Леприкони 2

Day 4,907, 01:08 Published in Bulgaria Bulgaria by yoro

Здравейте! Днес е ден за дарения по статиите. Представям ви следващата част от поредицата, писана кооперативно от мен и Anchoboy.

Първа част: Пробна историйка

Втора част: Мухолов

Трета част: Дървесни дири 1

Четвърта част: Дървесни дири 2

Пета част: Детективи

Шеста част: Леприкони

Тука отбелязвам за несъблюдателните, че става дума за купчина измислици вдъхновени от репилника, а не научно-исторически анализационен труд. Не се стягайте излишно, докато четете.

Част 7

Нашите герои маскирани като леприкони разговаряха с истинските ирландски леприкони. Искаха да разберат къде е еОтвъдното.

- „Знач, дошли сме туки да миним пре зпортла отвъд еСфетъ. Там можи да е катрицата.“ - заговори спокойно пингифа. Леприконите се спогледаха.
- „Много странно, леприкон с такъв антарктически акцент. Нищо не разбрахме.“
- „Търсим портал за отвъдното, където може би се намира катеричока“ - отговори им Алиса.
- „И затова търсим еБаншите“ - добави Анчо.
- „Ама как? Не ви трябват еБанши! Всеки леприкон знае, че входа към тунела се намира под орловото гнездо със златните яйца в червената скала. А вие защо не знаете? Я чакай малко...“ - каза стария леприкон и стана.
- „Е да. еБаншите са за компания на моите приятели“ - отговори му Анчо. - „Аз знам къде се намира тунела, но не знам къде е тази червена скала, някои от моите приятели знаят, но не са сигурни дали наистина е там.“ -допълни Анчо.
- „Хмм, щом така казваш. Много съмнителни ми изглеждате. И този антарктичен акцент. Почти съм готов да се закълна, че сте маскирани шарлатани, които... Искат да ни откраднат златото!!!“ - извика гневен стария лепркон. И другите леприкони станаха от тревата.
- „Спокойно, не ми трябва златото ви, имам си предостатъчно. А сега кажете къде е червената скала, за да разбера дали предположението на моите приятели е правилно.“ - каза Анчо.
Стария леприкон го гледаше намръщен в очите.
- „Ако наистина си леприкон, ще имаш злато. Много злато. Покажи ни златото си като доказателство, иначе...“
- „Естествено, че имам много злато... Доближете се, за да го видите“ -каза Анчо.
Леприконите внимателно тръгнаха към Анчо. След дълго бавно ходене, застанаха пред него. Той им показа казана пълен със злато.

- „Виждате ли? Ние сме истински леприкони и не искаме да крадем от вас“ - каза Анчо. „Мхмм, може би ще трябва да се ползва магията, ако случайно не се съгласят“ - замисли се той наум.
Леприконите гледаха в захлас, усмихнати. По някое време най-стария се свести и каза:
- „А, да! Явно наистина сте леприкони, щом имате толкова злато, без да сте го прахосали по вафли и пакети.“ - и поглади рижата си брада - „Червената скала е сред ето онези хълмове. Качете се на най-високия и погленете на запад.“ - каза той и посочи.
- „Благодаря за информацията“ - каза Анчо и групичката тръгна към скалата. - „Пфф не знам как въобще успях да ги убедя в това...“ - рече той след като се бяха отдалечили от леприконите.
- „Не знам как въобще им повярвах, че са леприкони.“ - рече стария леприкон, докато дружината се отдалечаваше.

Те започнаха да са катерят по хълмовете. Но Аудан е стар и тромав, че даже беше без пакове.
- „Ходете напред. Аз ще се оправя.“ - им каза той.
Групичката се изкачи върху скалата.
- „Ето го орловото гнездо“ - каза Алиса. „Намерихме го-усмихна се Анчо, съвсем малко се приближи към гнездото и видя тунела към еОтвъдното.“
- „Д аскачъми вътри в теснат адупка.“ - каза Рамбо и скочи в отвора. След него се шмугна пингифа.
- „Ми остава и ние тримата да влизаме в тунела...“ -рече Анчо на Алиса и Аудан.
- „Аз няма да мога да вляза в това тясно нещо. Ще ви изчакам тук. Не се бавете.“ - каза Аудан и седна до гнездото.
Анчо и Алиса последваха Рамбо и Пенгфина и скокнаха в тунела. И първото нещо, което видяха беше как Флая се опитва да продаде арабските си питки на Рамбо.
-„Не знаех, че царството на сенките и еОтвъдното са едно и също нещо.“ - възкликна Анчо.
Бонус

Тази статия се отложи с половин час, поради птицевъдството на Платно.
Заключение

Какви ужаси и кошмари очакват героите в еОтвъдното? Ще разберете в следващата част.

Поздрави,