Join the new world

Втора част от "Дневникът на един орк от Първата епоха (преди "Властелина на пръстените")


Тъй като събитията от това време се разказват в друга книга-"Силмарилион", а едва ли всички са чели, ще си позволя малко пояснение с имената:
Ангбанд-голяма крепост на орките, тип "Мордор"
Глаурунг-първият дракон
балрог-древен и гаден демон, Гандалф се бие с един такъв в мината във "Задругата на пръстена"
Готмог-главния балрог
"Големият шеф"-главния лошковец, на когото Саурон е само слуга
силмарили-безценни камъни, всеки ги иска

Кархарот-върколак или някаква друга вълчеподобна гад
Гронд-грамаден чук

Първа част тук

79-ти 7-ми месец

Оня ден в Ангбанд стана грандиозен скандал.

Всичко започна с опитите на Саурон да създаде орки с бойна трансформация (доколкото успях да разбера това означава такъв орк, който преди бой изяжда или изпива нещо си там, в резултат на което силите и възможностите му се увеличават главоломно, а след боя се трансформира обратно). Разбира се от цялата тая работа нищо не излезе, но даде интересен страничен ефект — ферментацията. Чучхек пръв откри, че от остатъците от детските храни за дракончетата лесно се прави някаква помия, чиято вътрешна употреба, довежда до някои, така да се каже бойни трансформации: размерите на първия опитал я — Джиpдук не се промениха, но се наложи да го усмиряваме петима. При което открихме и някои съвсем неочаквани симптоми: например, паметта на употребилият се избистря и той си припомня всички обиди, които някой му е нанесъл на последните епоха-две. Подобрява се и зрението — всички опитали в един глас твърдяха, че освен телесната обвивка ясно виждали у другите тяхните феи, а понякога даже по две-три.

Това ясно показа, че опитите с бойната трансформация са изоставени напразно. Чучхек реши да ги продължи — тайно от ръководството за да може в един прекрасен момент да ги поднесе като изненада. Аз се опитах да го разубедя — мразя изненадите. Като тръгнеш да правиш изненади, най-често изненадания се оказваш ти. Но той не ме послуша.

Изследванията вървяха във две насоки. Първо се подобряваше качеството на трансформиращото вещество. Вече не помня кой пръв откри, че ако всичко се сложи в дестилационния куб, излизащата от там течност реализира къде по-ефективна трансформация. Самия дестилационен куб май бе измислен от Саурон, когато той се опитвал да извлече от орките субстанцията на яростта. Но аз по тва време още не съм бил в научната част.

По втората насока, Чучхек се опитваше да доизглади някои дефекти на трансформацията. Това беше сериозен проблем — известно време след приема на течността бойният орк се превръщаше в напълно недееспособен пън. Явлението бе съпроводено с главоболие, гадене, треперене на крайниците и халюцинации на подскачащи малки елфчета с шлемове с рога.

Вторият проблем се разреши от само себе си — по време на поредния опит с трансформацията Пpишцук падна в една огромна бъчва, от целия куп, който Глауpунг по неизвестни причини бе свил от джуджетата по време на предишния ни поход към Доpиат (той тогава нещо се беше загубил и липсваше две седмици). Оказа се, че в бъчвите има осолени краставички. Тогава все още не знаехме наименованието им, но достойно оценихме бойните им качества. Чрез тях можехме ефективно да управляваме процеса на бойна трансформация и даже да смекчаваме нейните последствия.
Но относно изненадите се оказах напълно прав. Този път номер ни погоди моя стар приятел Каpхаpот. Тая беля се промъкнала в нашия склад, където пазехме трансформатора и изльокала всичко. Ама до капка. Е толкова ефективна бойна трансформация не бях виждал и надявам се никога повече няма да видя.

Веднага след поемането на цялото количество Каpхаpот заприлича на елф, както го изобразява Уpтанг (откакто го направиха отговорник за бюлетина, всяка седмица рисува по един. По неговите изображения елфите са доста милички — с квадратни очи, криви и космати крака, несиметрични стърчащи от устата им бивни и рошави. Някои имат и бради.) Нашето кученце също яко се промени — и преди не беше голям хубавец, но сега направо озверя.

За начало тоя бултериер мутант напълно разкостил научния отдел. После изскочил в коридора, където налетял на Готмог. В много лош момент на него попаднал и Глауpунг — не успял дори да ахне, когато бил завързан на възел с опашка завряна в гърлото, която той с ярост хапал докато висял на куката в кухнята няколко часа.

След което, съвсем откачилото псе стигнало до Тронната зала и се опитало да докопа Големия шеф. Той от своя страна, абсолютно вбесен от подобна наглост треснал такъв здрав на Каpхаpот, че той с вой прелетят през цялата зала и се пльоснал на стената. Всъщност това изобщо не го разубедило, паднал, изтръскал се и се хвърлил отново в атака.

Точно по това време аз бях на пост наблизо и чувайки грохота от събитията бързо дотичах към залата. Това което видях бе Големия Шеф, качил се с двата крака върху трона, мрачно да наблюдава звереещия Каpхаpот. Последния правеше бързи обиколки около трона, често оплитайки краката си, като от време на време скачаше опитвайки се да свали стопанина си, захапвайки мантията му, вече здраво разкъсана на няколко места. Шефът раздразнено я издърпваше обратно, заплашително размахвайки короната си — друго оръжие просто нямаше под ръка. Не му мислих много преди да се метна към най-близкия полилей — най-вече за да покажа моралната си подкрепа за Шефа. Той не ме забеляза дори.

В най-неподходящото време в залата нахлу и Саурон. Явно пак нещо беше измислил — мутрата му грееше в доволна усмивка а в ръката си държеше някакъв пергамент. Каpхаpот изостави шефа, направи два скока и се впи в крака на нашия гений.

Саурон нададе страшен вой и без да се замисля със все сила дрънна кученцето по главата със жезъла си. На черепа на Каpхаpот изскочи огромна цицина. Това очевидно не му хареса, той яростно се разлая и само след няколко секунди Сау с раздрано наметало и без ботуши бе яхнал стойката за факли на стената , а псето продължаваше да подскача отдолу, настоявайки да слезе и да си поиграят.

Използвайки случая, Шефа се опитваше да достигне до ъгъла, където в кутията с инструментите лежеше неговия Гpонд, но Каpхаpот го забеляза и с мощен вой върна началника обратно горе на трона.

Аз пък си помислих, че в самата идея за бойната трансформация има нещо порочно. Всички минали през изпитанието, кой знае защо със завидно желание се отиваха да разбият мутрата на някой свой. Че защо трябва да насочваш трансформатора към врага, който откровено казано нищо не ти е направил, когато ей тук до теб стои някоя отвратителна, досадна и омразна мутра. Разсъждавайки по-нататък си помислих, че това средство е по-подходящо за самотни диверсанти. Или пък, защо пък не, да излеем този коктейл в някой Дориатски кладенец — е тогава елфите ще си направят едно хубаво клане…

Тези мои приятни мисли прекъсна появяването на Чучхек. Той стоеше край полуотворената врата и яростно махаше с ръце. Преди да го забележи псето му викнах да домъкне всичкото останало пиене — струва ми се вече имах готов план за освобождаването на командния състав.

Чучхек, слава богу, се оказа доста съобразителен — само след няколко минути в тронната зала се дотъркаля бъчва с остатъците от трансформатора. Каpхаpот яростно заскимтя и за секунда излока падналото от небето пиене. Същото се опита да направи и със съдържанието на още няколкото останали кофи (да бяхте видели как плака тогава Джиpдук).

Последващата трансформация на бойния пес започна много скоро. Очите му станаха като илюминатори, пълни с доматен сок, езикът провисна до опашката, а цялата козина щръкна нагоре. Той издаде вопъл! И то какъв вопъл: започна от гърлено ръмжене, от което се затресоха стените, Саурон падна на пода, мина пред дванадесет октави и завърши с ужасяващ писък , от който се пръснаха всичките четири крака на трона и Шефа също се пльосна на земята.

Каpхаpот, виждайки, че и двамата са вече достижими, се обърна и към двамата едновременно — за едно определено време той вярваше, че това му се получава, толкова старателно го правеше. Очите му се раздалечиха окончателно, лапите тръгнаха всяка сама по себе си. Накрая, съвсем обезсилен, той лайна няколко пъти, опита се да подсвирне, заинтересува се какво става под опашката му така накрая заспа..

В тронната зала настъпи дълбока тишина. Големия шеф стана, нахлупи на главата си короната с двата останали силмарила и мрачно погледна към спящия пес. Стори ми се, че се канеше нещо да каже — всички присъстващи замряха, аз направо се слях със стената , песа даже чувствайки важността на момента свали от муцуната си тъпата усмивка. И изведнъж, както казва поетите, в тишината се дочу глас.

Големия Шеф бавно се обърна към забравения от всички Саурон. Същият се поразмърда и звукът бе повторен.
— Хлъц…
За съжаление Сауpон бе паднал в локвата, която Каpхаpот не бе успял за излочи. Явно тестото му не бе много добро, защото неговата трансформация едва ли бих могъл да нарека бойна.
— Хлъц! — за трети път предизвикателно каза той. Беше събрал очите си на върха на носа. Виждайки, че Големия шеф го гледа той се опита да стане, но не можа. На лицето му се появи огромна усмивка, зениците му се раздалечиха една от друга… Явно му беше много весело.
— Ася двидим! — каза той и преди да мигнем подхвана с прегракнал баритон:
Хлъц… а Елбеpет Гилтониеел,
Сеpевpен pе… ик… дуpбатулук.

Чу се страшен грохот. Едновременно се случиха две неща: рухна балкона от многото зрители и Големия шеф метна короната си по Саурон. Оня Симарил, дето отговаря за благополучието на земята, тресна майара по окото. От тоя ден ние си го наричаме така:Саурон Червеното око.

22-ри 12 1 0 месец

Саурон се зае с парапсихология. Вече има даже и резултат — той откри, че Глаурунг има хипнотизиращи способности и смята да ги използва като за световно. Как точно — Саурон още не е знае, но кара гущера по цял ден и нощ да тренира, даже му е връчил собственоръчно написана методика.

За съжаление, Глау чете още по-лошо, отколкото Саурон пише. И така, според съвместната им интерпретация се получи, че цялата процедура по хипнотизирането се свежда до тупаник по главата на хипнотизирания с лапа или опашка. А лапките и опашлето на Глау не са от скромните, така че представяте си резултата — за една седмица изтрепа един взвод, порна мутрата на Готмог и изтръска Саурон от телесната му форма. Освен това изравни с земята неколкостотин вълка /те определено не го кефеха/. Пък и кой знае защо най-обичаше да хипнотизира своите жертви иззад ъгъла…

Шефа обаче забеляза рязкото свиване на редиците на войската му, ядоса се и реши да изпрати Глаурунг на практика някъде по-далече. Нареди му да открие и унищожи Гондолин (тоя дето го сринахме преди два месеца се оказа фалшив).

Около четири седмици ни беше кефа без гущера, а след това го намериха пред вратите на Ангбанд. Видът му беше труден за рисуване — слаб — кожа и кости, опашката му се влачи, зъбите през един избити, а очите — тъжни, тъжни …

За своите пътешествия той нещо не бе много склонен да разказва и чак след пряката заповед на Големия шеф написа нещо като докладна записка. Щом я прочете, Саурон сериозно се озадачи — драконът беше изпонадокладвал такива чудесии, че показването на това писание на боса не изглеждаше да е разумно. Повика ме и три дена четохме и редактирахме над тоя горък пътепис, опитвайки се да го докараме до нещо смислено.

И така Глаурунг изпълзял от големите порти на Ангбанд и тръгнал на юг. Пътувал натам доста дълго — прескочил две планински вериги и форсирал сума ти и реки. По пътя срещнал елфи, но не могъл да ги приближи на разстояние, позволяващо хипнотично влияние, затова по пътя хипнотизирал и ял квот му падне.

След това тръгнал на юг (трябва да поясня, че драконът познава само една посока в света, така че най-вероятно става въпрос за на запад) и след седмица стигнал до морето. По пътя налетял на едно село и хипнотизирал хората там. Опитите за ги разпита излезли неуспешни и се наложило да ги изяде.

Край морето Глаурунг организирал лагер (тук със Саурон влязохме в спор. Той предполагаше, че гущерът срещнал части на противника, влязъл във схватка и дори победил, защото в противен случай кожичката му вече щеше да украсява стените на Гондолин. Аз пък бях сигурен, че просто се е проснал на пясъка да подремне.).

После Глаурунг се спуснал на юг (тук решихме да му повярваме) и през нощта налетял на противник, встъпил в сражение, даже може би победил (да, определено е победил, защото от пратената на разузнаване по тия места втора рота никой не се върна. Въпросът е къде се е дянал балрогът? Стига бе … не може да се е научил да ги преварява!)

След това Глаурунг успял да хване пленник, от който разбрал, че Гондолин се намира на пет дена ход пеша на юг, между две остри скали, на брега на планинско езеро. Като похапнал драконът напипал в съответната посока (тука ние със Саурон така и не схванахме коя е била тя), но след пет дена се оказал в пустинята. Никакви езера, никакви скали наоколо. Огладнял и полетял на юг (явно на север).

По пътя той очевидно все пак срещнал елфите, нищо че ни уверяваше, че е поодраскал в гората и те здравата му остъргали люспите и посинили едното око. Всичко това явно лишило гущера от неговите хипнотически способности и му се наложило, съдейки по мазолите му, да се измъква от тях през останалата част от похода си.

Глаурунг яростно твърдеше, че е ходил само по права линия. Но това е доста съмнително — някой му беше клъцнал дясната лапа и пътят му до Ангбанд, представляваше по-скоро да кажем синусоида. Всъщност той доста време живееше с впечатлението, че все пак се намира в Гондолин — разкърти портите и челюстта на Готмог.

14-ти 8 месец

При нас е празник — Големия шеф каза, че днес е Нова година. Не ми е много ясно защо точно днес — новата година можеше да започне и преди един месец, но Шефа знае най-добре — все пак е присъствал при учредяването на летоброенето.

Обстановката в Ангбанд е малко кофти — елфите висят пред портите. Та ми се струва, че тая работа с Новата година е измислена от Саурон за повдигане бойния дух на нашето непобедимо войнство. Същият напоследък наистина доста е спаднал. Не само тва — тия дни имахме много тревожен случай: ученият орк Вавилах открил генетиката и теоретично доказал възможността за извършване обратно превръщане от орк в елф., т.е. възможността за генно дезертьорство. Аз му поразгледах формулите и да си кажа хич не ми харесаха. Но бедния Вавилах не чу предупрежденията ми, направи опит върху себе си и както се страхувах че ще стане се превърна в шимпанзе. Саурон изтропа всичко на Шефа, оня направо побесня и забрани всякакви изследвания по практична евгенетика.


следва и третата, последна част