Join the new world

Изгубената хроника на Перун (1)
Изгубената хроника на Перун (2)

---

Изгубената хроника на Перун
глава I, част 3

Борил, напълно нелогично за стила си, набързо разказа за импулсивната покупка отпреди час.

- Значи все пак е успял да ги напише, но смъртта го е застигнала преди да ги даде на издателя си. Смятам, че тази книга трябва да бъде издадена.
- Ще си помисля за това, но засега книгата е моя собственост.
Борил видя как игривия, допреди малко поглед на младата жена помръкна.
- Както кажете! - каза тя с леден глас- Сега ме извинете.

Доминик се върна на масата си, а Борил отново се зачете.
Малко по-късно Борил видя, че новата му позната се кани да напусне бистрото. Тъкмо четеше един интерес пасаж и реши да го използва, за да се опита да я спре да си тръгне. Дамата му харесваше и не му се искаше да я остави да си тръгне просто така.
-Госпожице Сотрие́!
- Да! -в гласа й този път нямаше и следа от онзи приятен, нежен тембър, който галеше ухото му преди малко. Звучеше студено, учтиво и безизразно.
- Ще ми отделите ли малко време? Искам да ви попитам нещо професионално. Все пак моите исторически познания са само любителски.
- Кажете. - Доминик се върна на масата и отново седна срещу него.
- В книгата прочетох нещо, което можем да обсъдим.
- За какво става въпрос? - този път в гласа й се усещаше лек интерес.
- Името на Абат Гру Саламо́ говори ли ви нещо?
- Не! Трябва ли да ми говори?
- Не знам. Надявах се вие да ми кажете нещо повече за него. Професор д'Фол му отделя много внимание в мемоарите си. Май по време на войната и приключенията си в Съпротивата професорът е открил някаква хроника на втория кръстоносен поход, която е писана от този абат Гру Саламо́ . Чел съм неговия труд за кръстоносните походи, но не си спомням никъде да се споменава абат Гру Саламо́ или неговия покровител граф Жорж Васлие.
- Заинтригувахте ме - чаровната усмивка на Доминик отново се появи на лицето ѝ -И аз не си спомням професор д'Фол да ги е споменавал в труда си, а съм го изучавала доста подробно. Всъщност, Васлие е малко графство, чийто графове са били васали на графовете в Тулуза, но не са оставили никаква значима следа в историята.
- В мемоарите си Луи д'Фол разказва как случайно е открил хрониката на абат Саламо́ в някакво старо книгохранилище в катакомбите на Париж.
- Да. Чувала съм, че има такива забравени книгохранилища, но честно казано, смятах, че това са легенди.
- Явно не са само легенди и те съществуват. Интересно ми е защо професорът отделя толкова внимание само на тази хроника, не и на другите ръкописи, за които нищо не говори, а само че ги има, а подробно се спира на абат Гру Соламо и неговата хроника. Сигурно я е смятал за много ценна. Спомнете си нещо, което би могло да ни насочи.
- Възможно е да сте прав, че я е смятал за ценна, но за съжаление нищо не се сещам, което може да ни е от полза. Все пак професор д'Фол е бил изтъкнат специалист по средновековна история. Единственото, което ми идва на ум е, че граф Жорж Васлие е бил вероятно един от многото френски благородници, които са придружавали граф Аап Ши V по време на втория кръстоносен поход.

Междувременно бистрото започна да се пълни със студентикато пчелен кошер. Те идваха да обядват след лекции и шумът ставаше доста досаден. Влизаха на шумни тълпи и скоро заеха всички маси в заведението, което се огласи от разговорите и смеха им. Борил се почувства някак не на място сред тези млади хора.
- Имате ли планове за този следобяд? -попита той. - Предлагам ви да отскочим до кантората ми и да потърсим в Интернет информация за абат Гру Саламо́
- Защо не. Вече съм заинтригувана, а и без това тук вече е доста шумно.

Борил повика с жест сервитьорката, плати сметката, остави щедър бакшиш и двамата напуснаха бързо бистрото. Дъждът, който валя над града, прочисти въздуха и сега над френската столица се носеше онзи приятен прозрачен аромат на първа пролет. Двамата вървяха по старинната уличка, разминавайки се със забързани тълпи от весели студенти.
След като повървяха мълчаливо 2-3 минути по малката уличка, Борил и Доминик излязоха на оживения булевард “Сен Мишел”. Младият мъж спря преминаващо такси, галантно отвори врата на спътницата си и се настани до нея удобно на задната седалка и още не подозираха до къде щеше да ги отведе това пътуване. Засега смятаха, че просто отиват в кантората на адвоката.
*Следва продължение