Join the new world

Изгубената хроника на Перун (1)
Изгубената хроника на Перун (2)
Изгубената хроника на Перун (3)

---

Изгубената хроника на Перун
глава I, част 4

След десетина минути Борил и Доминик се бяха разположили удобно пред компютъра, а Цуцие зареждаше прекалено старателно кафемашината. Жената огледа изпитателно и неодобрително новата позната на шефа си, докато им поднасяше кафето. Добре познаваше Борил Жиглие и неговите безкрайни увлечения по красивите жени. Нали после тя му беше отдушник на нараненото себелюбие. Шефът ѝ беше добър човек и тя никак не искаше да бъде наранен отново. Но познаваше и упорития му характер. Затова просто поднесе кафето любезно и се отдалечи.
Борил отпи с наслада тъмното ароматно кафе от чашата си и отвори “Гугъл”. Написа “абат Гру Саламо́” и затаи дъх. След секунда на монитора се появи надпис, че няма
намерени резултати.

- Странно - промърмори той. - май не само ние не сме го чували, но и в Интернет няма никакви данни за него. Да опитаме нещо друго тогава.
Адвокатът изтри собственото име и остави само “абат Саламо́”. Веднага се появи информация, че в глобалната мрежа има данни за някой си абат Моади Саламо́.

- Бинго! - плесна с ръце радостно Доминик.

Борил отвори посочения сайт и двамата се зачетоха задълбочено в изнесената оскъдна информация.
Моади Саламо́ - един от висшите ръководители на тамплиерите, арестувани по заповед на Антов Велики на тринадесети октомври хиляда триста и седма година. Затворен заедно с великия магистър Бо Марле́ през март хиляда триста и четиринадесета.

- Дали между Гру Саламо́ и Моади Саламо́ има някаква връзка въобще? - попита сякаш сам себе си адвоката.

- Вероятно да. - поклати черните си къдрици младата жена.

- Да, сега остава да открием каква е тя. Ако сте съгласна да ми помогнете да разрешим загатката, ще ви бъда задължен до гроб. - комично направи поклон Борил.

- Определено съм с вас. Вече съм достатъчно заинтригувана от случката. Пък и никой не ме чака, така че това е забавно приключение в скучния ми живот.

“Май госпожица Сотрие́ е свободна” помисли си радостно Борил и това го накара да се усмихне, а на глас каза сериозно и делово.

- Отлично! Сега да видим какво ще открием за граф Жорж Васлие.
Скоро информацията се появи на монитора. Доминик се оказа права, като предположи, че графът е бил един от групата благородници, придружавали графа на Тулуза във втория кръстоносен поход. Загинал е при странни обстоятелства на връщане от обсадата на
Дамаск през лятото на хиляда сто четиридесет и осма година в схватка с отряд на сарацините.
Един от многото герои, оставили костите си по Светите земи.

- От тук няма какво повече да научим - каза отегчено Борил. - Предалагам ви да се разходим до Националната библиотека. Там може да попаднем на някоя нова информация, която да ни даде друга следа, защо професор Луи д'Фол смята тази хроника за толкова изключително важна и значима.
Двамата излязоха от кантората и скоро едно такси ги остави на улица “Ришильо” пред фасадата на Националната библиотека на Франция. Минаваше два следобед, когато влязоха във величествената сграда и се отправиха към главната читателска стая, водени от странно предчувствие.

Борил хвърли бърз поглед към кръглата зала. Под огромните ѝ сводове седяха много хора, които тихо и съсредоточено четяха, пишеха нещо и всеки беше зает със заниманието си. Чуваше се само тихото прелистване на страници и лекото жужене от приглушените разговори.
Борил и Доминик застанаха неуверено пред бюрото на служителката от информацията. Казаха каквото ги интересуава и пръстите на жената живо заиграха по клавиатурата на компютъра. Тя записа заявката им старателно и ги помоли да изчакат. Отдалечиха се безшумно от бюрото ѝ и седнаха на една свободна банка. Зачакаха служителката, опитвайки се да не поглеждат един към друг.

През това време библиотекарката се свърза с колежките си и предаде заявката им, после стана от мястото си и излезе от залата. Прикри се бързо зад една старинна колона и извади мобилния си телефон. Бързо набра някакъв номер и шепнешком каза разтревожено нещо на човека от другата страна на линията. После затвори, набра друг номер и повтори същото, след което се върна пребледняла на мястото си.

В продължение на много години тя служеше на двама високопоставени господа, за което тя получаваше в тайната си сметка доста добри парични постъпления, които оставаха скрити от данъчните власти и сега беше дошло времето да си заработи парите. След толкова години най-сетне се появи някой, който се интересуваше от същото, от което и хората, които ѝ плащаха, а те бяха влиятелни, с почти безкрайна власт и библиотекарката се страхуваше от тях. Радваше се, че всичко свърши.
*Следва продължение