Join the new world

Изгубената хроника на Перун (1)
Изгубената хроника на Перун (2)
Изгубената хроника на Перун (3)
Изгубената хроника на Перун (4)
Изгубената хроника на Перун (5)

---

Изгубената хроника на Перун
глава II, част 2

Този път се обаждаше Шримпи Плъха. Никой не знаеше неговото истинско име, но този прякор му прилягаше. Дребен, съсухрен, на неопределена възраст, той наистина приличаше на такъв с малките си миши очички. Този тип наистина беше изключително полезен. Притежаваше уникалния талант да печели доверието на хората и да се слива с тълпата. Имаше контакти навсякъде по света, умееше да събира бързо и безшумно ценна
информация.

Муун Шарл де Миро́ не го харесваше, но работеше с него, защото му беше полезен, засега...

-Шефе! - чу в слушалката мазния глас на Плъха. - Имам нещо специално за теб.
- Къде, по дяволите си, Шримпи?
-Не много далеч от теб, шефе. В Париж. Научих нещо, което със сигурност ще те заинтригува.
-Казвай!
-А, не! Първо да уточним цената. Мисля, че пет златни хилядарки са добра оферта за информацията, която имам и може би ще ти продам.
-Кажи какво знаеш, аз ще преценя дали си струва.
-Знаеш, че си струва, шефе, дори и повече, но нали имам добро сърце, ще ти я кажа само за пет хиляди. Чувал ли си за златната маска на Перун, която откриха в България преди няколко години?
-Разбира се. Находката е уникална.
-Именно, шефе. Къде мислиш е сега?
-В историческия музей в София. Къде другаде?
-И директорът му така смята - изхили се доволно Плъха. - Ама и двамата грешите. Там е изложен фалшификатът. Истинската оригинална маска е в Париж. Някакви тарикати успели да я подменят и изнесат от страната. Точно след два часа има таен търг за продажбата й.
-Сигурен ли си в това?
-Обиждаш ме, шефе! Кога съм те подвеждал?
-Добре, добре-засмя се снизходително Муун Шарл де Миро́ . - Разказвай!
-Първо кажи заслужих ли си парите?
-Ако информацията е вярна, Ецио ще ти ги занесе още тази вечер, но ако ме будалкаш, знаеш какво ще стане нали?
-Знам шефе! -в гласа на Плъха се усети напрежение и страх. - Да не съм луд да го правя. Не искам онзи откачен сицилианец да нахрани рибите в Сена с мен.
- Слушам те! - каза строго Шарл де Миро́ . Плъхът имаше нужда понякога да бъде сплашван, за да си знае мястото. Но засега беше ценен за милиардера и дори да грешеше, нищо нямаше да му се случи, но нямаше нужда да го знае. Малко респект никога не беше излишен.
-Не знам подробности за това как е станала подмяната в България и как е изнесена от страната. Пък и не е важно. Сега някакъв руски мафиот организира таен търг за продажбата й. Казва се Гияс Гуляев. Вярвай ми, името му подхожда, като го видиш сам ще разбереш. Опасен тип. Пази се от него, шефе! Бил е командир на взвод в секретните части на руската армия. Сега притежава руски бар “Люблянка” в Париж. Именно там ще е търгът за маската на Перун.
-Кои ще участват?
-Много влиятелни хора. Шейх Омар ибн Гарабедян ибн Не знам си кой, Гюнтер фон Щурман, дон Митколини, дон Боболино, графиня Гъболета Отровнелия и още няколко, чийто имена не разбрах.

Шарл де Миро́ обаче познаваше изброените лица. Богаташи и страстни колекционери, те бяха част от елита на светското общество. Щеше да бъде в отбранна компания.
-Как да се включа в търга и защо не съм поканен?
-Никой не е канен, шефе. Руснакът е пуснал слуха и чака да се съберат желаещи. Влизаш в бара и казваш на портиера, че носиш подарък на славянския бог.
-Разбрах! - Шарл де Миро́ затвори телефона и веднага натисна бутона на интеркома. - Мари, Обади се бързо на Борил Жиглие и отмени срещата - нареди делово на секретарката си. - Кажи, че се налага спешно да пътувам до Лондон.

Шарл де Миро́ излезе от кабинета и по личния си асансьор се спусна в подземния гараж, където го очакваше Ецио Гардиалини, неговият личен шофьор и бодигард, един от малкото, на които Муун имаше пълно доверие. Висок, с жилесто мусколесто тяло, сицилианец от Бруклин, някога Ецио е бил от главорезите на фамилията Гардиалини.

Когато милиардерът излезе от асансьора, Ецио стана от мястото зад волана, отвори вратата на лимузината и Муун Шарл де Миро́ се настани удобно вътре. Шофьорът заобиколи и зае отново мястото си.

- Има промяна в плана. Няма да ходим в кантората на адвоката. Карай към бар “Люблянка”. Знаеш къде е, нали?
*следва продължение