Амулета на визаджиите

Day 4,936, 00:50 • Published in Bulgaria Republic of Moldova • by Anchoboy

Здравейте, приятели!
Статията е продължение на случайния ни общ разказ с Йоро. Ето тук може да прочетете останалите части:

Първа част: Пробна историйка

Втора част: Мухолов

Трета част: Дървесни дири 1

Четвърта част: Дървесни дири 2

Пета част: Детективи

Шеста част: Леприкони 1

Седма част: Леприкони 2

Осма част: Сенки 1

Девета част: Сенки 2

Тука отбелязвам за несъблюдателните, че става дума за купчина измислици вдъхновени от репилника, а не научно-исторически анализационен труд. Не се стягайте излишно, докато четете.

Част 10
еДен 4936, действието се развива някъде в еОтвъдното-Царството на сенките



Пингвина даваше пълна газ на своя танк KV-2. Гледаше как сиянието на амулета блестеше.



-Многу йе кръзийф.-каза той.
-Някфа жйенцка лий видйа?- провикна се Рамбо.
-Нияма да говореш така за скапоценотто ми! - ядоса се пинги - Моето скапуценну...
-Спрете танка - каза Алиса - Спешно е.
-Ама зацто сига? - учуди се пингифа.
-Явно има някаква причина, Пенги.-отговори му Анчо.
Кавалски спря танка и Алиса излезе с помощта на Анчо.
-Мхмм....наистина защо искаше да спрем-зачуди се той, но не успя да си отговори, защото в същия момент будисткия монах Ранма Саотоме го тагна в американския чат и го попита дали може да направи някаква стратегия за освобождаването на БургерЛенд....
- Аз ще си пооправя тоалета в ето онези тъмни храсти, ти се оправи със стратезите си - каза Алиса - И никой да не ме следва! - след което тичешком се скри в сенчестите храсти.

Младежът набързо написа плана на американците и те се съгласиха с него(дни по-късно Унгария беше аут от Америка). След няколко минути чакане, Алиса се върна при тях.
- Анчо, май някой ме шпионираше. Когато се връщах чух странно кикотене. - каза тревожно Алиса.



- Кой ли пък може да е това? - учуди се Анчо - Нека да проверим.
Но преди да направят нещо, от храстите изскочи келнера-канибал с нож и вилица.
-Здравейтеееее- извика той.
Анчо замръзна като го видя.
-Липсвах ли ти?-провикна се отново келнера-канибал.
- Анчо! Направи нещо! Не стой така! - извика Алиса.
- Идфъм! Сигаш теизв адябазоокта! - изскочи Рамбо от танка.
- Къгво прафиат там? Сегъ ште се прицелу с танкъ - каза пингвина и започна да върти купола на танка.
-Ъм....Мхмм време за магия значи- каза Анчо. Нека да спрем сегашния момент- добави той и щракна с пръсти.



След като успя да спре времето, премести Алиса далече от мястото, на което щяха да попаднат изстрелите на Рамбо и Пингфина. След това отиде до келнера-канибал и се сети за любимата му магия.
-Heal!-изрече той и изпрати канибала при Мудак11, като нагласи келнера с мисълта да изяде хлебарката.
След това застана до Алиса, щракна отново с пръсти и всичко се задейства.
В следващия миг храстите, в които се криеше келнера бяха взривени в серия от мощни екплозии. На мястото останаха останха само тъмносини пламъци.
- Ураа! Пупадние в цилтъ! - зарадва се пенгвина.
- Оне! Безда ицкахми май уцелихми ишефа. - притесни се рамбо.
-Спокойно, Рамбо, жив съм.-отговори Анчо. Браво на двама ви! Келнера няма да ни губи времето. Да се връщаме в танка.-допълни той.

Всички се качиха в танка.
- За малку да тръгна без вази. Искъй да видъ сианииту на амолита - каза Пингвина.
Танка прекосяваше по безкрайния мрак. Всички освен пингфина започнаха да се унисат в сън. Изведнъж танка спря и оръдието изгърмя.



-Кавалски, какво стана?-попита го Анчо. Таман заспивах без да мисля дали американците изпълняват плана и дали депутатите пускат донейти към орговете....
- Стори ми съ, че видей нешто през нази. Ама ни вишдъм ништу - каза Пингвина.
-Добре...дай ся да поспим до сутринта и утре да разгледаме какво има пред нас...-отговори му Анчо.
На следващата сутрин... ама то няма слънце в света на сенките. Ъъъ... След като се наспаха, решиха да надникнат през люка на танка.
-Фисдам нещу инирйеснооо-каза Пенги, слезе от танка и притичка напред.ОЖАС!Тфа йе чувек, койту фчера сам гръмнал с танка!

Всички излязоха да видят кой е това.
- Не ми изглежда познат. Много сажди има. Жив ли е изобщо? - попита Алиса.
- Туво жиьенску лий е? - попита Ранбо.
- Мойжихме дагу гръмним с картичницътъ, цял снайрад му е мнугу. - зафилософства пингфина.
Лежащия силует помръдна.
-Явно е жив, Алиса.- отговори Анчо. Въпросът е кой сме нацелили-замисли се Анчо.
В същия момент Рамбо започна да вади базуката..



- Ооох, пак ли?... - рече мухата - Защо все на мен? Защо все ме застрелват и взривяват и ритат и бият с камшици в тези истории?
- О, не! Това е пак онзи ужасен негодник. - извика Алиса - набийте го!
-Няма нужда да го бием.-прекъсна я Анчо. Мудаков, какво правиш тук?-попита той.
-Пък немам касмйет уе-извика Рамбо.
-Хлебарка, исфиняфай, бес да изкъм гръмнах по теб-каза Пенги.
- Ооох, бягах от един канибал. Едва го излъгах, да изяде Олда до мене. Но не му хареса, защото вече не бил пресен. - изхленчи мухата.
- Ако няма да го бием, поне да го прегазим с танка - предложи ведро Алиса с широка усмивка.
-Ми то, Олда е мъртъв вече....Иначе съм сигурен, че доста забавна е била гонитбата ви с канибала-усмихна се Анчо. Създаде го, за да ме изяде, а сега е искал теб да изяде-започна да се хили той.
-Може ли вече да го прегазим?-попита Алиса отново
- Шефей, виш!!! - извика Рамбу.
Той посочи към някакъв бавно движещ се син вихър с големината на къща.
- Ехааа. Какво е това? - учуди се Анчо.
- Ни знъм, ъма амулита сасвети многу силну - каза пингвина и вдигна амулета.



Амулета светеше заслепително с топла светлина.
-Да тръгваме към този вихър, тогава!-рече Анчо.
-Ама, аз толкова много исках да го прегазим с танка този злодей...- каза Алиса с тъжно изражение по лицето.
-Ади да тръгфаме към тозий фихар-изрекоха Рамбо и Кавалски в един глас.

Всички се качиха в танка, освен гръмнатата муха, и с пълен напред се врязоха във вихъра. В моментен проблясък танка изчезна. Остана само мухата отново неподвижен, и хленчещ:
- Ами аз сега какво ще правя? Кой ще ми ожъне нивите?