[ULTRABOTEV] Десето президентско обръщение

Day 1,415, 09:46 • Published in Bulgaria Australia • by Old Patriot Skinner


В последното си президентско обръщение за мандата, ще кажа накратко най-важното, което смятам, че трябва да се каже. Няма да давам подробни отчети или нещо подобно. Смятам, че във всички звена ясно си личи какво направихме аз и кабинетът ми и къде за добро, къде за лошо, в крайна сметка делата ни доведоха България до напредък, след продължителна окупация и тежка и неравностойна война с Турция, водеща до огромно забавяне на икономическото развитие и до спад в морала на българските играчи.



Получи се един много добър и интересен мандат според мен. Заедно с предходния си създадохме огромно разнообразие във военен аспект. Успяхме да се освободим от турския товар, успяхме да затрием БЮРМ в една бърза война, успяхме да затрием Сърбия в друга тежка война (нещо, което не се беше случвало), успяхме да стигнем до Унгария, чрез украинските региони и да проведем донякъде добра война, а сега сме отново във война със Сърбия, която не върви никак зле за нас. И тъй като за предходните войни съм говорил по други статии, ще кажа само няколко думи за настоящата война срещу Сърбия.

(в следващите редове ще дам отговор на въпроси за войната, на които определени хора ми искаха отговори, писаха коментари, статии по въпроса, които игнорирах и ще игнорирам по същия начин коментарите на тези 4-5 човека, които може да се намесят и в статията ми)

Първо – защо започнахме отново война със Сърбия, след като можехме да опитаме да вземем (още) два украински региона за ресурси, както бях и обещал в програмата си за месеца?

Отговорът е много прост. Поради причината, която казвах и в двете си предизборни статии – ще помагам на съюзниците си по всякакъв нужен начин, стига това да не доведе до изключително лош развой за нас, дори и за сметка на бъдещите ни планове. Е, след като сърбите надигнаха глава и се възстановиха след изтриването им, рано или късно щяха да провалят нашите планове за краткосрочното бъдеще. Затова една вечер в каналите на EDEN се реши, че трябва да предприемем нова офанзива към сърбите. Обстоятелствата бяха много благоприятни – Хърватия, Румъния, България и Гърция имаха обща граница с тях и още същата вечер последваха законите от всички страни, с изключение на нас, с което се даде начало на новата война. Не мога да кажа дали заради нашето забавяне, но всички останали страни се провалиха още в първата атака. Ден след това гърците изгубиха границата си, и съответно ЕВ, румънците малко по-късно, след като Унгария превзе югозападните им региони. Така останахме сами за няколко дни, след като хърватите проведоха успешна акция в Полша, за сметка на оригиналните си региони, но пък отрязаха ресурсите на поляците. И така, от 4 на 1, само за 2-3 дни станахме 1 на 1 срещу тях. А това не отговаряше на планът на войната, защото за нас тази война не беше искана.

И тук стигаме до въпросът – защо имаше преговори за евентуален мир още на третия ден от войната? Поради същата тази причина – за нас войната беше толкова ненужна, колкото и за сърбите. Започнахме я с една идея, тя се провали още в самото начало. Оттук нататък ние не помагахме на съюзниците си, а се опитвахме да удържаме сами сърбите. Което в крайна сметка не се оказа толкова лош развой на нещата. 😉 Преговорите със Сърбия всички прочетохте как минаха. Забавихме се два дни с нормалното развитие на войната и продължихме нататък силно.

След известно време в размяна на битки по оригинални региони, успяхме да пробием. Направихме огромен дрейн за сърбите в босненските въстания скоро, хърватите се погрижиха да ги изпотят в тяхната директна битка, както винаги са го правили, даже и в момента, и това доведе до превземане на два от оригиналните им региони, от единия от които изкарахме бонус за хлебната индустрия за няколко дни.

В крайна сметка, тактиката ни да нападаме през нощта се оказа много добра и успявахме да „се събуждаме“ през новия еДен с комфортна преднина във всяка една битка. Нямаме битка, в която да не сме взели рунд, а крайният резултат от войната дотук е:

Победи: 8 (вероятно 9 след София), от които 3 превземат оригинален регион
Загуби: 7, от които 1 ни превзема оригинален регион

Всичко това ви го казвам, за да имате увереност, че имаме много сили и потенциал в себе си. Повечето големи сили в EDEN са превзети до голяма степен или изцяло. Ние успяваме да отблъскваме атаки, разбира се с голяма помощ от съюза, както и да преминаваме успешно в настъпление. Имайте вяра в себе си и пак ще жънем победи, надявам се по-дълготрайни и полезни.

Оставям новия президент с инициативата да атакува. Нека той има възможност да поведе страната както смята за добре.
Освен това му оставям да реши съдбата на украинските региони, които вече не се явяват защита на Украйна от Турция, след като вторите превзеха Молдова.



В другите аспекти, по-скоро министерства, като цяло смятам, че се вършеше изключително добра работа. Министерството на Войната, смея да твърдя, че е едно от най-силните до момента. Искам да благодаря на момчетата, че ми помагаха през последните два месеца, без тях нямаше как да минем през гореописаното. 😉



След като предоставих възможност на absfresh да си води реформата необезпокояван от мен, го събрах с NikolayMilev и си свършиха работата, както най-добре си знаят. Завършено е реформирането на 6 взвода. Дали ще продължат работата си заедно или по отделно, зависи от тях и следващия президент.
Тук ще пусна и статия на БНБ за отчета от средата на септември до сега, тъй като виждам, че не са го чели много:
Отчет 18.09.2011 - 05.10.2011



За министерство на младежта нямам извинение. Още от началото не тръгнаха нещата и така не намерих време да взема да го стегна. Вината за липсата му си е изцяло моя. Само ще дам съвет на следващия президент да обърне внимание, защото през последните месеци наистина такова министерство почти няма.



Искам да благодаря на всички, които ме подкрепяха през тези (почти) 2 месеца и ми вдъхваха увереност и които ме караха да се кандидатирам пак, защото са доволни от мен и екипа ми.

Искам да благодаря на троловете, които ме забавляваха.

И на последно място, искам да насоча един голям пловдивски РУК към една малка група хора без особено интересен живот, които не спадат към групата тролове, и са останали с впечатлението, че ще компенсират жалкия си живот с демонстрация на виртуални знания.



Това беше последното президентско обръщение от мен за този мандат, надявам се да ме запомните с добро. След време може пак да се видим от същата позиция. 🙂

Да живее България!