Номинации за ръководител на ДК

Day 4,788, 12:17 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Bulgarian Government

Здравейте отново,
След като в предишния „отчет“ се бях обявил за пожизнен почетен председател и зам.-председател на парламента, както и за последния легитимно избран на поста (преди 8 месеца), се оказа, че мнозинството са го приели насериозно и сега наистина трябва да пусна съобщение от името на парламента, защото депутатите за пореден път не са си избрали председател през изминалия мандат.

По същество – публичният отговор на министъра на МнМ относно дипломатическата служба и младежката програма предизвика сериозен интерес в обществото. Но изразената от него позиция, че поради социалната значимост на тези проблеми, те би трябвало да се решават от парламента, доведе до реалистични очаквания, че няма да се случи нищо. Обаче Анчобой, който освен всички останали длъжности, се оказа стажант в МВнР и депутат, реши да прокара въпросните промени, воден от принципа, че ентусиазмът е по-важен от опита. Така депутатите адаптираха към съвременните условия най-стария закон (2012г.) от епохата, когато политическият модул е имал реално значение и законите са писани все едно за реала, като го направиха още по-труден за разбиране 😊

Промените (има ги и в алманаха) в закона за МВнР въвеждат официално позицията ръководител на ДК (до момента не беше регламентирано), който се избира от парламента и се отчита пред него и пред обществото. Ръководителят назначава и освобождава посланиците, като осъществява координацията между тях и правителството. Това означава, че посланиците вече ще отговарят пред своя ръководител и пред парламента и няма да зависят от постоянните промени в правителството. На практика вече не се позволява външна намеса в работата на корпуса.

Ръководителят на ДК трябва да предложи програма за оперативно развитие на дипломатическата служба, която да се гласува от парламента (при избор на нов ръководител предложената от него програма се гласува заедно с номинацията му). Очевидно идеята е да се постигне гъвкавост в практическата дейност на ДК. Чрез оперативната програма се предоставя възможност за предлагане на различни концепции от хора с експертиза в тази област, които могат да се адаптират в течение на времето, без да се променя основният закон.
На практика дипломатите сами ще определят реалистични цели и начини за постигането им чрез предлагането на програма за оперативната дейност, която се одобрява от парламента и се явява обективен критерий за оценка на работата им. От хората в ДК се изисква просто да следват собствената си програма.

Право да номинират ръководител на ДК имат: министърът на външните работи, президентът, всеки депутат и всеки посланик. Поради фатмашкото управление на МВнР в момента явно никой не знае дали има действащи посланици (официално никъде не е обявено отказването или освобождаването на последно действащите), така че ако някой се припознава като такъв, може да номинира ръководител. Впоследствие всеки кандидат трябва да представи програма за оперативната дейност на дипломатическата служба. За процедурни въпроси може да се обърнете към всеки един депутат… шегувам се, най-добре към Анчобой.

Нека да преминем към по-интересната втора част, свързана с традицията да се надникне в ежедневието на „ръководителите“ на парламента.
Ако в момент на временно умопомрачение, сте успели да прочетете предишния рекордно дълъг "отчет", ще знаете, че в кабинета на зам.-председателя на парламента има цели кашони с алкохол, останали от времената, когато парламентът е бил важно и оживено място за среднощни дискусии. Водени от тревоги, че поради бездействието на парламента в днешно време, този алкохол ще се похаби, аз и Боболино (преди заминаването му в Ирландия) независимо един от друг бяхме решили да изпълним своя дълг към обществото и да оползотворим част от запасите, но в крайна сметка си тръгнахме безславно с празни сакове.
Пред нас имаше необичайно препятствие - гостенката от Дания Никита Клеструп (Nikita Klæstrup), която беше дошла по програмата за парламентарен обмен и спазвайки някаква негласна традиция, се беше установила в същия кабинет. За незапознатите накратко ще преразкажа, че спазвайки стриктно противоепидемичните мерки, тя по цял ден си стои в кабинета и чете статии, форума и алманаха, за да разучава парламентарната история на е-България. По този начин развива мания и превъзнася славното минало и принципите, залегнали в генезиса на българския парламент. А за позорното настояще обвинява фатмаците и ги ненавижда от цялото си сърце и душа. Ровейки се в архивите, тя открива и една стара схема на забравена електромагнитна охранителна система, която успява да възстанови и донякъде да управлява с една допотопна конзола.

Разчитайки че никой не ходи на работа в парламента, реших отново да се пробвам да спася от похабяване запасите, за които стана дума. Сградата изглеждаше пуста, според очакванията, но пред вратата на кабинета този път се натъкнах на Анчобой.
- Шиле, откога те чакам. Трябва да пуснеш съобщение за промените в закона за МВнР, защото и повечето депутати май не разбраха какво следва оттук нататък и пак нищо няма да стане.
- Анчо, казах ти, че от 8 месеца не съм в парламента. Трябвало е миналия мандат да си изберете председател. Освен това почти всички настоящи депутати имат повече конгресменски медали от мен.
- Ама, Шиле, нали си пожизнен почетен председател и зам.-председател на парламента и освен това си най-великият жив български депутат.
- Анчо, за пореден път ти обяснявам, че предишният отчет беше пародиен и тези определения бяха иронични. Просто за майтап използвах формулировките на датчанката Никита, която е много свястно и умно момиче, но от време на време дава леки отклонения.
- Кой е там? – чу се заплашителен женски глас отвътре.
- Свой, свой – каза Шилето - и отвори вратата на кабинета.
Никита вече се беше срастнала със сградата и кабинета и се беше разположила удобно като у дома си по бельо.


- Еха, шиле, май се влюбих в тая какичка – зарадва се Анчо.
Но веднага се осъзна:
- Притеснява ме обаче, че в тия сюжети готините мацки винаги са на „ваша“ страна, произнасят се морални присъди над фатмащината, но накрая фатмаците се измъкват, а аз обирам пешкира само защото съм им стажант.
- Защо сте ме зяпнали така? - прекъсна го Никита.
- Гледам папагалчетата ти – оправда се Шилето.
- А, да, сигурно се чудите какви са тия папагалчета. Ами взех си ги за целите на един експеримент – обучавам ги на случаен принцип да натискат 2 бутона – „Да“ и „Не“ и сравнявам резултатите със сегашните депутати.
- И как върви? – полюбопитства Анчо.
- Ами донякъде съм разочарована. Засега показват само 2 пъти по-добри резултати от бототатите. Но пък за разлика от тях, се научиха да пишат във форума.

След това Никита се ухили до уши, взе конзолата на охранителната система и тържествено заяви:
- Учителю, Шиле, нека ви демонстрирам прогреса си. След като успях да свържа двете странични волтови дъги пред вратата, открих още една, която се спуска по средата от пода до тавана. Нарекох тази схема "тризъбеца на Посейдон" – с нея мога да опържа няколко фатмаци наведнъж.
- А как ще ги подмамиш? И дали няма да има невинни жертви?
- За всичко съм помислила. За да не буди подозрение, ще кажа, че продавам подаръци по 1к. Фамтаците от ОПГ-то ще кацнат като муха…
- Аз не съм муха – провикна се от терасата НеМуха11, който продължаваше с опитите да оползотвори неизползваемата част от парламента (т.е. всичко без кабинетите на председателя и заместника), като превърне откритите части в посевни площадки, а залите и помещенията - в оранжерии. Беше зациклил обаче на фаза тестова сеитба на терасите, защото датчанката постоянно му опожаряваше реколтата с нейните експерименти, като всеки път го успокояваше, че с пепелта ще произведе по-високо качество жито (ако беше вярно, вече трябваше да прави хляб 100К).
- Добре де, ще кацнат като маверик в долните дивизии, т.е. ще довтасат до десетата секунда и тогава пляс...- не скриваше радостта си датчанката.
- Дали няма и друг начин? – възрази с типичния си наивитет Анчо.
- И това съм го обмисляла. След като почти уцелих радио-фатмака със страничните волтови дъги, той като че ли малко се пооправи. Както се жалваше, че имал 5 публикации на кръст, а сега бил подложен на партиен натиск да пише информативни статии заради „обикновените играчи“, след инцидента изведнъж започна да пуска статии през няколко дни.
- Процесът обаче явно е неуправляем – изтъкна Шилето – сега Радиото започна да прави рецензии и да се изживява като литературен критик. Освен това се опитва да накара депутатите да решават проблеми, които те си пазят забатачени от пролетта и явно смятат да ги пообсъждат още няколко години (понеже всеки път като направят ново масово съобщение и нов чат, всичко започва отначало). Накрая ОПГ-то ще се усетят, че някои фатмаци дават отклонения и ще разберат за експериментите ти.
- Прав сте, учителю. Офатмачването е дегенеративно психическо заболяване, което от определена фаза е необратимо. Няма смисъл от половинчати мерки. В крайна сметка ситуацията е уин-уин: като ги изпържа добре, или ще спася обществото от тях, или те ще спасят душите си.

Когато Никита започна демонстрациите си и по бельо заподскача от радост като малко дете, Анчо изведнъж получи просветление и прежали фатмаците.
- Пропуснах да Ви се представя, госпожице - аз съм Анчобой. Четох, че пращите… от интелект и политическа ерудиция, но сега имам удоволствието да се убедя лично.
И побърза да се самоизтъкне:
- Въпреки че съм малък, съм многократен управител на БНБ и стажант в много министерства…
- А работата ти не изисква ли да общуваш с ОПГ фатмаци? Мисля, че не е подходяща за младежи с неукрепнала психика.
- Ама освен това съм депутат и прокарах промените в закона за МВнР – измъкна се Анчо.
- Да, проследих гласуването. Добре че пак няколко фатмаци се бяха отказали от депутатския си пост, за да се събере кворум във форума. Да се отказват е единственото полезно нещо, което правят в парламента – каза раздразнено датчанката.
- Аз освен това съм и многократен партиен председател – неблагоразумно се похвали Анчо.
- След като опържа фатмаците, ще се заема и с партийните ръководители. Вкарват само фатмаци, техни лакеи и мултаци, но най-вече ботове в парламента и така подриват устоите му.
- Аз предложих Олда в комисията за местене на фирмите, защото само той искаше – съвсем се оплете Анчо.
- Кого си предложил? – ядоса се Никита и удари по охранителната конзола, при което нещо присветна до младежа.
- Искаше да каже Олга – намеси се Шилето.
- А коя е Олга?
- Олга май е сестрата на Алиса, в която съм влюбен - поясни Анчо. – Обаче се твърди, че не била точно "тя". Според някои пък Олда ставал Олга. Рамбо така веднъж за малко да се обърка с една Джесика, на която предишният партиен председател беше дал гражданство и даже влезе в парламента от друга партия, а накрая се оказа мъж, предишен президент на Франция.
- Горкото момче, от общуването с фатмаците вече са започнали дегенеративни ментални процеси и когато трябва да формулира нещо по-дълго, говори напълно несвързано – изгледа го загрижено Никита. След което добави:
- Трябва да четеш публикациите и коментарите във форума на Великия учител, за да се избистри мисълта ти. Като опознаеш изконните принципи на парламентаризма, съзнанието ти ще се освободи напълно от фатмашките помисли.
- Не разбрах на кой са тия публикации? – погледна объркан Анчо
- На кого, не на кой. Загубата на грамотност е най-разпознаваемият начален симптом на офатмачване. За щастие съм разработила терапия: в едната ръка ще вземеш Правилника на парламента, в другата – законите и 7 пъти по 70 ще се отречеш от ОПГ-то, като застанеш пред портрета на Великия учител.
- Пред кого? Пак не разбрах.
- Точно така: пред кого, а не пред кой. Видя ли, че дори самата нагласа да се отречеш от ОПГ-то предизвика обратен процес на ограмотяване. И в училище не ви ли учат на основи на парламентаризма? Как може да не знаеш най-знаменития депутат на всички времена – покойния вече велик учител Гарабеда.

Докато Никита вкарваше Малкия в правия път, Шилето пишеше нещо. По едно време девойката се усети и се плесна по челото:
- Учителю, Шиле, каква нескопосана домакиня съм. Сигурно сте дошли за нещо много важно, от висок обществен интерес, а аз даже не попитах.
- Ами не, аз дойдох за друго, обаче междувременно написах съобщението за промените в закона за МВнР и тъкмо го подпечатвам. Иначе искам да те питам за тия бутилки и дамаджани, които си прибрала във ведомствения шкаф…
- Урааа! Ще чета статия от парламентарния вестник – започна да пляска с ръце датчанката. – Изпитвам истински душевен оргазъм, когато чета Вашите отчети, учителю.
Като чу това, Анчо се обърна. След което получи такъв звучен шамар по врата, понеже се е разсеял, че главата му направо подскочи и неволно целуна физиономията на учителя Гарабеда от портрета.
- Аз пак да питам за тия бутилки – поднови въпроса си Шилето…
- Нищо не мога да правя в момента – прекъсна го Никита. – За мен е свещенодействие да чета статии от парламентарния вестник. За да разбера посланието Ви в пълнота, трябва да направя стилистичен, синтактичен и морфологичен анализ на всяка фраза. Затова ще ви помоля всички да напуснете, защото ми е нужна пълна концентрация.

Шилето отново си тръгна безславно с празни сакове и наставнически попита младока:
- Анчо, каква парламентарна поука си извлече днес?
- Че депутатската работа е неблагодарна и колкото и близо да изглежда, никога няма хепи енд.
- Само това ли?
- А, да - и че готините мацки по бельо не са това, което са.


Пожизнен почетен председател и зам.-председател на парламента 🙂
Шилето