Join the new world

предишно издание:
I.НАЧАЛОТО



II.ПЪРВА МИСИЯ В БЪЛГАРИЯ

Еднообразието на собственик на две пекарни и един оръжеен цех беше голямо. След като изпълни първата си поръчка за еИспания, втора не последва, но за сметка на това се прибра в своя роден град и заживя сравнително спокоен живот. Но ... това беше само привидно. В действитност в мазето на домът си си беше направил малка компютърна лаборатория. Благодарения на нея той научи за тайна организация, наречена „Четвърта зора”, както и чрез нея получаваше най-различни задачи от всевъзможни организации за саботажи на противника (специалност от еДетството му) до убийства на политици и предприемачи. Беше си изградил репутация на безгрешен наемен изпълнител, който имаше два основни и неплоклатими принципа:
1.Проверявай дали мишената заслужава да умре.
2.Никога не убивай жени и деца.
Заради своята репутация беше наречен от колеги в този бранш и клиенти „Слепия”*. За него зависливи ментори-убийци, казваха че единствените му недостатъци са, че никой не знае кой е и че не се знае коя е следващата мишена.



Тази сутрин докато преглеждаше пресата на лаптопа в мазето, видя че има писмо до специалната поща, която малцина хора имаха достъп. E-mail-ът беше кратък, подобаващ за клиента, който му го бе изпратил:
„ Уважаеми г-н Слепи,
Искам да ви поздравя за успешният саботаж в Индонезия миналия месец. Заплащането ви за тази мисия е преведено по сметката която дадохте. Имаме обаче нова задача, която искаме да изпълните за нас. Желаем бизнесмена Х да бъде отвлечен от вас, преди да бъде ликвидиран, в което сме сигурни че ще стани тази седмица. Цялата седмица същия ще е във Видин, където му е офиса. Наградата ще ви е доста щедра 50 кюлчета злато във сейфа, който изполвате в еЖеневската банка.
Ваш бизнес-партьор и приятел: Средиземноморски брат”

„Странно, името на този предприемач съм го срещал някъде, но къде ли? – мислише си Слепия – Някъде из архивите ще дае. Ще проверя и тогава ще дам отговора си.”

След като въведе няколко команди в системата се отпусна , запали цигара и отпи глътка горещо кафе. Пезултата беше повече от изненадващ – Х се споменаваше само и единственно в архивите на „Четвърта зора”, където същия беше обявен за ликвидиране.
„Странно, човека работи и за държавата по някъкъв специален проект наречен „Iron men”. Значи си заслужава да бъде спасен.
След като прати писмото с положителният си отговор получи последващи инструкции:
„След обезвеждането и опазването на Х да бъде отведен в сградата на Берковската пещ за претопено желязо, където ще бъде взет от наши представители.”
- Отряд „Четвърта зора” – каза си на глас Слепия. – Ето че отново се срещаме.
В интерес на истината първата му среща с ОЧЗ беше виртуална.



Няколко месеца по-рано

След като попадна на закодиран емейл препращан през няколко страни, той се сблъска с непробиваема стена. Вече за стотен път се опитваше да проникне през нея, но и този път нямаше големи изгледи за успех. Усещаше, че е близо до нещо голямо и силно, но това вместо да го откаже го амбицира все повече и повече. Часовника в мазето показваше почти 2 през нощта, а каната с кафе, която бе програмирал вече 3 пъти беше почти празна. Стана докато чакаше хода на поредната си маневра за заблуда на този неуморим противник и се присегна за пореден път към пакета с цигари, когато я съзря. Книгата, която беше неимоверен спътник в неговите защитни системи – „Защитни системи и функционирането им в локални мрежи” от Revenge. „Еврика” помисли си той и с доволна усмивка се зае да прави следващата си операция. А тя беше повече от проста и беше записана още в началото на този информационен наръчник : Най-добрия начин да се проникне в дадена система е да се копира изходящ файл и да се върне обратно на изпращача с надпис „Не намерен адрес” . Желаният файл не закъсня – беше копиран и беше препратен обратно. Стената се отвори и той влезе. Беше вътре. Посрещна го голям надпис:Добре дошли в отряд „Четвърта зора”.След кратко лутане из сървите на тази система успя да намери папката с наименование „Защитни системи – състав”. Отвория да види с какъв екип си е имал работа и изненадата му беше голяма когато откри, че целия екип всъшност е от един човек, но пък за сметка на това какъв човек – Revenge, неговият „учител” по компютърни защитни системи.



На следващия ден в реален Видин

- Господин Х, украинския ви гост е тук – обади се по висикоговорителя секретарката му.
- Нека да влезе – чусе плътен мъжки глас.
След този бърз разговор Яна, изпълняваща едновременно ролята на секретарка и момиче за удоволствия на Х и приятелите му, стана и отвори вратата на кабинета му.
- Заповядайте, господин Рублов, шефа ви очаква.
- Благодаря ви, Яна – с лек украински акцент отвърна Олексей Рублов.
Зад масивното бюро седеше мъж в костюм по последната еПарижка мода с едновременно тъпо и пресметливо изражение на лицето.
- Добър ден, господин Рублов. С какво моята скромна компания е привлекла вниманието на международния консорциум „Стрела”, на която сте представител в България.
- С нашата сфера – започна Рублов – всеки един източник на провизии и припаси е добре дошъл. За това съм и тук – за да ви отправя предложение и евентуално да станем бизнес партньори с вас.
- Аха – отговори някак разсеяно Х, но по очите му можеше да се познае, че в момента през мозъка му минаваха всевъзможни мисли как и колко ще спечели още злато в своя сейф. – Но, къде са ми обноските. Желаете ли нещо за пиене или за ободряване, господин Рублов.
- Едно кафе, ако обичате. И моля наричейте ме Олексей
- Яна, две кафета и две чаши с вода – нареди по високоговорителя на секретарката си.
- Ясно. До две менути са при вас, шефе – чу се от другата страна звънкия и почти детски глас на секретарката.
- Чудесно момиче – започна да я хвали Х. – От скоро е на работа при мен, но да си остане между нас, благодарение на нея се сдобих с доста влиятелни приятели и клиенти.
„Какъв мръсник само. Дали да не оставя на ОЧЗ да се разправи с теб. Но какви мисли ми идват само, нима Слепия се е отказвал някога по средата на някоя задача” – премина през ума на „украинеца”.
- Но стига сме говорили за Яна, все пак сте тук по работа – върна го в реалноста Х. - Бихте ли ми разказали за вашето предложение, Олексей.
В този момент на врата се почука и се появи Яна с поръчката. В този момен
Слепия стана и отиде със спокойна крачка към секретарката на Х:
- Нека ви помогна, Яна.
- Благодаря ви, господине. Вие сте истински кавалер – намекът на момичето беше
повече от ясен.
- Няма проблем. За мен даже е удоволствие да помогна на такава красива дама като вас.
Казвайки това Слепия взе подноса от ръцете на момичето и докато поставяше чашите сипа незабелязано силно сънотворно в кафето на Х.
- Яна, никой да не ни безпокои докато говорим с господин Рублов – намеси се Х.
Момичето излезе и след като затвори вратата след себе си той продължи:
- Щяхте да кажете какво е вашето предложение, Олексей.
- Предложението на „Стрела” е следното – каза Слепия, отпивайки от кафето си. – Вие ще ни станете основен доставчик на провизии и боеприпаси от българска страна, а ние се задължаваме на всеки две седмици в посочен от вас сейф да внасяме по 25 злато.
Х отпи от своето кафе, докато обмисляше предложението, и когато явно бе решил с отговора започна:
- Все пак не забравяте ли, че .... , но каквооо ставааа с мееен ... – и склупи глава към гърдите си.
- Упоен сте, Х – стана и със сериозен тон продължи Слепия.
След което нарами Х и го откара през тайния проход от кабинета му към закрития ВИП паркинг на сградата, където бе паркирал своя „Нисан”.



- А сега поспете, Х, аз имам още работа за вършене – със задоволство се обърна към своя „спътник” Слепия. – Е, „Четвърта зора” най сетне ще се срешнем очи в очи.
След като се върна в офиса, отвори куфарчето и извади от там маска, която нагласи в бодоара към кабинета, и седна на креслото на Х.
„Точно на време” – помисли си Слепия, след като си погледна часовника.
Ако се беше забавил още малко и камерите щяха да се включат и да се види че в кабинета до преди малко е имало двама души, а сега е само един.
„Какво ли не правят тези нови технологии. Уж са малки, а каква голяма полза има от тях” – мислише си опивайки заглушителя на видеосигнали който беше в джоба на сакото.

- Внимание! Darkelf раздава безплатни танкове! Всички да се насочат към ... ! Повтарям: darkelf раздава безплатни танкове...** – се разнесе приятен женски глас по радиоуредбата.
„Е, битката започна” – мина през ума на Слепия.
От някъде се чу доста приятна музика и докато разсъждаваше кой я е пуснал и стана да провери се отвори вратата на кабинета и през нея влезна .... жена. Тя се приближи към него и уви ръцете си около врата му, прилепейки се до тялото му. Усети как левия и крак се изпъва настрани, а бедрата и се завъртат. В този момент той се поддаде и раката му плавно мина по кракът и, стараейки се да го придърпа към себе си. Усещаше дъха и се бе загледал в очите и. Ах, тези очи щяха да го преследват навсякъде. Толкова дълбоки и проникващи през всяка една защита на хората не беше срещал до сега. Доста нагло беше от негова страна, но все пак реши да пробва да прокара езика си през зъбите и. И в този момент усети как изведнъж с впиването на ноктите и във вратът му нещо беше вкарано в устата му.
„Явно е парализиращият им вирус. Хубаво оръжие за моментално сразяване на противника. Сега да видим дали ще успея да изиграя падането на парализирания.”
Е беше успял след като падна тя излезе все така грациозно от кабинета. Слепия включи отново заглушителя и се надигна. Едва сега си позволи да свали маската. Тя не беше обикновенна маска, на черния пазар се продаваха доста скъпо този модел – РХ23. Маска имитираща не само лицето но и усната кухина на хората и бе пригодна за многократно използване и не на последно място – беше лесна за моделиране.
След като я прибра внимателно заедно с капсулата, която беше вътре, в куфарчето мина през прохода към паркинга и се качи в своя „Нисан” и съвсем спокойно потегли пускайки си „Hello” на Lionel Richie от CD-плеъра на колата. След няколко присечки го чу – оглушителен шум и красивото сияние на експлозията. За първи път се възхищаваше на работа на конкуренцията, но в този случай имаше защо. „Ах, тези дълбоки очи за малко да провалят цялата работа” - помисли си за секунда и въздъхна. Но, за негово щастие, му се размина и този път както при саботажа на отстъпващите турски войски при Малко Търново, където всички го взеха за атентатор-самоубиец.



Няколко часа по-късно в Берковица

- Не, кой сте вие – питаше изтезавания и пребит Х. – Какво още искате от мен, казах ви всичко, което знам за „Iron Men”. Пуснете ми и ще забравя за вас и това, което ми причинихте.
- И къде ще отидеш Х – отвърна му мъж с черна маска на лицето.
- Аз съм богат и има все още влиятели приятели – не се предаваше похитения.
- Ха-ха-ха. Не ме карай да се смея. Вече не си богат. Парите те са мои, фабриките ти унищожени,а след малко и ти ще ги последваш – каза усмихнат неговия мъчител и засили стола, на който беше вързан доскорошния виден представител на видинските бизнес среди към пещта. – Довиждане, Х. Ще се видим в ада – и затвори вратата.
- Нееееееееееее - като ехо излетя от вътре последния вик на пленникът, докато изгаряше.

На другия ден някъде на около 100 км от реален Бургас

Слепия си сипа нова доза кафе и седна пред компютъра. До сега търсенето му да разбере коя е тази тайственна агентка на Отряд „Четвърта зора” бяха безплодно. Беше прегледал почти целия архив на отряда относно кадрите и така и не намери очи, които да приличат на тези във Видин. Оставаха някъде около 10 снимки още и щеше да се откаже, когато ги видя – същите дълбоки и пронизващи, сякаш тя беше срещу него.
Вече не беше само очи, вече имаше и име – Sasha Vladimirovna.
- Саша, сега да разберем какви тайни криеш – каза си Слепия, пускайки си отново музика от уредбата и затвори очи в блаженство, докато край него зазвуча „Березы” на Любэ.



* - използвано е описанието на принципите на работа и прякора на Глеб Сиверов от поредицата на Андрей Воронин "Слепия"

** - цитан от творбата на Sasha Vladimirovna - Танго в тила на врага