Артилерията - богинята на войната

Day 1,026, 06:24 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Gias Gouliev


Ще оставя моят герой Агроном Агрономски да си почине край бреговете на Балтийско море след бурните политически и военни събития през последната седмица... Ще споделя някои мисли и идеи.

Първо, препоръчвам (особено на начинаещите) да прочетете следното:
eGiornale Bulgaria: От Добър Стрелец до истински Ветеран на бойното поле - Как?
E.B.A.: [Военно дело] Битки - Първи стъпки, част 1
E.B.A.: [Военно дело] Война - цялостен поглед
Sub-eta: [Армия] Как да бъдем от Умните войници

Това са статии, писани от по-опитни бойци, базирани и на опита от последните дни... Ще се постарая да не ги повтарям, а да добавя своите виждания.

Първото нещо, което буди недоумението ми, че функциите на артилерията в играта се свеждат предимно като противовъздушна отбрана. Няма да задълбавам в недомислията. Ще обърна внимание именно на тази функция - ПВО, но при покачването на скил/ранг през последната седмица имах успешни битки и срещу наземни бойни единици. Въпреки, че срещу фелдмаршали ветерани с танкове к5 в голо поле вероятността за победа без бустер е мимимална. Все още. А в реалния живот една от функциите на артилерията е “антитанк”. Но такива са правилата.

Къде артилерията има предимства? При отбрана в градовете. Когато противникът предприе финалния щурм на Сараево се убедих в това предимство. На три пъти се връщах в играта в последните няколко тура (щях и още един път да го направя, ако не бях зает да купувам хляб от Словения) и в отбрана реализирах 7 победи! При това срещу всякакъв род войски. Признавам, бия се с много добро оръжие. Но защитниците на Сараево с артилерия и ПВО бяхме малко. Да направим една сметка: ако бяхме 50 с артилерия к5, при финалния щурм, ако всеки бе реализирал 7 победи – това прави 350 победи. В комбинация с другите родове войски – това би ни струвало победата. Това е груба сметка, историята не признава условното наклонение “ако”. Просто трябва да си направим изводите.

Можете да погледнете моята статистика от битките във В2, общо взето, това е военната ми кариера. На какво препоръчвам да обърнете внимание: на битката за Далечния Изток (2010-09-03) и отбраната на БиХ (2010-09-0😎. В първата битка участвах като тренировка на кадетския корпус: изсипваме се, бием се за Н-ския град. Това което бе по-различното при мен, в сравнение с предишни сражения – бях се запасил с войнишки хлаб и допълвах здравето си до максимум. Плюс намирането ми в самия град.

Втората битка, тя е е епична за мнозина, макар и загубена по нелеп начин, историческа за еБългария. Успоредно с нея отбранявахме Русе и Варна след подлата румънска атака. Има попилян ресуср в отбраната на Източна Сръбска. Много се коментираха грешките и проблемите, ще обощя: недостиг на отбранителни ресурси, войнишка храна на българския пазар, некоординираност на съюьзниците ни, разпиляване на силите ни, подценяване на босненско-еденския десант на север от Сараево в последните минути на сражението... Според мен, една основна грешка, стратегическа, е че нямахме достатъчно К5 артилерия в града, която да го прикрива и обезкървява противника, а в същото време пехотата, танковете и въздушните сили да ги прочистват от северния плацдарм. От пуснатата от мен 895 кръв на врага, поне половината са направени в отбрана на столицата, другите за направени при контраатаки при първия щурм, както и някои индивидуални акции (оценявам ги като грешка и пилеене на сили при създалата се ситуация впоследствие). При участието ми във Варна с риск да не спечеля точки се заковах в града, въпреки че нашите изтласкваха агресора. “Парен каша духа” – завоюваното трябва да се пази и не бива да се допускат такива загуби в последната секунда.

Срещу кого артилерията има предимства? Срещу хеликоптерите. Освен да прикрива градовете, би могла да прикрива и танковите колони срещу въздушни нападения. Въпросът е, че в кадетския корпус това не го тренираме – синхрона със сухопътните части. Трябва да се обърне внимание и на това. За самия кадетски корпус ще напиша отделна статия, където да дам градивни идеи.

Въоръжението: вместо да се хаби злато за бустери в битка и за медицински пакети за по 20 здраве, по добре да се въоръжат ПВО войниците с К5 установки. Дори да са редници, дори да са ефрейтори и начинаещи. Когато българската промишленост не може да ги произведе в нужното количество, да се купуват в чужбина. Само при спечелване на индивидуални победи ще има и покачване в ранговете. Можете да видите отново моята статистика и да видите, че след атката на Добруджа имам покачване на пораженията на противника – получих подарък К5 оръдие, а като ранг тогава бях едва ефрейтор. Но именно доброто оръжие ми позволи да излизам и победител от битките.

Защо ги пиша тези неща? Защото умният се учи от грешките си, мъдрият от чуждите. Не бяхме достатъчно мъдри, да се поучим от чужди грешки, въпреки, че военният модул съществува в този си вид от скоро време. С въвеждането на правилото за деплой на всяко поле, което се владее от своята страна, се създадоха предпоставки на такива десанти, на каквито станахме свидетели в БиХ. И при това, че те го направиха два пъти: при първоначалния блицкриг – хеликоптери разчистват плацдарма и там се изтърсват сухоземни сили които стремително атакуват столицата. Първия път ги удържахме, втория не. Това поставя под въпрос смисъла да се води пасивна линейна отбранителна тактика (масов предварителен деплой на позиции, които се губят за минути), да се хвърлят ненужни сили за отбрана на отдалечени мостове и т.н. Възможно е ПВО съединения да контрадесантират и участват заедно с въздушните съединения в унищожаването на такива плацдарми, унищожавайки противниковите хеликоптери. Генералите и фелдмаршалите ще кажат. Аз съм прост капитан, преди това бях лейтенат само 4 дни...

В стратегически план е необходимо да се обърне сериозно внимание на артилерията и ПВО. Да се започне кампания да държавно и армейско ниво за привличане, обучаване и въоръжаване на нови кадри.

Това е личен опит, който искам да споделя. Ако смятате, че това което пиша е полезно, моля, дайте вот.