"НАЕМНИКЪТ"

Day 1,565, 13:19 Published in Bulgaria South Korea by Rokamball

I.НАЧАЛОТО

Валеше ситен летен дъждец,който измиваше кръвта от прозорците на разбитите от снаряди и куршими сгради. Само за 1 ден младия момък сгушен между две такива сгради беше загубил и дома си и родителите си. Беше станал сирак при превземането на Малко Търново, където баща му беше мобилизиран да защитава родината си. Беше загубил дома си, когато с майка си напуснаха родния край в посока към регионалния център, с надежда в Бургас да намерят спасение, преди турската армия да са навлезли в градчето. Същата тази женица бе застанала пред своя син за да го защити от куршум насочен към неблагоразумния младеж. Никой турски войник не провери дали и двамата са мъртви,но раненият в рамото момък се зарече тази вечер да е последната за убиеца на майка му. Сгоден случай му се отдаде когато същия този редник бе запратен на пост до близката аптека. С доста залитания и подпявания на турски, младежът се запъти към аптеката и на ум се надяваше да не обърнат внимание на раната на рамото му. Войникът я видя, но беше късно за него. 1 нож се бе забил в сърцето му с поредното залитане на „пияния”. След като се снабди с необходимите медикаменти, реши да потърси сухо място за да се превърже и почине. Късмета му се усмихна бързо – на 1 пряка от аптеката беше градската библиотека, внушителна сграда, незасегната толкова сериозно колкото съседните на нея. Време беше за първичен полеви оглед на раната – имаше вход и изход, не беше почнала да се инфектира(което си беше цяло чудо понеже цял ден бе в калта) и най-важното по всяка вероятност нямаше засегнати важни двигателни органи. След като се привърза, реши да се скатае между последните два рафта с книги, с надеждата някоя вечер да не го открият предателите и техните шефове. Правейки си място за спане реши да прегледа между какви книги се е скрил. Изборът беше повече от очарователен – от едната страна беше рафта с исторически книги за еБългария, а от другата – наръчници за бойни изкуства и учебници по информатика. През деня, когато библиотеката бе отворена и се внасяха купища турска пропаганда, той четеше книгите по история,а нощем, когато нямаше никой друг, тренираше, благодарение на наръчниците - капоера, карате, кунг фу и бой с хладни оръжия или седеше на единствения оцелял компютър и създаваше локална електронна библиотека, която да съдържа всички творби в сградата.



Всичко течеше монотонно между четене и трениране, когато един ден до него се приближи господин с испанска военна унифирма.
- Добър ден, младежо. Забелязах вашата страст към книгите и с какво внимание изчитате всичко, което е пред вас на масата –заговори го военния на английски с лек славянски акцент.
- Никога не трябва да забравяме грешките на предците си, за да не ги повтаряме – отвърна също на английски с доста отявлен акцент младежа.
- Както и всички техни дела и победи – добави усмихнат военния, преминавайки на български.
- Нима говорите български? – учуди се младия човек.
- Да, както и френски, руски и сръбски. Работата ми го изисква. Но,къде са ми е възпитанието. Забравих да ви се представя. Казвам се командир Примо де Ривера, на служба в дипломатическото представителство на еИспания в еТурция. – подаде ръката си към младежа.
- Приятно ми е Rokamball – прие подадената ръка юношата.
- Младежо, имам една задача за теб, ако се съгласиш. Естественно за това ще ти бъде заплатено подобаващо.
- Каква ще бъде тази задача? Искам да я чуя, преди да реша, както и сам да определя наградата си, като обещавам да не съм алчен.
- Съгласен съм с това ваше условие. Задачата не е сложна, но се изисква себеотдайност и раздаване. От теб се иска да се внедриш в турската военна промишленост и да следиш производството и разпределението на танковите в турската армия.
- Веднага ли искате отговора ми или може да си помисля? – поинтересува се Rokamball.
- Младежо, няма да те лъжа – отвърна Примо де Ривера. – колкото по-бързо отговорите и дадете своето условие толково по-добре за еИспания и за мен самия.
- Добре – въздъхна младежът и продължи: - Съгласен съм да изпълня това поръчение. За отплата искам: 500 BGN, 10 злато и една специална книга.
- Странно, очаквах да искате повече, но съм съгласен с това ви възнаграждение. Интересно ми е само коя книга искате?
- Преди да напусна родния си дом, бях чел за една книга, издадена едновременно на български и английски, озаглавена „Защитни системи и функционирането им в локални мрежи” на Revenge.
- До скоро виждане, младежо. Предлагам всяка седмица тук на тази маса да ми предавате информацията, която сте събрали.



Няколко часа по-късно в агенция „ДУЛО’ се получи следното досие:
Информация за временнен агент 22-23
Име: Rokamball
Отличителни белези: среден ръст, тъмна коса, кафеви очи, леко закръглен, но с добри рефлекси на тялото.има афенитет към историята, информатиката и бойните изкуства.
Предназначение – турска военна промишленост
Рискове – за сега не са открити такива, които да застрашат операцията по връщането на регион Бургас към еБългария.
Възнаградение – 500 BGN , 10 злато и книгата „Защитни системи и функционирането им в локални мрежи” на Revenge.