Join the new world

Изгубената хроника на Перун (1)
Изгубената хроника на Перун (2)
Изгубената хроника на Перун (3)
Изгубената хроника на Перун (4)
Изгубената хроника на Перун (5)
Изгубената хроника на Перун (6)
Изгубената хроника на Перун (7)
Изгубената хроника на Перун (😎
Изгубената хроника на Перун (9)

---

Изгубената хроника на Перун
глава III, част 3

Изведнъж в помещението проехтяха няколко пистолетни изстрела. Техният звук ясно се различаваше от мощните откоси на автомата.

Високият мъж от съседната банка стоеше приклекнал на едно коляно и стреляше с пистолета си срещу нападателя. Приятелят му се хвърли на пода и изпълзя до скритите зад масата Борил и треперещата от страх Доминик. Направи им знак да го последват и с пълзене ги поведе към вътрешността на залата, по-далеч от сеещия смърт и разруха мъж. Другият покорно ги последва, прикривайки ги с пистолета си.

Тримата бавно пълзяха, използвайки всяко прикритие, докато непознатият мъж с пистолета им подсигуряваше отстъплението, излагайки себе си на явна опасност.

Внезапно стрелецът метна автомата на гръб и се втурна напред. С няколко бързи скока стигна до масата, където допреди малко работеха адвокатът и археоложката, наведе се, събра до лист разпилените на пода книги и хукна да бяга навън.

Тогава Ецио го позна. Беше един от чеченските главорези на Гияс Гуляев.

Сицилианецът се прицели точно и натисна плавно спусъка. Куршумът настигна чеченеца, тъкмо когато той излизаше през вратата. Улучи го в гърба, но въпреки това наемникът успя да избяга, оставяйки кървава следа след себе си.

Всичко продължи не повече от минути.

Ецио Гардиани и Шримпи Плъха поведоха Борил и уплашената му придружителка към изхода на залата, докато хората вътре бавно се опомняха след внезапно връхлетелия ги кошмар. Страхливо те започнаха да напускат прикритията си и никой не обърна внимание на свещеника, който невъзмутимо напусна скривалището си зад една колона, от където беше видял всичко и спокойно се отправи към изхода на помещението.

Монахът излезе от сградата на библиотеката без да обръща внимание на тълпите от паникьосани хора, които с писъци на ужас притичваха край него.

С вой на сирени и включени светлини по улица „Ришельо” се движеха няколко полицейски автомобила. Спряха пред входа на библиотеката и от тях изскочиха въоръжени полицаи, които завардиха входа и нахлуха в сградата.

Заедно с тях пристигнаха и линейките. Медицинските екипи се заеха да оказват първа помощ на изпадналите в шок посетители. Имаше и няколко ранени, пострадали при безразборната стрелба на чеченеца.

Присъствието на служителите на реда и спешна помощ малко поуспокои хората. Полицаите започнаха да разпитват очевидците на инцидента, всял паника в иначе спокойната атмосфера на библиотеката. Такова нещо никога досега не се беше случвало, дори беше немислимо. За съжаление, никои не можеше да каже нещо съществено или да даде смислено описание на стрелеца.

Докато полицаите снемаха показанията на свидетелите, екипите на бърза помощ качиха най-тежко пострадалите на линейките, които с включени сирени потеглиха към най-близката болница.

Ецио преведе адвоката и треперещата от страх Домиик край тълпите от хора и тримата закрачиха на север по улицата. Сицилианецът вървеше бързо и уверено, без да се обръща, докато младата жена уплашено се бе вкопчила в Борил, сякаш търсеше закрила от него и пристъпваше край двамата мъже като робот, без да разбира какво се случва край нея. В ръката си още стискаше бележника си, който успя да грабне от масата преди Борил да я повали на пода, в опита си да я прикрие с тялото си.

Скоро стигнаха до спрялата лимузина на Муун Шарл де Миро и се качиха в нея. Ецио запали двигателя и колата потегли към офиса на милиардера.

Още на входа на библиотеката Шримпи Плъха се отдели от спътниците си и умело се смеси с тълпата, като не изпускаше от поглед чеченеца, който със сетни сили прекоси улицата и се качи на някакво очукано, невзрачно пежо. Шримпи го последва, спря преминаващо такси и нареди на шофьора да кара плътно след пежото.

Наемникът на Гуляев спря пред бара на шефа си и почти пълзешком влезе в заведението. Знаеше, че краят му наближава. Куршумът на сицилианеца го улучи смъртоносно и само волята и издръжливото му, калено в битки тяло го поддържаха още жив.

Плъхът моментално прецени, че няма смисъл да се опитва да влезе в бара и даде на таксиметровия шофьор адреса на офиса на Шарл де Миро.

Чеченецът прекоси заведението, като оставяше след себе си кървава диря. Усещаше, че заедно със капещата по скъпите килими кръв, от него изтича и животът му, но успя да стигне до личния кабинет на Гуляев. Стегна се като истински войник и влезе вътре. Остави пред шефа си книгите, които четяха Борил и Доминик и успя да вземе от пода, преди да го настигне куршумът на бившия мафиотски наемник. После стегнато и лаконично докладва като войник пред своя командир.

- Праз! Бляд! – мощният глас на Гуляев прогърмя из бара и стресна служителите му, които познаваха добре сприхавия му нрав и животинска сила. – Кой ти нареди да правиш касапница? Трябваше само да проследиш Шарл де Миро и шофьора му и да разбереш какво е надушил и защо така внезапно напусна търга. Толкова ли е сложно? Това не ти е Грозни, мамка ти!

Изстрелът заглуши последните му думи.

Гуляев хладнокръвно застреля чеченеца и прибра пистолета си. После невъзмутимо прекрачи безжизненото му тяло и напусна кабинета си.