплатните сериали от рода на "Богатите също плачат" са ми предостатъчни, ако реша да се депресирам. Ама това нямаше да стане никога.
13 лева! Ега ти! Ама така е! Щом денят почва с катастрофи, грабежи и убийства, какво да следва?

Реших да се прибера. Явно това е проклет ден и не исках да харча още излишно пари.
- Здравей!
Обърнах се. Милена от съседния вход ми се усмихваше.
- Здрасти! Къде си ходила?
- Връщам се от смяна.
- Какво работиш?
- Полицайка съм. - плахо отвърна Милена. - Това, обикновено, стряска всички.
- Стряскат се престъпниците. - ухилих се аз.
- Ха-ха-ха! Не знам, дано! А ти какво работиш?
- Пазач, най-обикновен. И аз съм все нощни.
- О, значи и двамата сме от една и съща страна на барикадата?
- Със сигурност!
- Довечера на смяна ли си"
- Не. Днес, утре и други ден почивам.
- О, чудесно! Значи може да дойдеш - повишиха ме и празнувам.
- Разбира се.
- Началото е от 20:00, но ела, когато ти е удобно!
- Какво да нося - пиене или ядене?
- О, имам всичко, но съм сама и поне 2-3 часа ще ми трябва да приготвя масата. Сиреч - може да не успея за 8. Първо трябва и да поспя, разбира се...
- Ако искаш, мога да дойда да ти помогна?
- Наистина ли? О, чудесно! Ела към 17, тогава!
- ОК. До после!
- До после!

Милена. Хубаво момиче. Даже много хубаво. И умно... аха-а-а!
=================
В 17:00 стоях пред врата й.
Звънецът имаше приятна мелодия.
- О, ти си тук?
- Да.Заповядай!
- Какво е това?
- Скромен подарък по случай повишението ти.
- "Физика на тъгата"? О-о-о, чудесно! Да знаеш само колко пъти се канех да си я купя и все нещо ставаше. О, благодаря ти! Много ти благодаря!
Прегърна ме и ме целуна по бузата. По лявата. Инстинктивно я прегърнах и аз. Почувствах се неловко и бях готов да я пусна, при най-лекия опит за освобождаване, но Милена стоеше. Погледнах в очите й и ... разбрах.

След 6 месеца й подарих пръстен с диамантче, а след още 6... Но това вече е друга история.



Снимкa: podmosta.bg
==================
В едно зимно утро
https://www.erepublik.com/bg/article/-1344-2691144/1/20