Join the new world

Изгубената хроника на Перун (1)

---

Изгубената хроника на Перун
глава I, част 2

Младият мъж продължаваше да разглежда с интерес книгите, прелистваше през някоя и после я връщаше бавно на мястото й. Една от тях привлече вниманието му, без и той да знае защо. Може би името на автора му се стори някак познато. Беше доста стара, с пожълтели страници, написана на пишеща машина и обвързана несръчно с обикновен син плат книга. Взе я внимателно и се приближи бързо до щанда, плати нищожната цена, която му каза възрастният продавач и вече се чудеше как да оправдае престоя си в уютната книжарничка, когато дъжда спря така внезапно, както беше започнал.

Адвокатът нямаше какво да прави вече в малкото магазинче. Тръгна безцелно по улицата, без да подозира до какво ще доведе тази импулсивна покупка.
Наближаваше обяд и той се оправи по навик към едно познато бистро наблизо.

Влезе в заведението, седна на познатата маса до прозореца и зачака сервитьорката. По това време на деня беше празно. Студентите още не бяха излезли от лекции. Само след час тук щеше да бъде пълно, шумно и тясно от гласовете им. Сега, обаче бе тихо и спокойно. На съседната маса имаше още един посетител. Млада и привлекателна жена бавно отпиваше с наслада кафето си. Борил успя прецизно да я огледа, докато сервитьорката с ленива походка изпълняваше поръчката му.

Дамата беше със сигурност около тридесет годишна, с дълга кестенява, чуплива коса и интелигентен топъл поглед. Носеше елегантен втален костюм с къса пола над коленете, която частично покриваше чифт хубави прави крака.

Борил отправи любопитен поглед по стройното й тяло. Определено жената бе привлекателна и той с удоволствие би пофлиртувал с нея, но въпреки многобройните си връзки, така и не се научи да заговаря спокойно и небрежно красива непозната жена. Затова само й се усмихна, извади книгата и взе да я разглежда съсредоточено. Оказа се, че е купил мемоарите на някой си Луи д'Фол. Авторът описваше приключенията си по време на войната, като един от участниците в Съпротивата. Все пак името му бе познато, някъде го бе чувал преди и сега се мъчеше да си спомни. По дяволите, откъде? Не, че съжаляваше за петте евро, които похарчи за книгата. Можеше да му послужи като забавно развлекателно четиво преди заспиване. Този господин Луи д'Фол определено е бил доста начетен. Притежаваше и тънко чувство за хумор, с което описваше комично премеждията си с нацистите.

Докато отпиваше от студеното вино на малки глътки и се хранеше с вкусната, макар и нездравословна храна, Борил се зачете в книгата.

-Добър ден, господине! - чу нежен глас и вдигна зелените си очи нагоре. До него стоеше смутена красивата жена от съседната маса. - Извинете за безпокойството, но случайно видях книгата, която четете и изведнъж ми стана интересно. Удобно ли е да седна при вас?
-Заповядайте, госпожице! - Борил се опита да бъде учтив, за да прикрие смущението си. - Има ли нещо интересно в тази книга?
-Авторът и неговата невероятна съдба!
-Познавате ли го?
-Не лично, разбира се! Покойник е от шестдесет години - усмихна се кокетно жената. - Но съм чела доста негови трудове. Бил е преподавател по средновековна история в Сорбоната още преди войната, после се включва в Съпротивата. Сега Борил се сети от къде му е познато името на автора. Разбира се, това беше професор Луи д'Фол, авторът на доста значими, но и спорни трудове по средновековна история. Беше чел неговата книга за кръстоносните походи.
-Казвам се Борил, Борил Жиглие́ - представи се галантно той. - Приятно ми е да се запознаем!
-Доминик Сотрие́! - Усмихна се сладко младата дама.
-С какво се занимавате, госпожице Сотрие́, ако мога да попитам и защо така силно сте заинтригувана от книгата? Едва ли е само, защото сте чели други творби от същия автор?!
- Разбира се, че не. - усмивката пак се появи на лицето ѝ̀ и сладки трапчинки светнаха на гладката ѝ̀ кожа. - Археолог съм. Като студентка съм учила от неговите спорни учебници. Всички го смятахме за герой. Изоставил научната си кариера на светило в областта на историята и включил се безразсъдно в Съпротивата. Оцелял като по чудо в борба с нацистите, загива впоследствие нелепо при трагичен инцидент малко след края на войната.
-Археоложка значи - засмя се Борил. - Това ми беше детската мечта. Винаги съм се увличал по миналото. Някога с удоволствие четях книгите на Емре дьо Емрез “Богове, гробници и учени”, дълго време седя на ученическото ми бюро.
-Интересно! И на моето също като настолно четиво. А сега с какво се занимавате?
-Адвокат съм.
-Защо се отказахте от мечтата си?
-Не съм се отказвал, просто така се случи. Правото се превърна в моя професия, която харесвам и работя с удоволствие, а историята остана мое хоби и моя страст. Нещо като съпруга и любовница - прехвърли небрежно Борил и погледът му мина премина по стройното тяло на жената срещу него. Очите им се срещнаха. Имаше красиви, светли и проницателни очи. На лицето й се появи лека усмивка. Тази жена определено му харесваше.
-Как мемоарите на господин д'Фол попаднаха при вас? - младата дама върна отново разказа към книгата - До сега никой не знаеш, че съществуват.
-Така ли? Значи съм направил откритие.
-Да, може и така да се каже. Малко преди да загине при катастрофа, професорът е споделил пред свои колеги във факултета, че има намерение да напише мемоари, но всички са смятали, че съдбата му попречила да го стори.
*Следва продължение