[ЕКСКЛУЗИВНО] Преговори със Сърбия

Day 1,402, 12:34 • Published in Bulgaria Australia • by Old Patriot Skinner


Преди броени минути завършихме преговорите си със сърбите по въпроса "Война или мир". Ще бъда максимално кратък, за да стане ясно най-важното и да няма неясноти.

Днес по обяд започнаха преговорите със тримата сръбски външни министри, тъй като президентът им, по подобие на турския си колега, е бягал от часовете по английски. Предварително се консултирах с Хърватска и Румъния по въпроса, защото смятах да включа условия, които пряко ги касаят.

Условията, които поставих пред сърбите бяха:

- Мирният договор се сключва до 6-и октомври
- През периода на мир между двете страни, Сърбия не може да напада пряко Хърватска и Румъния, наред с България
- През периода на мир между двете страни, България не може да напада пряко БЮРМ, наред със Сърбия
- Нито една от трите страни - Хърватска, Румъния или България, не участва организирано във въстания в оригинални територии на БиХ

След като им представих условията, сърбите изразиха съмнение относно неравенството в условията. Тоест, че те няма да имат правото да нападат 3 страни, според договора, а ние две. Все пак се разбрахме, за среща след няколко часа, на която да присъстват хърватски и румънски представители.

Преди да се разделим до след няколко часа, стана въпрос за пинг-понг война до сключването на мир или поне до приключването на преговорите. Разбрахме се на две атаки пинг-понг. Т.е. битката във Видин те ни я дават, ние не се бием в нашата атака, след което всичко е по старо му.

ЗАТОВА ИМАЙТЕ ПРЕДВИД, СЛЕДВАЩАТА АТАКА ТРЯБВА ДА Я СПЕЧЕЛЯТ СЪРБИТЕ.

Армията е инструктирана да не се бие, пазенето на битката е тяхна отговорност, така както в момента Видин е наша.

В последствие говорих със засегнатите страни Хърватска и Румъния, както и спредставители на ГЩ на ЕДЕН, за да им представя ситуацията. В крайна сметка решихме, че включването на ненападения от страна на Сърбия към една от двете страни, би ощетило другата и почти сигурно, държейки я под окупация до края на мира. Това не ни устройва, тъй като за разлика от ONE, в EDEN го има това чувство на съпричастност и просто не можем да оставим съюзник да бъде окупиран, поради нашите действия и после да очакваме нещо от него в замяна. Реално погледнато, това бяха преговори между три страни от ЕДЕН и 2 от ONE, а не еднолично между България и Сърбия.

Дойде време за главната среща, явихме се всички и с малко закъснение започнахме. Сърбите съобщиха, че условието с БиХ въобще не ги касае и че можем да се бием там, ако решим, те са ок с това. Но това, което искаха беше условията да са равни - Сърбия не напада България и Румъния, България не напада Сърбия и БЮРМ. При тези условия те са готови да подпишат мир, невиждайки смисъл от войната с нас (или по-скоро виждайки възможността да се съкрушат и румънците и хърватите едновременно).
И точно това се оказа повратната точка, тъй като нито от наша (българска, хърватска и румънска) страна се отстъпваше от условията за ненападение, нито от сръбска, което сложи бърз край на преговорите.

В крайна сметка продължаваме както следва: губим атаката срещу оригинален сръбски регион и сериозните битки започват отново по наш оригинален регион, както до преди да се разберем да ни оставят Видин на обяд.

До тогава, остава да успеем да вземем надмощие във войната, заедно със завръщащите се хървати, които погромиха Полша, и след това ще мислим да вземем няколко региона на север. 😉