Join the new world

Предишни части
I.НАЧАЛОТО
II.ПЪРВА МИСИЯ В БЪЛГАРИЯ
III.Понякога е по-добре да си невидим



IV.Ще се видим в друг живот

Sasha имаше няколко въпроса: „Кой е този приятел?”, „Откъде знае за ОЧЗ?”, но най-важния от всички: „Какъв е този диск и дали не е вирус?”. Единственият начин бе да се свържи с Juji, но тя беше в нелегалност, откакто загубиха шефа на ОЧЗ – Shnor Hell, и оттогава никой не бе чувал за нея. Имаше само един начин за свръзка – тайната поща, която екипа си бе съставил, без да знаят от ръководството, в случай на нужда. Обаче да прати от тях беше рисковано, не се знаеше дали Boril не беше пратил хора да наблюдават и дома и, както беше почти сигурно че подслушва телефона и. Стана, облече се и излезе от апартамента и тичешком се качи в първото такси. Реши за по сигурно да обиколи из града с таксито, за да провери дали не я следят. След като разбра, че не я следят спря на най-близката спирка на новото метро, с което града се гордееше, и се качи на първия, който беше спрял. Реши да пътува до последната спирка и оттам да прати писмото на Juji. Беше го приготвила още преди да тръгне. Заедно с писмото беше сложила и копие на диска, който бе получила.



Няколко часа по-късно

Беше получила обаждане от от Juji, която бе използвала секретната интернет връзка на екипа, за която никой освен тях не знаеше.
- Саша, не знам как си се сдобила с това, но внимавай да не ви отсекат главите. Чист е. - след, което връзката прекъсна.
Явно Juji беше решила да наруши правилата, но го направи твърде бързо и не би трябвало да са я засекли, ако все пак бяха разкрили този начин за комуникация.

Откакто се бяха върнали от тренировачния лагер, имаха и любимо заведение за сбор и във Варна, освен в София. Реши да изпрати по един e-mail на всичко от екипа, както и до Valentin Krastev, Miro Dobrev, saks77, защото усещаше, че ще има нужда от всички ресурси, които може да използва. Реши да не праща на IvJorell и IloveU2, които бяха се заели да организират нещата в ОЧЗ след експлозията.



На другия ден и отново в реална Варна

На масата бяха всички, които бе повикала. Един по един в заведението бяха влезли Valentin Krastev, Marina Radeva, SvetlioBG, Iliya, Vevekoko, Miro Dobrev, saks77, Velik Gogov, BG.Itso, Misioner88, Ass Holev и dqdovute. На бързо Sasha беше ги запознала със всичко, което имаше и знаеше. След като тя свърши всички се омълчаха, явно обмисляха ситуацията. Първи наруши мълчанието Ass Holev:
- Според мен, ситуацията е ясна. Или отиваме в Пловдив и убиваме Boril, или оставаме и чакаме да види какво ще стане. Смятам, че е редно да го подложим на гласуване.
Sasha и Marina казаха веднага отговора си и то едновременно:
- Отиваме.
Всички останали също бяха съгласни с тях. Единствено Vevekoko мълчеше.
- Е, ти какво мислиш по въпроса – попита го SvetlioBG.
- Мисля, че е добре да кажем на IvJorell и IloveU2, че отиваме.
Никой не бе повдигнал до сега въпроса дали да ги информират и тях.
В този момент към тях се появи сервитьора и им каза:
- Един господин остави това за вас – и им остави една кутия на масата.
- Благодаря – каза Sasha и я взе.
Отгоре имаше бележка : „От приятел”
„Дали не беше бомба” – минаваше през главите на всички.
- От същия човек е – каза Sasha след като почна почерка на копира, извадил тая бележка.
- Отвори го или го хвърли в коша – отвърна и Iliya.
- Давай, отваряй го – или ще разберем какво иска този тайнствен помощник или ще литнем във въздуха – каза полушеговито и Velik Gogov.
Sasha въздъхна и отвори в кутията. Изненадата беше голяма – вътре имаше 13 радиостанции и още 1 бележка : „Сложете си слушалките имам да ви кажа нещо.”. Беше писана на ръка. Никой не се изненада, че някой ги наблюдава и знае какво правят.
dqdovute, детектора на екипа, реши първи да си сложи.



- Все пак някой се престраши да ме чуе – разнесе от другата страна.
- Кой си ти и защо ни помагаш? – попита спокоен dqdovute, докато другите си слагаха също слушалките.
- Кой съм не е важно, но ме приемете като приятел. Между другото, Sasha, не си само ти любителка на експлозиите. Все пак нашата първа среща завърши с експлозия – продължи загадъчния глас. – Предполагам сте се проверили за вирус в диска и не сте открили такъв. Ще трябва да си го инсталирате в чиповете, но не тук. Не съм единственият който ви наблюдава. Предлагам да се видим в подземния гараж на хотела, в който сте се настанили след 30 минути. И не се тревожете за преследвача си, ще бъде отстранен, но не обещавам, че няма да има суматоха. В кутията съм оставил ключовете на един микробус, който да ви побере всички. Спокойно няма експлозиви под или в него – продължаваше да нарежда гласът. – Никой не знае, че е за вас. Паркиран е в пряката зад заведението.



Екипа плати сметката и се насочи към изхода. Тогава за секунда видяха преследвача си и го познаха – Kasiopea. Намериха много бързо буса – приличаше на маршрутките, но беше тъмносин на цвят.
- Аз ще карам – каза BG.Itso и седна зад волана на возилото.
Другите се настаниха и забелязаха, че между седалките има два сака. Когато Miro Dobrev ги отвори всички видяха че бяха заети със въоръжение и оборудване на малка военна рота – точно като за тях.
- Еха – подсвирна Valentin Krastev – Явно новият ни приятел не е пестил средства за нас.
- Да тръгваме – подкани Misioner88. – Искам да се вида с новата ни дружка и да му задам няколко въпроса.
Едва се включиха в движението по булеварда и чуха експлозия. Идваше от колата, в която се беше качила Kasiopea. Тя бе успяла да оцелее след нея, но един куршум долетял някъде от съседните сгради и я довърши.
- Това по-добре да не бях го виждала – каза Marina. – Сега ще сънувам, как на черепа на Kasiopea се пръска от куршум.



Тридесет минути по-късно паркираха буса в подземния гараж на хотела и зачакаха. Решиха да заредят оръжията за всеки случай.
- Вече съм тук може да излезете – чу се в слушалките.
- Къде не те виждаме? – попитаха едновременно всички.
- Включете фаровете на буса и ще ме видите – отвърна им съвсем спокойно гласът.
Фаровете бяха веднага цъкнати и пред тях сякаш от нищото изникна човек.
„Не може да бъде. Този го убих във Видин преди време” – помисли си Sasha.
- Спокойно, Sasha, този човек вероятно наистина е мъртъв – проговори човека срещу тях. – Реших да сложа тази маска за да те припомня къде се срещнахме.
След което най-спокойно си свали маската и пред тях се показа строго лице и очи, които можеха да минат за студени.
- Кой си ти и откъде знаеш за нас? – попита saks77.
- Да приемем, че Revenge и неговата книга ми помогнаха да влезна във вашата система. А може да ме наречете Слепия, така съм известен.
- Не лъже – каза веднага dqdovute.
- А сега след като вече знаете кой съм, мисля, че е време да се захващаме за работа.




След което им посочи един „Мустанг”, на предния капак на който бяха наредени няколко спътникови карти. От пръв поглед на всички беше ясно, че това е Пловдив и по точно на панаирната палата.
- Вашият човек ще бъде в града до края на седмицата, а утре ще има среща тук. Това е и най-удобния момент да бъде елиминиран.
- Ти ли уби Kasiopea? – реши да попита Marina.
- Да – отвърна невъзмутимо човека срещу тях, все едно го питаха дали днес е закусвал. – Утре няма да ме виждате, но все пак там. Сега ако ще инсталирате програмата в чиповете си отидете в буса, който е близнак на вашия, но със затъмнени стъкла, отсреща и действайте.
Всички се запътиха към буса, но миг преди да завие Sasha се обърна и реши да го попита:
- Защо ни помагаш? – но на мястото, на което седеше непознатия, сега нямаше никой.
- Заради теб, Sasha – се чу в слушалките. – До утре. Успех и дано се видим след това. Може би тогава ще научите повече за мен.



На другия ден в реален Пловдив

- Sasha, някакви други такива обожатели – каза шеговито Valentin Krastev. – Че от този трудно ще те спася.
- Valentin, надявам се да нямам – отвърна също в този тон Sasha. – Че тогава трябва да се пенсионирам от този бизнес.
Всички бяха в приповдигнато настроение, като при рутинна мисия. Само, дето тази мисия не беше рутинна, а отмъщение. Това беше техния начин да се отърсят от напрежението.
- Обекта се е сдобил с въоръжена охрана – чуха в слушалките си. – Явно е разбрал, че ще дойдем за него.
- Сляп, колко са? – попита Ass Holev.
- 20-25 души преброих до сега. Добре, че няма много хора по това време на годината, щеше да е голяма касапница. Само в палата N3 има някакво политическо събиране, но не са чак толкова много хора, може би около 100 човека.
- Добре, ние тръгваме. Край. – каза BG.Itso.
- Птичката ще ви наблюдава. Край. – отвърна Слепия и нагласи снайпера си на рамото.



Всичко се разви много бързо – екипа влезна и веднага по тях бе открит огън. Първи падна Valentin Krastev, но не преди да отнесе двама от противниците си. Само за няколко минути панаирната палата се бе превърнала в касапница – бяха загинали почти всички и от двете страни. От екипа на ОЧЗ бяха оцелели само Marina Radeva и Sasha Vladimirovna, всички други бяха мъртви. От противниците им бяха оцелели 2-3 и Boril, който беше оцелял като по чудо в престрелката. Изведнъж от устата на Marina се стече струйка кръв.
- Съжалявам, Sasha, от тук си сама – промълви Marina и се строполи на земята.
- Marina, чуваш ли ме – опита да я разтресе Sasha, но приятелката и си беше отишла безвъзвратно.
- Sasha, чуваш ли ме – викаше я Слепия. – Ще се опитам да отстраня последните, но ще ми е нужна твоята помощ.
- Добре, но Boril е мой – отвърна Sasha. – Ще се опитам да ги изкарам.
- Добре, пази се.

Маневрата на Sasha беше успешна – след като изстреля един бърз откос и се прикри веднага, противниците и се показаха от скривалищата си и бяха на бързо елиминирани от Слепия. Остана само Boril, но той се беше скрил палата N3 и излезе със жив щит от там. Беше взел за заложник един от ораторите и лидер на партията, която правеше събирането си там.
- Sasha, хвърли оръжието и се покажи – провикна се Boril. – Нека да се видим, може би за последно.
- Не го прави, ще те убие. Остави ме аз да го довърша от тук – каза и Слепия.
- Не, той е мой – отвърна му Sasha и се изправи.
- Здравей, Sasha, радвам се да те видя ... за последно – отвърна усмихнат Boril и стреля в нея.
- Не-е-е-е-е – чу се от някъде глас и след това изстрел.
- Но как – питаше се Boril, докато се строполяваше със живия си до скоро щит.
- Sasha, чуваш ли ме – попита Слепия със слаба надежда да чуе отговор от другата страна.
- Да – чу се слабия и немощен глас на Sasha. – Уби ли го?
- Да. Но пострада и невинен.
- Е значи мога да умра вече. Ще се видим в друг живот, Сляп. Може би ще имаме време да се опознаем тогава.
- Сбогом, Sasha. Ще чакам тази среща – отвърна Слепия.
На следващия ден вестниците щяха да пишат „Политикът sofia_8711 беше застрелян при престрелка в Панаирната палата на Пловдив.”



Някъде в из родните дебри

Изведнъж екраните в тъмната лаборатория се включиха и на тях светна надписа:
„Сканиране на паметта,възпроизвеждане на външност – започната.”

Автор: Rokamball
С любезното съдействие: Sasha Vladimovna