Join the new world

Тази статия участва в конкурса "Мастиленият лабиринт 4, тема 3"
================================================================================

За мнозина "Възвисение" е име на книга или "филм за двама полуреволюционери-полуразбойници", както пишат критиците. Всъщност, имат предвид "Възвишение", макар до известна степен смислово нещата да се припокриват. За мен и двете думи са напомняне за двама човека - съименници на един от главните герои - Гичо. Сиреч - всичко, което ще напиша, ще е само истина, без ред художествена измислица.

Единият е прадядо на съквартиранта ми и е бил истински разбойник. Дали е бил и революционер тепърва смятах да разбера, след като взема интервю. Но... при мен често се получава - да планувам едно, а да стане друго.
Съквартирантът ми не бе в настроение и почнах с ченгел да му вадя думите. По едно време ми писна и го оставих. Реших, че моят Гичо повече заслужава да бъде запомнен.
.
И така - приятно четене!

=================================================================================

Снимка: alo.bg

На дядо ми Гичо

Роден е в Музга - малко селце между Севлиево и Габрово. Бил средният от трима братя. Като дете със сигурност е познавал част от красотите, показани във филма, защото е бил пастирче.


Снимка: rap.icbproperties.com
====================

През 20-те години на ХХ век бедността е била голяма. Много от планинските жители слизат в равнината, за да търсят препитание. Бащата на баба ми по майчина линия, например е тръгнал от Осиковска Лъкавица, близо до Ябланица и стигнал до Исперих.
Дядо ми също стигнал до там, но по малко по-дълъг по години и километри път. Първо семейството му се преместило в Севлиево. Да, били бедни, но ученолюбиви. Баща му - Иван Добрев, изчел всичките книги на местната библиотека, за което получил грамота. Не знам много за братята му, но и те не били "прости хора", както казваше баба ми. Явно си е било семейна традиция, защото дядо ми имаше потребността всеки ден да прочете поне страница от нещо.

Пробвал си късмета на много места, но две от най-важните си умения научил в София и Русе. В първия град научил готварството, а във втория - хлебарството, където и получава диплом за майстор-хлебар. По онова време без подобен документ, висящ на видно място, не е могло да си хлебар. Има и друго интересно. Накрая на работния ден, всеки работещ във фурната получавал по 2 хляба. Всеки въглищар - по торбичка въглища и т.н. Това било уважение към труда, но и мъдър начин да не се краде. Било е времето, когато да си честен човек и било стремеж и основание за гордост.


Снимки: София, i.pinimg.com и Русе, airgroup2000.com

Но съдбата го отвежда до с.Хърсово, а по-късно и до с.Кемаллар, което през 1934-та ще се нарече Исперих.
Земята в Лудогорието е плодородна и с малко труд постигаш много - мечта за всеки работлив, но беден човек.
На дядо ми постоянно му се е налагало да работи, но никога не оставял книгите. Това правело впечатление и на бедни, и на богати. Така често "Съдбата му се усмихвала", както биха казали някои. Аз бих ги поправил - не Съдбата, а неговото ученолюбие му се отплащало. Много са показателните случаи, но ето един - служейки като моряк във Варна, бил писар в Щаба, сред интелигенцията на Флота. Дядо бил и от малкото щастливци да бъде няколко дена в обкръжението на НВ цар Борис III.


Снимка: morskivestnik.com

Идва 9.IX.1944 г. - още една черна дата в историята ни. На герба ни от 1971 до 1990 г. пишеше "681 - 1944" - точно както в некролог, се шегувахме всички.
След преврата изчезва всякаква организация, поне в повечето държавни учреждения. Наборниците са разпуснати и всеки поема към дома. Някои нарамват килими, други стенни часовници, трети дори бюра. Да го питаш невежата за какъв ... му е това бюро, ама видяла жабата, че подковават коня, та и тя вдигнала крак. Сиреч - всички крадели. Е, почти всички. Дядо ми си нарамил само мешката с дрехите си и поел по жп линията към Исперих. Скоро се жени, ражда се майка ми, после леля ми...


Личен архив

Не го вземат на фронта. А защо, това съм пропуснал да го питам. Но има една история, която може и да дава отговор - лежал е в полицията за "комунистическа пропаганда". Всъщност. няма никаква пропаганда. Като ерген отивал на седянка в яркочервена риза, за да привлича момите повече. Но полицаите били подозрителни и изкарал една нощ в ареста. За всеки случай.
В Исперих всички сме с роднински връзки (т.е. бяхме). Затова и никой не е гонил комунистите преди 9-ти - кой би искал да има проблеми с тъщата и постоянни навиквания от жена си?! След 9-ти бившите комунисти стават милиционери и на свой ред, пък, скатават роднините си - бивши полицаи. Шуро-баджанащина отвсякъде и в пълен комплект. 😁

Затова и дядо ми излиза без бой и унижения, но в досието му пише, че е влязал за комунистическа пропаганда, което дава основание на милиционерите и новата власт да го измъкне от редиците на фронтоваците. Почва като хлебар, но скоро му предлагат да стана директор на хлебозавода. Но има две условия - да е член на БКП и да има завършено образование, поне средно. Скоро отива да учи в Рабфак - Работнически факултет. Това е място, където "нашите хора" се научават да четат и пишат или да се усъвършенстват, както е било с дядо ми.
Той се е отличавал винаги с добронамереност към хората. Знаеше турски говоримо много добре, а с руския и френския също е бил добре - нещо естествено за един Близнак. Винаги намираше начин да се измъкне от затруднено положение, като обръщаше всичко на майтап. И ето доказателство от изпит по български език.

Пада му се да обясни как се пише думата "дело" - с "Е" или "ѣ". Той не знае и казва:
- Аз не знам. Но и никой тук не може да каже, защото не сме го учили.
Изпитващите се подсмихват и му обясняват, че е с "ѣ" , защото идва от "дѣламъ, дѣлкамъ".
- А, ето сега вече ще знаем, - казва дядо ми и си получава отличната оценка за управленец.

Дълги години бе директор и се държеше като отговорен човек, без да тъпче подчинените си. Напротив, често си отделяше от личното време и средства, за да оправя техни лични проблеми. Затова и бе уважаван от всички.
Имаше технолози в завода, учили години как се прави хляб, но поне два пъти седмично телефонът в къщи звънеше към 3, за да го викат по спешност. Оказва се, че освен знания за пропорции, трябва и усет, защото всяко брашно е различно. Маята - също. Без усет нищо не става, а дядо ми Гичо го имаше.

Пенсионира се по болест. Веднага след това хлябът вече не ставше за ядене...


Снимка: frognews.bg

Към хлебозаводът имаше баничарски и сладкарски цех. Сещате се, че децата на работниците и служителите предпочитахме втория. Чакахме с нетърпение да направят тортите и пастите, за да нападнем огромния казан с крем. А, когато ни станеше прекалено сладко, един току-що изваден хляб с олийце, шарена сол и сирене, оправяше нещата.
Къде са ми любимите еклери с вкусен яйчен крем и светлошоколадова глазура ?
Ами "Витошки"-те? Не сегашните с гаден маргарин, а онези с масло.
Даже "Гарнираните пити" бяха по-вкусни от много днешни подобия на пици.

Дядо Гичо ми е примерът за подражание. Един човек, роден в малко и бедно планинско селце, възвисил се до уважаван от всички директор, баща и дядо. Само на жена не сполучи, но хората с право казват, че "Хубавите ябълки свинете ги ядат". Дано в следващия живот си отваря по-добре очите и при избора на съпруга!

Завършвам с една от любимите му песни - "Заблеяло ми агънце " на Борис Машалов

www.youtube.com/watch?v=JiojiJFoQJM

=============
Възвисение
https://www.erepublik.com/bg/article/-1344-2660786/1/20