Join the new world

Здравейте,
Много отдавна не е имало отчет за дейността на парламента и реших да поправя тази несправедливост към обществото. 😊 Спазвайки традицията, отново съм предвидил допълнителна, по-интересна част, така че на който не му се чете доклада, може отново да премине направо към нея.
Някой може да попита защо пускам такъв отчет, след като от 8 месеца даже не съм бил депутат. Ами след мен почти не са избирани председатели/ зам.-председатели на парламента, а когато това е правено, не са спазвани изискванията за публична анкета и за засичане на времето за гласуване в темата, така че формално погледнато, съм последният легитимно избран на един от двата поста. Разбира се, с лекота бих могъл да декласирам „конкуренцията“ и заради липсата на отчети за цялостната дейност, което е реално неизпълнение на основния ангажимент пред обществото. В крайна сметка обаче, на никой не му пука за нищо по отношение на парламента, така че въобще нямаше нужда от излишни обяснения.

Всъщност, за да се направи обективен отчет за дейността на парламента, даже не е необходимо някога да сте били депутат. Защото дейността на парламента трябва да е изцяло съобразена с принципите на публичност и прозрачност – т.е. всички официални обсъждания трябва да са налични в публичните канали (форума и статии), а каквото липсва като допълнителна информация, трябва да се оповести в отчетите на председателя.

И така, накратко, за 8 месеца, извън механичното цъкане на бутончето „Да“ в играта, парламентът е взел 2 решения – за МПП с Русия през юли и за осигуряването на държавен ресурс за местене на хлебни компании през ноември. Някои депутати претендираха, че са решавали нещо и за поддържането на танков резерв, но лесно може да се установи, че това си е изцяло инициатива на правителството, която напълно се финансира от правителствения орг (БНБ) и парламентът няма никакво отношение.

Известна мистерия е как депутатите са успяли да вземат решение за местенето на компании, при положение че съвременният депутат се чувства некомпетентен да формулира предложение от 2 изречения на кръст, а какво остава за нещо доста по-сложно. Мистерията лесно се разгадава, като се види, че Боболино се е върнал в парламента специално за тази цел и е написал предложение, от което са последвали 3 свързани решения. При публикуване на статията с предварителната информация аз споделих учудването си как депутатите се ориентират колко средства да се ползват от паричния резерв и колко да съберат допълнително, при положение че за толкова време никой не си е направил труда да публикува информация за състоянието на резерва (и съответно не знаят каква част от него е във валута), както и че няма публична информация за първоначалните разчети по кампанията за местене. В допълнение комисията е замислена като парламентарна, при вероятност да не успее да изпълни решението през текущия мандат. В крайна сметка се оказва, че няма нищо учудващо – останалите депутати просто не са положили никакви усилия да се ориентират и са гласували наизуст предложенията. Впоследствие пак са питали какво точно са гласували, а в крайна сметка са изпълнили нещо още по-различно. За съжаление накрая се сбъдна и прогнозата, че всички бототати ще чакат наготово Боболино да им формулира предложенията, после да поеме огранизацията и да накрая да обере сам пешкира.

Възнамерявах да обобщя дейността на парламента в 2 изречения – понеже качеството на работа на депутатите не заслужава по-голямо внимание от страна на широката аудитория, но май пак се отплеснах, за което се извинявам.

---

Нека да преминем към по-интересната част, свързана с традицията да се надникне в ежедневието на председателя/ зам.-председателя на парламента, а в случая на един бивш.
С наближаването на празниците установих, че нямам нищо за почерпка и се сетих, че в кабинета на зам.-председателя на парламента имаше цели кашони с алкохол, останали от времената, когато парламентът е бил важно и оживено място за среднощни дискусии. Парламентът вече не избира даже председател, да не говорим за заместници – така че защо само да стоят и да се похабяват тези бутилки там, помислих си аз след обстоен анализ на ситуацията.
Сградата беше съвсем опустяла – преди време малка част от депутатите ходеха да дремят в парламента, а сега при коронавируса всички дремеха дистанционно от вкъщи. Затова много се учудих, когато пред вратата на кабинета изникна и Боболино. След кратък разговор се уточнихме, че и двамата сме дошли да вземем едни „документи“. Неговата версия не беше много по-достоверна – твърдеше, че кабинетът на председателя бил много занемарен, защото тези преди него не правели нищо и затова той преместил всички важни „документи“ в кабинета на зам.-председателите, който последно съм ползвал, и сега му трябвали за Ирландия.

Като отворихме вратата, се натъкнахме на някакво девойче, което се беше разположило удобно като у дома си по бельо. Този път не бях изненадан, защото беше станало вече някаква традиция в тия пустеещи кабинети да настаняват депутатки по програмата за парламентарен обмен, инициирана навремето предизборно от Перката. Гостенката се представи като Никита Клеструп (Nikita Klæstrup) и бързата справка в интернет показа, че това е сред най-популярните имена на датски политици. Ето защо 😊:


Биографията й разкрива, че младата дама обича да има собствено мнение за нещата и да формира самостоятелно разбиранията си. Въпреки че произхожда от левичарско семейство, още докато учи, става политик от Консервативната партия. Отчасти заради предразсъдъците относно кариерата й на модел, впоследствие се насочва към Либералния алианс. Но пише писма на организаторите на Копенхагския прайд, че събитието всъщност промотира дискриминация, защото стигматизира хомосексуалистите, които не искат да се асоциираат с този цирк. Полемика предизвикват и критиките й относно толерирането на копенхагската комуна Кристиания (която в началото на 70-те си отцепва част от града с претенцията жителите й да живеят по различни по-либерални правила).

Гостенката всъщност се чувстваше като домакин и без да я питаме, подробно ни запозна, че спазва стриктно противоепидемичните мерки и по цял ден си стои в кабинета и чете статии, форума и алманаха, за да разучава парламентарната история на е-България:
- Жалко за славното минало и позорното настояще на българския парламент. Донякъде е нормално с настъпването на епохата на фатмаците конгресът да се маргинализира, но ми се струва, че има и някакво задкулисие, което се опитва да принизи и да осмее принципите на публичност и прозрачност, залегнали в генезиса на българския парламент.
- Отличен анализ – заяви впечатлен Шилето. А най-големият упадък настъпи по време на диктатурата, когато фатмаците успяха да възпитат в безпринципност цели поколения нови депутати.
- Господа, въпреки че не приличате на фатмаци, съм длъжна да ви попитам кои сте вие. Предупреждавам ви, че ровейки се в архивите, открих една стара схема на охранителна система, която възстанових и донякъде успявам да я управлявам с тази конзола на бюрото, макар че липсва цялата документация и все още налучквам. Не мога да върна колелото на историята назад, но няма да допусна задкулисието да унищожи архивите, съхранявани в парламента, които са истинско съкровище.
- Не се притеснявай – каза с успокоителен тон Шилето. Това е дон Боболино – последният председател на парламента (макар и не съвсем легитимно избран). Някога беше много ентусиазиран депутат и прокара важни закони, но след това се сближи с фатмаците, което оказа своите фатални последици и се превърна в този състарен, отчаян и обезверен човек, който виждаш до мен.
- Благодаря за поетичната презентация, Шиле. Сега, ако позволиш, аз ще представя теб.
Гостенката обаче не го остави да се доизкаже.
- Учителю, Шиле, простете, че не Ви разпознах веднага – възкликна възторжено Никита. Не съм се надявала, че ще имам честта да срещна най-великият жив български депутат. Току-що прочетох Вашия отчет за бездействието на парламента май-декември 2020, който е първият по рода си.
- Шиле, доколко е редно да пускаш такъв отчет? – скептично попита Боболино.
- Моите почитания, дон Боболино, но явно сближаването с фатмаците наистина Ви е нанесло трайни психологически травми – прекъсна го датчанката. Учителят Шилето е автор на последните 3 отчета на парламента, на най-рейтинговия отчет, на най-дългия отчет, на първия мега отчет (да не продължавам с епитетите нататък), на последната промяна на закон, както и на последната редакация на Правилника на парламента, на инструкцията за ползване на форума и…
От дългото изброяване на датчанката й пресъхна устата и спря за малко, за да пийне вода.
- Исках да кажа, че учителят Шилето по право е пожизнен председател и зам.-председател на парламента и не само че може по всяко време да отчита каквото си иска, но е и негов морален дълг към обществото. А тези бототати не са достойни дори да се движат по същите коридори, по които минава учителят Шилето. Даже сега ще изолирам основните коридори, за да минават само по аварийните – закани се ядосано датчанката и удари охранителната конзола, при което нещо изпука и се запалиха цветята във вазата.
- А вие, господин Боболино, защо допуснахте в комисията…
Усещайки, че се кани отново да удари конзолата, Боболино побърза да прекъсне младата дама:
- Аз не съм виновен, че в комисията за местене на фирмите влязоха фатмаци. Партиите си ги излъчиха. Бях се фокусирал върху други организационни задачи. Накрая всички се покриха и в крайна сметка аз отнесох тролните.

През това време влезе Нелетящият11, извествен още като НеМуха11 или просто Мухата.
- Парламентът не прави нищо за обикновените граждани и фермери – заяви той. Затова дойдох да проверя дали мога да засея с жито пустеещите градини на парламента. Терасите също никой не ги ползва. Въобще цялата сграда не се ползва, а тези помещения могат да станат чудесни оранжерии.

В стаята се натресе и Plamenfm, известен още като Пламен УКВ или просто Радиото. Нахаканите му обноски събудиха подозрение у датчанката, която му разясни, че достъпът е контролиран и изиска да се оторизира без да навлиза повече от крачка в кабинета.
- Как така кой съм? Аз съ президентът. Тук съм обаче по друга задача – постъпил е сигнал, че има проблем с радиостанцията в парламента.
- А, да. Аз подадох оплакване – спомни си гостенката. За пръв път през живота си виждам радиоточка (при нас в Дания ще махат даже аналоговото радио) и ми е интересно. Обаче уж работи, но зацикля и се повтарят само едни и същи реклами.
- Това не са реклами, заяви президентът. По радиостанция ОПГ се анонсират важни за обсъждане теми, но публично може само толкова. Реалната дискусия е в чата на ОПГ. Ето ви няколко рекламни материали на радиостанцията.
- За какво са ми тия ОПГ брошурки? И без да ги гледам, зная, че са написани неграмотно. – възрази Шилето
- Защото ще разберете, че има безплатна томбола и можете да спечелите цели 10 пака. Шегувам се – има изискване да имате активни 5 пака, което е непостижимо за вас –усмихна се Радиото. Но за такива като вас има групова промоция – можете да участвате заедно. Шегувам се – пак не събирате 5 пака. Обаче вече напълно сериозно – само за празниците има извънредна групова промоция – можете да участвате заедно и паковете ви се умножават по 2. За съжаление отново не достигате 5 пака. И затова…
- Добре, г-н президент, схванахме майтапа – прекъсна го девойчето. Предполагам, че тази радиостанция е свързана с едноименната групировка, за която откривам следната официална информация в Алманаха:
"ОПГ (Организирана престъпна група) - жаргон, използван за определен кръг влиятелни играчи, които "заседават" в определени чатове и налагат ключови решения без публично обсъждане."
Принципите, които споделя тази организация се разминават кардинално с парламентарната демокрация – отсече раздразнено датчанката и удари един бутон на конзолата, при което присветна волтова дъга на метър от лявата страна на президента.
- Тази концепция е остаряла – заяви радиото. Аз ще реформирам ОПГ-то, така че всички да станем част от едно цяло.

В това време Солам, който се беше промъкнал незабелязан, се изкашля с известна насмешка.
- Не искам да се натрапвам, заяви той. Тук съм само да проуча процедурата как да стана редактор на алманаха.
- А вие сте? - попита Никита.
- Аз съм Солам, министър на МнМ. Там, където четеш, може да пише и друго, но държа да отбележа, че съм бил само външен консултант на ОПГ-то и не съм точно фатмак. Винаги съм се старал да информирам масовия играч. Е, да, за решенията на ОПГ-то съм информирал само постфактум, но те са малограмотни и не могат да пишат статии, така че ако не съм аз, дори и толкова няма да има.
- А случайно да сте давали консултации за споделени и помощни акаунти и каква е разликата между тях?
- Работата ми е да давам всякакви консултации. И без моите указания щяха да ползват такива акаунти, но благодарение на мен тази концепция можеше да се внедри при спазването на определен ред. Например, при ползването на споделен акаунт, да се изчакват 2 минути играчите от съответната дивизия. Нямам вина, че това не се спазва. Аз съм си изпълнил перфектно консултантската част.

- Каква е тая арменска физиономия насреща – зачуди се Радиото, който оглеждаше кабинета.
- Това е изключително ценна реликва, която открих забутана в един кашон – изправи се ентусиазирано гостенката.
Това, разбира се, е портрет на учителя Гарабеда, най-великият депутат на всички времена. Няколко часа няма да ми стигнат, за да маркирам основните му постижения като парламентарист. За съжаление вече не е сред живите. Но преди да поеме отново по своя път към мъртвите, точно преди налагането на последната диктатура, в качеството си на председател на парламента той ни оставя своя завет, като заклеймява неспазването на законите с измисления аргумент, че са стари и неприложими в настоящите условия. Изтъква, че това не е повод за оправдание, а за срам от безхаберието и некомпетентността на депутатите, които вместо да отменят или актуализират определи закони, предпочитат да не зачитат това, което самите те са приели. По негово предложение се актуализира списъка с действащите закони и се гласува отмяната на 7 закона, което е рекорд в цялата история на парламента.
- Шиле, на тая й хлопа дъската, а вие сте я радикализирали и сте й дали да си играе с някаква допотопна охранителна система – шокира се Радиото. Нека обаче забравим различията и заедно да изградим едно по-съвършено ОПГ, което ще обединява в едно цяло всеки фатмак, фермер и двукликар, който иска да допринесе с нещо за родината.
- Пък твърди, че на мен ми хлопа дъската – отвърна подигравателно Никита и удари един бутон на конзолата, при което изтрещя волтова дъга вдясно от Радиото.
Президентът осъзна, че гостенката е все по-близо до реализирането на целта си да съедини двете волтови дъги и побърза да се изниже:
- Аз имам спешна работа в чата на правителството, а после трябва да се отчитам и в чата на ОПГ… тъй де, исках да кажа в един координационен чат.
Солам също побърза да тръгне: Трябва да консултирам, тъй де, трябва да пиша статии за ивенти.

НеМухата се беше запилял на терасата да прави тестова сеитба. Така че вече насаме, Шилето пристъпи по същество към казуса с „документите“:
- Парламентарната етика изисква да простим на Боболино за сближаването с фатмаците и за последвалите от тази психологическа травма странности в поведението му и в работата му като депутат. Заради добрите стари времена трябва да го изпратим подобаващо, като се почерпим за негово здраве, а после да вземем нещо и за из път.
- Няма проблем, всичко съм подредила. Събрала съм всичкия алкохол в онзи заключен шкаф. Разбира се, принципите на публичност и прозрачност изискват да се опише предаването на ключовете и да се документира ползването на ведомствения шкаф.
- Точно така, обаче самолетът за Ирландия излита тази вечер и нямаме време, за да спазим протокола. Освен това сме хора, ползващи се с високо обществено доверие и отчетността в случая е излишна предвид обстоятелствата.
- Ахаа, това е някакъв тест, нали? Изпитвате ме доколко съм вярна на свещените принципи. Сигурно съм пропуснала нещо, нали?
- Нищо подобно, представи се отлично.
- Не бъдете снизходителен, учителю. Както казвате в отчетите си, правилата са просто форма за реализиране на принципите. Който е верен на принципите, винаги ще намери подходяща форма, за да ги изпълни със съдържание. Трябваше да предложа да се отвори тема във форума за ползването на ведомствения инвентар. Как не се сетих навреме. Провалих се – раздразни се датчанката и удари с двете ръце по конзолата, при което се получи цялостна волтова дъга пред вратата и се ядоса още повече, че пропусна тази комбинация, когато имаше възможност да опържи фатмака, който с присъствието си беше осквернил кабинета.
Шилето и Боболино се спогледоха притеснено:
- Ние с Боболино трябва да тръгваме, защото ще изпусне самолета, а ти си чети тука архива и като се упражняваш с охранителната система, гледай да спазваш принципите на противопожарната безопасност – набързо смотолеви Шилето и двамата с Боболино се ометоха безславно към стълбището, тръгвайки си без „документи“ и с празни сакове.

Пожизнен почетен председател и зам.-председател на парламента 🙂
Шилето