Join the new world

Здравейте читатели! Днес представям първа част на един особен разказ. Тази творба е писана наравно от двама автори чрез технологията предоставена от моя сайт. Трябваше да бъде само пробна и да видя дали работи системата, обаче сюжета потръгна. Затова е заглавието такова неописващо.

---

Не беше ясно какво се случи него ден, но беше ясно че ерепублик няма да е същия. Плато изведнъж реши да спре всички войни и да остави само фермите за хляб. След като разбраха за това, Олда и Емре си изпросиха перма бан и казаха на Анчо: „Ти си шефа“. Анчо се зарадва, но без битки беше скучно. Трябваше да ги върне в играта. Но не знаеше защо Плато би ги махнал?


Докато Анчо се чудеше, влезе Дон Напко и заяви, че ще става президент. И не само ще стане президент, но и ще сключи НАП със всички държави.
- „Вече няма значение, без битки всички сме пректически с НАП“ - добави той. След това погледна Анчо и го попита - „Ти ли си МОДа?“.
Младежа се засмя и му отговори: „Не бре, аз съм касичката. Не ме ли знаеш? Оня дето открадна Алиса от НеМуха11. А и твой шеф вече щом ще ставаш президент“ - добави Анчо.
- „Трябва да основем спешно нов ОПГ чат, след като Олда и Емре се отказаха. Тази задача е твоя. И бързо, че нямам търпение да започна да подписвам напове наред!“ - отговори Напко.
- „Напко, за ко ти е нов ве. Ся ще те добавя в стария на Радиото“ - рече Анчо.
*Анчо добави Дон Напко*
- „Здравейте, аз съм вашия президент и ще подписваме...“ - не успял да довърши.
- „Да, да, ти си президента, малък ти си новия кардинал“ - прекъсна го Олда.
- „Да живее малкия кардинал!“ - написаха всички.
Анчо с елегантна походка стигна до вътрешния край на чат-залата и седна върху тъмния висок трон. Той погледна присъстващите. Те очакваха неговата заповед.

- „Първо да кажа, че новите сърби не ме кефят, Страхинич беше по-як! А да, първата заповед ми е към Напко - не бъди пъпеш, няма да подписваме напове и прекръсти Йоцата в контактите си на Йосиф, а не както е сега. След това като управител на БНБ да Ви кажа, че няма кинти - някви мижави 14 милиона. А и пак към Напко - ще гласуваме за СГ, не че имаш избор за кого да гласуваш де 🙂“
И така заседанието на ОПГ приключи.


- „Ех, Страхинич как не стана президент на Сърбия отново, щяхме да направим ново HQ, сега кой ще ми даде пост там...“ - питаше се Анчо, който стоеше в двора на новия си "палат" в еСтолицата-Варна. Тогава му се обади Алиса от домашния телефон на Йоро в хралупата.
- „Анчо! Стана нещо ужасно. Йоро не се е появявал в гората да ми донесе гъбки цели три дни. Накрая реших аз да го намеря, но уви! Него го няма в хралупата.“ - каза тъжно Алиса.
- „Как така го няма там скъпа, Алиса? Сега ще го потърсим и след като го открием ще дойдете в новия палат. Идвам 🙂“ - отвърна Анчо и затвори. Той извика трима тежки легенди като антураж и с конвой поеха към гората. Когато стигнаха до вековната гора, разбраха, че не може да продължат с танковете. Дърветата може да бъдат преминати само пеш. Анчо и трите легенди влязоха в гората, но се изгубиха.


В продължение на часове обикаляха, провикваха „Алиса!“ и „Йоро!“, но отговор нямаше и така до вечерта.
- „Оф, видяло се е, че няма да ги намери днес, правим лагер тук и утре продължаваме“ - каза Анчо. Лагера веднага беше направен от легендите и Анчо си легна и реши да си разрови из телеграма и там видя, че има сумати пинвания в правителствения чат, в които хората го питат за плановете на БГ. Анчо мудно започна да отговаря на базбройните въпроси. Не усети кога беше заспал...


На сутринта се събуди от студа, защото спеше на тревата. Лагерът и легендите бяха изчезнали.
- „Где отидоха ве... Ще продължа да ги търся сам тогава.“ - каза той и написа командите за деня. - „Надявам се, че поне ще намерим Йоро и Алиса...“ - и продължи да ги търси.
Той се лута цял час в тъмните горски пътеки. Изведнъж чу дрънчене. Анчо хукна да види от къде идва то и видя една от легендите. Легендата бе качена на високо дърво, а дрънченето било от изпуснат снаряд К6.
- „Аве как ти бе името на теб бе... оф ся не мога да се сетя... представи се и обясни ко правиш там?“ - извика Анчо към върха на дървото.
- „Здраве желаем, господарю на ОПГ-тата! Аз съм bobootkn и се качих на това дърво, за да огледам наоколо. Мисля, че видях път на север, обаче ме е страх а сляза. Мисля, че гората е магическа.“ - отговори стражът.
- „Аха, ясно. А новото СГ ми пише, дали искам да му помагам, 'чай му отговоря.“ - отговаря Анчо. - „Казваш, че е на север? Слизай долу и да ходим да търсим другите ти колеги 20-ки. И да намерим най-накрая Алиса и Йоро!“
Те ходиха по пътя половин ден. Викаха другите легенди, Йоро и Алиса, но никой не им отговори. Накрая стигнаха до голяма поляна с цъфнали цветя.

- „Доста позната ми е тази поляна. Тук се запознах с Алиса. Помня, че около нея бяха Жасмин, Шилето и Мудак11. Дали някой от тях ще е там? Възможно ли е някой от твоите колеги да са там? Ще разберем сега.“ - Анчо погледна в хоризонта. И наистина там беше някой. Това беше Шилето, четеше древен парламентарен свитък от еДен 1001 и цъкаше с език, захапваше малко свежа трева и продължаваше да чете.
- „Здрасти, Шиле! Как е настроението преди Гергьовден? 🙂 Абе да те питам да си виждал Алиса и Йоро да минават от тук?“ - заговори Анчо.
- „Не съм виждал Йоро или Алиса, но видях една муха... чакай малко! Подушвам ОПГ!“ - каза шилето и остави свитъка, отвори своята торбичка и от там извади банан - „Ела Анчо, хапни си! Това е специален подарък за теб.“
- „Шиле, мерси, но не ям банани, очаквам те да дойдеш на Гергьовден и да те изяден 😃 Сега сериозно: На къде отиде Мухата? Сам ли беше?“ - рече Анчо.
- „Ех поне опитах... (мразя ОПГ и тяхното непризнание на парламента)“ - мърмореше шилето, докато прибилраше банана - „Мухата отиде ето натам, с него беше една легенда. Сега си спомних, че мухата водеше легендата при теб. Но ти дойде от друга посока, защо ли?“
- „Боботкин, покажи пътя на твоя Шеф! Чао, Шиле! Измисли някъв закон да съживиш парламента.“
- „Ще го направя Анчо!“ - каза Шилето и още по-бързо зачете по свитъка.
- „Супер, един последовател повече. А ся да го намерим тоз Мудак, 100% е откраднал другите 2 легена и Алиса и Йоро!“ - каза Анчо.

Той и Боботкин хукнаха в посоката посочена от Шилето. Отново влязоха в гората. Но трябваше да спрат, защото слънцето залязваше, а гората е опасна и непроходима през нощта. Този път не направиха лагер, а се покриха с листа и заспаха скрити.
- „Оф отново много пиннвания в телеграм, ама като се прибера ще се занимавам... Я да пиша на Алиса, може пък да ми отговори...“ - каза сънения Анчо.

---

Авторите не носят отговорност за „случайни“ съвпадения с реални лица (като много реалните говорещи мухи и шилена) и творчеството не търпи полит-коректна обремененост.

С участието на Anchoboy и