Join the new world

Изгубената хроника на Перун
глава I, част 1

Париж. Понеделник, двадесет и първи април.

Младият мъж напусна бързо старинната сграда на кметството на пети район и с облекчение пое дълбоко въздух. Седмицата започна с дълга и тягосна среща с кмета на пети район, на която той ясно представи на кметската администрация инвестиционния проект на своя влиятелен клиент - мултимилонера - Муун Шарл де Миро́, собственик на голяма финансова империя. На младия адвокат Борил Жиглие́ му трябваха цели три часа, за да убеди консервативния кмет и екипа му от предубедени експерти, че проектът ще е от голяма полза за града. Изобщо не харесваше тези бюрократични, изнервящи процедури и при други условия, с удоволствие щеше да прати някой младши съдружник на срещата, но нямаше такива. В кантората работеше единствено секретарката Селест Цуцие́. Затова ядосан, Борил, реши лично да присъства на тази съдбоносна среща.

И как се радваше, че вече приключва с нея.
Борил запали жадно цигара и прекоси, без да се огледа, улицата край Пантеона. Смяташе да хване такси до офиса, където имаше среща с важен клиент, когато телефонът му внезапно извъня.
- господин Жиглие́! - чу разтревожения глас на Селест. - Обади се г-н Шарл де Миро. Налага му се много спешно да лети за Лондон и ви моли да го извините. При първа възможност, ще се обади да се срещнете отново.
- Няма проблеми, госпожице Цуцие́. Имам ли други ангажименти за днес?
- Не, господине!

Борил даде нареждане на служителката за деня и закрачи забързано по улицата. Сега, като срещата се отложи, реши да се разходи безцелно из университетския район около Сорбоната. Харесваше от дете този квартал с веселите забързани тълпи студенти и спокойна, някак домашна уютна атмосфера.
Прекоси улица “Сен Жак” и се отправи към двореца Люксембург и неговите цветни градини.
Внезапно черни дъждовни облаци закриха слънцето, притъмня и от небето започнаха да падат едри студени капки.
Борил вдигна недоволно яката на спортното сако и почти тичешком влезе в малка антикварна книжарница, която видя сгушена наблизо, за да се скрие от непредвидено завалелия дъжд. Успя да влезе тъкмо навреме, преди навън да се излее истински пролетен порой, дошъл съвсем неочаквано за жителите на френската столица и намесил се в живота на младия адвокат Борил Жиглие́, довеждайки до поредица непредвидими събития.

Стоящият зад щанда възрастен дебел продавач вдигна рязсеяно глава от сутрешния вестник и критично огледа новодошлия. Пред него стоеше около тридесет и пет годишен мъж, слаб, с елегантно спортно фигура, тъмна къса коса и проницателни тигровозелени очи, облечен в тъмносин костюм.
“Този ще да е от онези досадни юпита, дето си мислят, че всичко знаят и могат. преуспяващ адвокат или жестокосърдечен брокер.” - помисли си с досада продавачът и отново заби поглед във вестника със спортни коментари и новини.

Борил поздрави учтиво и тръгна безцелно между рафтовете, пълни със стари, пропити със минало книги. Не търсеше нищо конкретно просто чакаше да спре досадния дъжд. Все пак му беше интересно. Харесваше му да бъде тук, усещаше тази привидно спокойна атмосфера с кожата си. Тя го отвеждаше далеч от забързаното ежедневие на големия студен и чужд град. Връщаше го в отдавна отминали времена, пълни със слънце и смели мечти. Младият адвокат харесваше историята, дори някога искаше да става археолог, но съдбата така го завъртя, че записа право и си харесваше професията, която го направи независим и силен, но продължаваше да се увлича по историята и тя сякаш беше най-истинската му любов. Харесваше му да чете отдавна забравени хора и заплетени събития. Интересът му беше любителски и не можеше да се каже, че притежава много задълбочени исторически познания за определен регион или период. И все пак... *Следва продължение*
(в началото ще пускам по 1 на ден)