Join the new world

Предишни части:
I.НАЧАЛОТО
II.ПЪРВА МИСИЯ В БЪЛГАРИЯ


III.Понякога е по-добре да си невидим

„Красиво е лятото в Тайланд. Идеално място за почивка” – мислеше си Слепия на летището в Банког. Странно как задачите, които приемаше го запращаша от единия край на света до другия. Но нямаше начин всичките пет дипломата трябваше да бъдат разстреляни, поради прекомерна алчност и натрупване на огромни количества злато чрез измами. Вече бе премахнал дипломатите в Аржентина, Мексико, Великобритания и Молдова. Оставаше само този в Тайланд. Но този човек не беше лесен за проследяване. Докато другите имаха изграден маршрут, този нямаше. Офиса му беше постоянно празен или се задържаше само за 10-15 минути в него. Но имаше и нещо друго този дипломат беше ... жена. Петата мишена от списака в онзи e-mail изпитваха една от основите на работната му система: Не убивай жени и деца. Някак си трябваше да изпълни задачатаи да не наруши принципите си. Единственият разумен начин си оставаше дирекният контакт с мишената, но как и къде щеше да стане също беше в графата „сложни въпроси”. Но всичко се разви идеално – успя да се запознае с нея, след като я проучи още 1 път и откри от къде иде златото и къде отива, и се довери казвайки за какво е тук, след което се договориха как да действат. Ден по-късно дипломатката беше ранена сериозно, но щеше да оцелее. Това щеше да я извади от основаната от нея помощна система, поне временно, но пък щеше да оцелее.
-Полетът от Банког до София на „еБългарияЕър” излита след 30 минути. Моля, пътниците да се насочат към терминала – се чу на английски по уредбата.



„Време беше” – въздъхна Слепия. Чакаха го два часа спокоен полет, а след това още една рутинна вечер на наблюдател. „С какво ли ще е облечена днес. С каквото и да е знам със сигурност, че ще е елегантна, както винаги. Дано поне кавалера и е на ниво и този път.”
С тези мисли той закрачи към отворената врата, когато един човек му направи впечетление. Беше в голяма делегация на турското правителство, които бяха тук за да говорят с тайландски представители за отваряне на посолство в Банког. „От къде си ми познат, друже” – мислеше си Слепия. Нямаше време за много размисли, че опашката се движеше и да стоиш на едно място си е чист идиотизъм.
В самолета се беше сетил от къде му познат. Беше го срещал само веднъж, когато умря Rokamball, за да се роди Слепия. Той командваше отстъплението и го бе ранил в крака. Заради него за малко да се провали операцията, но въпреки всичко тя мина по план и всички танкове в дивизията бяха неизползваеми. „А си мислих, че съм се отървал от него” – помисли си Слепия и се настани по-удобно на седалката.



Няколко часа по-късно в реална София

„Ех, няма нищо по-хубаво от това да стъпиш на родна земя – минаваше през главата на Слепия. – С миналото си ще се срещна по-късно, сега да се заема с по важната за мен задача.”

От както се „срещнаха” във Видин с агентката на ОЧЗ, той не спираше през свободното си време да я следи. Знаеше вече къде живее, беше успял да вгради подслушватели в дома и, знаеше къде си правят срещи отряда, знаеше също и кой ден от седмицата беше в София по лични дела, както и тяхното име – Viktaz. Беше го проучил внимателно и не бе открил нещо, което да я застрашава.

Първата му задача преди да заеме мястото си в апартамента срещу дома на Viktaz, беше да осигури подслушването на ресторанта, в който винаги правиха резервации двамата, а това бе игра дори и за дете – седна на същата маса и си поръча обяд и залепи подслушвателя под масата, а записващото устройство остави в „Нисан”-а си на около 50 метра в съседната пряка. Изкушаваше се да ги изчака, за да я види, но реши че е по-благоразумно да се отправи към наетия апартамент.



По-късно вечерта

Viktaz и Sasha се прибраха в апартамента му леко залитащи, но все пак пазещи достойнство. „Колко е красива” - помисли си Слепия.
Реши да остави подслушвателното устройство да работи,но да ге слуша. Все пак това си беше лично. Беше готов да се махне от наблюдателницата си, когато забеляза че нещо не е наред. Районът беше станал извънренно тих, сякаш беше притихнал и чакаше да се случи нещо. Слепия реши да изчака и той, да не би нещо да застраши Sasha.
И след 30 минути го чу – тих и монотонен двигател на бързодвищеща се „Хонда”, която зави и спря пред съседната кооперация, там където беше апартамента на Viktaz. От автомобила изкочи сравнително млад мъж с вид на журналист, който се засили към входната врата.

След около 2-3 мин Слепия чу шум, но изненадата му беше голяма когато чу, че е от диктофона до него:
- Ти какво... Оу... - чу се гласа на непознатия.
- Тиии... ! – гласа на Sasha определено можеше да се каже, че е глевен - Знаех си, че има нещо гнило, така отникъде да се появиш!
- Знам как ще прозвучи, но не е каквото си мислиш! – започна явно да се оправдава непознатия глас.
- И какво си мисля?!
- Вярвам ти. Shnor Hell не те послуша, но аз мисля, че нещо ще се случи утре.
- Откъде знаеш за това?
- Нещо изпускаме и според мен разковничето се крие тук...- и след известна пауза продължи - На твоя страна съм, разбери! Нямаме време, обличай се! Чакам те в колата.



Слепия не чака много и реши, че вече е настъпил момента да се изнася от апартамента. Изчака единственно „Хондата” да потегли и се насочи към другия апартамент, който ползваше понякога – този срещу любимото заведение на ОЧЗ. От тук беше трудно проследяването на разговорите,че сепарето беше запазено изцяло и само за ОЧЗ и никой друг не можеше да се настани дори и за 5 минути в него. Затова остана само наблюдението, без да чува какво си казват в него. Реши този път обаче да подходи като на мисия и забеляза,че явно и други знаят за това място – двама снайперисти се бяха настанили на сгради от двете страни на заведението,а имаше вероятност и да има един и над него. Стана извади от торбата тайландския си подарък и сложи в него стреличка с приспивателно и се насочи към покрива на сградата, в която се намираше.
Беше прав – на сградата имаше и друг снайперист, но за негово нещастие, още „зелен” и не си подсигурил при атака от към кооперацията, на която се намира. Слепия извади оръжието си и изтреля среличката. Изтрелът беше успешен и единия снайперист беше свален. Слепия се прилижи пълзешком и опипа приспаният противник за радиостанция и след като я намери се върна по същия начин към входа на покрива.
- Първи, Втори, Трети готови за стрелба по мой сигнал. – чу се по станцията мъжки глас
- Разбрано – последваха два бързи отговора.
- Трети, чуваш ли ме – попита шефът на екипа
- Тук, Трети, разбрано – каза играейки си с копчето Слепия.

Открехна леко прозореца на апартамента и започна да сглобява снайпера си. Беше „Драгунов” по-точно СДВС, подарък от един руски генерал за една мисия, която свърши за него. След като свърши с приготовленията изстреля два бързи изстрела по посока на другите два снайпериста и зачака да види дали не е трепнал и да е пропуснал някой от двамата. Отговор по станцията не последва,а и снайперистите лежаха без да мърдат от мястото си. След това отиде до покрива и започна да дърпа приспания снайперист за да може да го разпита и тогава я чу ... оглушителна експлозия.
- Сега – ревна командира на отряда.
Но изстрели не последваха от мъртвите снайперисти.



На следващия ден на 100 км от Бургас

Пак в компютърната ми лаборотория” – мислише си Слепия, прибирайки се сякаш от много време у дома. А времето не беше от пренебрегване – от София до Варна, минавайки на бързо през дома си за да вземе програмата и да напише един лист. Във морския град беше изпробвал програмата си на пиратския чип и се оказа,че работи идеално. Беше първо куриер във виртуалния свят, а после и „получател” на пратката в реалния. И всичко за да помогни на достоен противник. Не като онзи снайперист, който лежеше мъртав на дъното на езерото Ариана, но поне даде доста информация за екипа, в който беше. „Понякога е по-добре да си невидим” – помисли си Слепия.



По същото време във Варна

Sasha се прибра уморена в апартамента си и отиде да види дали има нещо за ядене и тогава я видя - пратка обвита като подарък. На нея беше прикрепена бележка: „От приятел”. Тя провери да не е бомба, но след като проверката показа че не, я отвори в нея имаше диск и писмо. На диска нямаше никакви надписи,а писмото гласеше: „Приеми този диск, на който е „Железен хамелеон”(комбинация от „Хамелеон” и „Iron Man”) и един съвет: Ако искаш да срещнеш противника си от вчера, събери екипа си и отиди в Пловдив. Той ще бъде там. Подпис: Приятел”



ПП1: Какво са записали 2 диктофона може да видите ТУК, като на втория е записана една от най-добре описаните креватни истории (искаше ми се да напиша любовни, ама ... )
ПП2: Кой е шефа на снайпериския екип и какво е станало във заведението, ще разберете, ако надникните ТУК