Join the new world

Приятели,
радвам се, че харесвате скромния ми разказ. Обещавам ви, че развитието на сюжета е още по-интригуващо. Мислех да ви разкажа какво означава да пуснеш на пазара книга, но ще го отложа за следващия път. Вместо това, ще се обърна към всички вас с една молба.
Нашият отряд Централен Комитет никога не е бил на държавно финансиране, а се издържа от дарения на членове и симпатизанти. Сред нас има страхотни момчета, които частично разчитат на помощ от отряда. Молбата ми към вас е следната – помогнете на младите ни патриоти с каквото прецените, че може да отделите за идеята ни. Във всеки следващ брой на вестника ще съобщавам имената на дарителите, заедно с нашите благодарности. При нас разходите са регламентирани и се води строга отчетност. Командирът и капитаните ( в т.ч. и аз ) нямаме право на помощи от комитетската каса.
Пращайте на мен, за да водя отчетност на даренията, а аз ще ги превеждам в касата ни, за което ще следи командира ни. Благодаря ви предварително.

За шаут:
СЕДЕМТЕ “МАЛОВАЖНИ” БИТКИ В ИСТОРИЯТА НИ, ЧАСТ III
http://www.erepublik.com/en/article/-iii1-2072982/1/20

Моля да поднесете уваженията си към труда ми с вот и съб.

Всеки истински патриот има своето място сред нас – Отряд Централен Комитет.
Присъединете се към нас.
>>>Основаване на Централен Комитет.

Част I
Част II

СЕДЕМТЕ “МАЛОВАЖНИ” БИТКИ В ИСТОРИЯТА НИ, ЧАСТ III

Постоях за малко, после поведох войниците към левия фланг. Той беше разположен в по-ниската част на полето, а срещу него се вееха българските пряпорци на васалите на Мурад. Турският султан, с усета на лисица беше разположил васалите си срещу зетя на Лазар, Вук Бранкович.
Спуснахме се по хълма и скоро коня ми нагази в детелини. Бяха разтлали зеления си килим пред нас, а прекършените им от стъпките ни стебла изпускаха чуден аромат. Сякаш не яздех, а плувах в зелено море.
Наближихме позициите и докато се оглеждах за външния строй на пехотата, срещу нас препусна конник. Беше млад войвода, с развети дълги коси, които щях да запомня винаги. Беше свалил шлема си, а черните му очи говореха преди него.
- При мен ли ви пращат? – попита той задъхано.
Погледнах Георги, той ми кимна и аз отговорих:
- При тебе, войводо Обилич.
Той се усмихна и очите ме хвърлиха искри.
- Толкова молих княз Лазар за българска войска при мен. Но той ги прехвърли на другия фланг, при Косанчич и при Влатко Вукович, който води войниците на крал Твъртко.
После ми махна да се приближа и оправи буйната си коса.
- Разположи момчетата си от дясната ми страна. Ти лично ще яздиш до мен.
Завъртя коня си на едно място и ми се ухили.
- Ние сме една кръв, майка ми е българка, а името ми е Михаил.
Кимнах и се усмихнах насила, но в главата ми се въртяха различните истории, които бях чувал за Милош Обилич. Реших, че сега ще видя истинската.
Подредихме се до сърбите и те в началото тихо, а после и на висок глас почнаха да ни приветстват сред тях. Обикновените войници разбираха, че макар и царете български да липсваха на бойното поле, част от армията им беше там. Георги бързо подреди войниците ми, после се доближи до нас и каза:
- От нашата дясна страна са само чехи и саксонци. Нека минем пред тях, че им нямам вяра.
Погледнах към Обилич, той кимна и Георги хукна да размества войниците. Започнах да го гледам с други очи. Посредственият ми колега от факултета явно имаше други дарби, за които не подозирах.
Около Обилич се тълпяха вестоносци, а той даваше последни наставления. Обърнах поглед назад към хълма, където стоеше княз Лазар. С изумление забелязах, че Лазар и цялата му свита се бяха спешили с отложени шлемове. Погледнах с учудване към Обилич, но той ми даде знак, скочи от коня и свали шлема си. Обърнах погледа си пак към Лазар, който тъкмо коленичеше, а след него и цялата му свита. Изведнъж цялата християнска войска замлъкна и настъпи тишина, нарушавана само от зурните отсреща. В този миг звъннаха камбани. Звъннаха оглушително и силата им накара и турците да замълчат. Погледнах по посока на звука. В гората зад тила ни, където първо бях помислил, че Лазар е скрил резервната си конница видях раздвижване. И вместо конници оттам излязоха стотици свещеници. Въпреки изненадата ми си дадох сметка, че Лазар не разполага с тежка конница.
Георги леко се доближи и сочейки ми гората с поглед прошепна:
- Лазар няма друга конница.
Поклатих глава и отроних:
- Ей сега я втасахме.
После се сетих, че конницата, на която Лазар е разчитал сега е срещу него. Обърнах поглед към противника и видях, че тежката кавалерия на другия му зет Джурадж Балшич се беше разположила до еничарите и чакаше момента да удари десния ни фланг. Представих си разочарованието на Лазар. Собственият му зет, господар на Зета и Поморавие, заради претенциите си към босненци за земите на Требиня, Конавля и Драчевица се обърна против тъста си, народа и вярата си.
До мен Георги леко сведе глава в поклон и се отдръпна. Обърнах се на другата страна и видях, че Обилич се приближил до мен. Той проследи погледа ми към турската войска, после се вгледа в свещениците, които не спираха да извират от гората. Помълча малко и после тихо ми каза:
- Ще ги бием и без тежка конница, защото Господ ще подкрепи десниците ни.
После ми даде знак с очи. Цялата християнска войска по стар славянски обичай бе отложила шлемовете си и бе коленичила. Скочих от коня си и също останах гологлав. Черните раса на свещениците се плъзгаха по мечовете, щитовете и броните ни, докато вървяха между редиците. Камбанният звън не секваше и това ме озадачи, защото на идване не бях видял църква или манастир наблизо. До мен застана непознат свещеник, подаде ми за целуване прост дървен кръст и тихо рече:
- Простени да бъдат греховете ти, синко!
Целунах кръста, той продължи нататък, а аз се загледах към гората, откъдето се чуваше камбанния звън. И видях десетки камбани, висящи на прясно отсечени дървета, които не спираха да зоват.
Бавно наложих шлема си и се качих на коня. Георги ме доближи и с очи ми посочи нещо. Обилич и стотниците му бяха застанали с конете си зад първата редица пешаци. Притиснах хълбоците на коня ми и скоро се озовах вдясно на Обилич. Той се обърна към мен, кимна ми и отново впери поглед напред.
Скоро свещениците се изтеглиха от бойните редици, а след това и камбаните замълчаха. Като по даден сигнал пряпорците ни се люшнаха и войниците, които ги носеха застанаха в първата редица. Представих си какво виждат християните в армията на Мурад – плътна стена от християнски светии, а под тях блясъка на извадените мечове. Княз Лазар отново се беше показал като блестящ стратег и психолог.
Настъпи гробна тишина. Сякаш дори и птиците бяха усетили съдбовността на момента и бяха замлъкнали. Двете армии стояха една срещу друга и се гледаха с омраза. Изведнъж се обади гарван. Грачеше грозно и звука отекваше тягостно в тишината. Всички вдигнаха поглед нагоре, за да видят прокобника. В този миг от турския лагер изригнаха зурни и тъпани и черната сган отсреща се заклати срещу нас.
Битката започна изведнъж. Черните сюрии се впуснаха срещу нас, а аз изпаднах в ступор и не знаех какво да правя. Изведнъж у мен се надигна войводата Хрис и силно извиках:
- Запази позиция! Сечи!
Пред нас Обилич изведе линията ни с около 50 метра и също извика:
- Сечи!
Грозна картина изникна пред нас. Войводата Хрис беше свикнал, но аз не бях виждал подобно нещо. Кръв се лееше, грозният звук от посичани плът и кости ехтеше навсякъде. Трескаво се огледах и видях войниците ми да пробиват вражеските редици пред себе си. Инстинктивно застанах зад тях и подхванах един паднал пряпорец на Дева Мария, целия обагрен в кръв. Тогава чух вой отсреща и един глас, който крещеше:
- Отнеха ни пряпореца!
Докато осъзная какво става, отсреща войници със същите доспехи като моите се втурнаха срещу мен, а командира им, със сребърна броня и позлатена сбруя на коня си се насочи срещу мен.
Георги изникна изневиделица.
- Нали питаше за Крали Марко?
После се ухили се хвърли отново в боя.
Погледнах напред. Крали Марко сечеше наляво и надясно и бясно си проправяше път към мен. Всичките ми детски спомени се съживиха. За хвърлената от него скала, за трите синджира роби, за Вила Самовила...
Сега зад него се вееше турското знаме. Обърнах коня си срещу него. Крали Марко беше дребен, но много пъргав. Усетих, че му отстъпвам по умения с меча. Но на тегло и на ръст го превъзхождах чувствително, а и дългите години спортуване ми даваха едно специфично предимство. Хванах меча си с две ръце и започна да удрям с всичка сила върху щита му, а той почти изпадна от коня, докато се бранеше от мен. Не беше повече от метър и 60, криеше се под щита си и се опитваше да ме достигне с меча си. Успя да ме удари в лявата ръка, но меча му се плъзна по стоманения ми накитник. Това ме вбеси и шлема му хвръкна при един мой удар, после го ударих в левия хълбок и тогава той обърна коня си и побягна. Георги, който плътно стоеше до мен извика:
- Ама ти си бил змей!
Ухили ми се, после зае моето място вдясно до Обилич.
В този момент усетих с кожата си, а после и чух, че нещо става зад мен. Войниците ме бяха обградили в защитна формация, а аз успях да се обърна назад. Видях Милан Топлица да пришпорва коня си към първите редици и да крещи:
- Десният им фланг е пробит! Удряйте смело!
Милош Обилич го разбра и се обърна към нас:
- Турците се огънаха, братя! Удряйте с все сили!
Войниците възторжено викнаха и тежкия звън на желязо о желязо се усили. Краткият миг отдих ми даде възможност да огледам нашия фланг. Чехите хич не си даваха зор. Бутнах Обилич по коляното и му показах с поглед. Той ми кимна и скоро Топлица изведе войниците си вдясно.
Напредвахме бавно, а войската на Крали Марко и Драгаш взе да отстъпва. В този момент чух вой на разочарование, а гласът на Топлица взе да проклина.
Преди да осъзная какво е казал се обърнах и видях грозна картина. Черният конник, Вук Бранкович, даваше знаци на войниците си и след малко цялата му войска отстъпи. Скоро се озовахме няколкостотин човека срещу огромна сган.
Озърнах се. До мен Милош Обилич крещеше нещо, Топлица се опитваше да го надвика, а войниците на Бранкович бавно се изтегляха зад близкия хълм.
Християнските пряпорци отсреща бавно се заклатиха срещу мен и хиляди войници се отправиха срещу оголения ни от Бранкович фланг. В този момент усетих ръка на рамото си.
- Войводо Хрис, обещах нещо на княз Лазар. Ще ме последваш ли в небесните селения?

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

От същият автор:
Неканонизираните светци на България
Из моята ненаписана хумористична фантастика