Дървесни дири 2

Day 4,874, 00:00 • Published in Bulgaria Republic of Moldova • by Anchoboy

Здравейте, приятели!
Статията е продължение на случайния ни общ разказ с Йоро. Ето тук може да прочете първата част - Пробна историйка , втората част тук-Мухолов и третата част тук- Дървесни дири 1.
Тази творба е писана наравно от двама ни(за това няма да го пренапиша в 1л., ед.число в моментите с мен) чрез технологията предоставена от сайта на Йоро.
П.С. Не приемайте поредицата на сериозно, просто с Йоро се забавлявахме 🙂

Част 4
Анчо и кръглия пингвин вървяха два часа и стигнаха до познатата поляна с цветя.



-Виж, шилето говори с една легенда“ - каза кръглия пингвин и посочи.
-Явно шилето живее тук, не е мръднал от тази поляна през последните 3 месеца.-помисли си Анчо. Благодаря, г-н Пингвин!-рече Анчо и се доближи до тях. Здравейте!
-Ей, най-накрая те намерих! - извика Бубачко към Анчо - „От както ме изостави онази нощ само се лутам из горите да те търся. Ще ти скъсам ушите! Добре, че шилето ми правеше компания днес, че съвсем се ядосах.
-Извинявай,Буба! Изпълнихме 1/2 от мисията ни-намерихме Алиса с Боботкин и я спасихме от Мудак11 и ваш колега легенда. Изпратих ги в царството на сенките. Обаче, докато спяхме с Алиса и Боботкин в лагера, който направихме, те изчезнаха. И сега продължавам да търся Йоро и Алиса. Шиле ти да си ги виждал? А ти,Буба?
-Ааа, добре! - каза Бубачко - Шилето ми каза, че си минал от тук, но не е виждал никой друг. Но пак не разбрах защо ме изостави?
-Не беше нарочно Буба. Хептен бях забравил бройката на легендите, с които тръгнах-отговори Анчо. Добре, намерих Бубачко, но оттук накъде трябва да тръгнем?-зачуди се той.
-Не се тревожи Анчо, знам кой ще ти помогне.- рече Шилето - Пингвина е недалеч от тук и си играе. Той може да ти помогне. А сега, за да се поуспокоиш, хапни този банан - Шилето отново извади банана от торбата. Банана, беше започнал да почернява.
-Шиле, спри да ми предлагаш този банан. Вече ти казах, че не ям банани. А сега кажи накъде да тръгнем!
-Добре де! (зло ОПГ, ще ми паднат някой път) - промърмори Шилето и прибра банана - След мен, господа. Тримата тръгнаха и стигнаха до един древен ръждясал танк сред дърветата.



Отгоре на танка скачаше и бягаше малък киндер-пингвин, издаваше странни звуци и викаше:
-Аха! Най-добрия с танковете! Бум-бум! Топ 10! Бум-бум! Ще ти всема медала, лисугер! Бум-бум!
-А Киндер-Пингвина също е в тази гора....Какво следва? Олда да се появи отнякъде ли? Или пък Бакала да дойде да разказва вицове или да говори за ТсиТси на руски ли? Киндер-Пингвине, кажи къде са Йоро и Алиса, ако си ги виждал.
-Добре - каза пингвина и извика - Мозъчна експлозия! Аха, сега разбирам всичко. Според северното сияние и траекторията на листата издухани от вятъра, на 150 крачки на юг до големите скали и още 310 крачки на запад е Алиса. На 50 крачки на север до кривото дърво и още 110 крачки на запад е Боботкин.
-Не знам как го изчисли, но ти благодаря. Айде Буба да тръгваме да търсим Алиса първо и по-бързо да бъде. Чао Шиле! Чао Пенгфине!
-Ааа, не. Аз отивам да намеря Боботкин, че ще го изоставиш като мен. Ти отивай при нея и после се върни на поляната при шилето. Ще те чакаме там. И недей да се заиграваш с Алиса, нямаме време.- каза Бубачко и тръгна на север.
А Анчо тръгна на юг. Вървя, вървя и стигна до големите скали, зад която бе Лисунгера.



-Финансов!-викна го той, но Анчо не се обърна, а продължи на запад. Ей шефе!- викна отново лисунгера и тръгна след него.
-Оф бе Лисунгере, какво искаш, превзе ли партията, която искаше?- попита го Анчо, но не спря, за да си поговорят, а продължиха разговора в движение.
-Да, и я изтрих. Ама май не я изтрих. И още нещо. Знаеш ли, че липсват едни моркови от хазната? - попита лиско.
-Странно. Поне не са парите, а някакви моркови. Айде чао, че бързам- каза Анчо, изостави Лисунгера и продължи към целта си. Преброи точно 310 крачки и видя Алиса. Супер намерих я.- каза той и писа на Бубата.
След като писа на Бубата, веднага тръгна към нея. Тогава видя, че Алиса се е хванала с две ръце за един клон. Тя викаше изплашена. Под нея беше заякоус от преди. Той скачаше и се опитваше да я хване за краката, размахваше един голям морков и викаше „Аре де! Виж какъв морков имам!“, Анчо почервеня от яд като го видя.



-Ей, Заякоус, тя не е зайка, разкарай се от нея.- извика той.
-Пхахаххахахаа кой си ти ве? Ти знаеш ли кой съм аз ве?-отговори заека.
-Той наистина ме предупреди, че след пиене е зайколак. Не ми се искаше, но явно и срещу него ще се използвам магията. Heal!- и заека изчезна. Даже си прибрах морковите, сега Лисунгера няма да се оплаква, че липсват-засмя се той и застана под нея. Алиса, няма го заека, скачай.
Алиса се пусна от клона и извика:
-ААААА! Защо реших да дойда в този свят! Тук е пълно с перверзници. Красиво момиче като мен винаги е преследвано от някой. Забравих на какво ме научи учителката. А тя знаеше как да се справя с тях. - заплака Алиса.
-Така е, за жалост...Ще пиша на Жаси, за да я помоля да те обучи"-отговори той. Не плачи, обещавам ти, че това никога повече няма да ти се случи, докато аз съм до теб-допълни той.
Алиса се хвърли в прегръдката на Анчо. След минути се успокои, но не каза нищо повече. Двамата стигнаха до поляната. Двете легенди говореха за цените на танковете, докато ги чакаха. Цялата група тръгна обратно по пътя. Шилето беше казало на Бубачко лесен начин да излязат от гората. Но вече беше привечер. Трябваше да нощуват.
-Трети път не нощувам, по-добре да вървим“ - каза Анчо.
-Шефе, през нощта тази гора е опасна. В мрака може да има всякакви зли животни. - отвърна Боботкин.
-Добре тогава. А да, кръглия пингвин ми каза, че трябва да сме скрити.“ - каза Анчо и даде знак на легендите. Скоро беше събрана шума и групата се покри с нея. По обед на следващия ден те най-накрая бяха извън гората, a късно вечерта бяха в новия палат на Анчо, в който щяха да нощуват. Всички уморени от това приключение заспаха, но само той остана буден. Неговата нощ щеше да премине в изготвяне на планове, плащане на данъци, следене на битки и закони, писане по чатове и в провеждане на важен телефонен разговор...