Join the new world

Тази седмица от рубриката ще е посветена на "Властелина на пръстените"

Дневникът на един орк от Първата епоха (преди "Властелина")


Тъй като събитията от това време се разказват в друга книга-"Силмарилион", а едва ли всички са чели, ще си позволя малко пояснение с имената:
Ангбанд-голяма крепост на орките, тип "Мордор"
Глаурунг-първият дракон
балрог-древен и гаден демон, Гандалф се бие с един такъв в мината във "Задругата на пръстена"
Готмог-главния балрог
"Големият шеф"-главния лошковец, на когото Саурон е само слуга
силмарили-безценни камъни, всеки ги иска

И така, започва се 🙂


12-ти 2-ри месец

Пак ни гърчат. Вчера имахме проверка за издръжливост — целият батальон търчи нагоре-надолу по големите стълби на Ангбанд , избягвайки кой как може балрози по пътя. След пет пробега никой от нас вече не можеше да си стои на краката, и тогава ни избутаха надолу — към биолабораториите — и отвориха една вратица. А вратицата с големината на планина. От там се подаде любопитната мутра на Глауpунг и целият ни батальон дружно се набра нагоре, и то с такава скорост, че драконът успя да докопа само дебелия Умфаpг и още петима поизостанали. Другите благополучно достигнахме до по-тесничките места, където Глау не можеше да се навре — тая дистанция той я минава отгоре. Ей така на майтап той плюна малко огън по петите ни, но това е дребна работа — случва се. Трима изгоряха.

Вчера имахме политзанятие. Водеше го Уpтанг. Обясняваше, какви задници са елфите, скандалджии, главорези. Към това — страхливи слабаци, дай им само да стрелят скрити в храсталака. А силмаpилите, каза, са си съвсем наши, направени не от Феаноp, а от Пpипеpдум, оpк-оpъжейник, ей я мумията му още стои в почетния ъгъл.

Скоро ще има набег.

16-ти 2-ри месец

Ето ме, застанал на караул в родината — в любимата 5-та лаборатория на Баш Шефа. Тук всичко ми е мило и родно — колбите, ваничките, магическите усилватели. Hа стената — eлф в анатомичен разрез (на плакат), съседно оpк в разрез (бедничкият), и няколко гнуснички междинни форми. Всичко ми е родно тук. Направо ми се насълзиха очите. А такъв въздух няма никъде… Сауpон веднъж влезе без противогаз — колабира след минута. И ми бил маяр?! Навик трябва да си изгради, навик.

12-ти 3-ти месец

Саурон кой знае от къде разбрал, че умея на пиша и набързо ме прехвърли в своята научна част. Тя била сформирана по заповед на Големия шеф, вбесен от дивните ни загуби на Дориатския фронт. В крайна сметка станало ясно, че елфите безнаказано разстрелвали нашите момчета от укритията си. Пък и стреляли толкова точно, че колкото и желязо да кичели по себе си нашите — все намирали по някоя дупка…

Първото изобретение на Сау беше броня без дупки. Върху обутия с железни ботуши орк се нахлупва нещо като поцинкована кофа. На кофата е монтирано и здраво закрепено копие. Резултатът от това прилича на ходеща кафеварка с дълга дръжка. Строени в боен ред тия кафеварки правеха достойно впечатление докато не започнаха да се движат. Ходенето в крак, стройно и едновременно беше невъзможно, така че се блъскаха един в друг, причинявайки чудовищен грохот.. Опитите на пресечена местност доведоха до още по-плачевни резултати — на фона на същия тоя тенджерен грохот се изясни, че ходенето дори в една и съща посока е невъзможно тъй като за още по-голяма безопасност Саурон не беше направил в консервните кутии дупки за очи. Не минаха и пет минути и железарите се разпълзяха кой накъде, като от време на време блъскайки се един в друг, звъняха като откачени камбани.

Нещата тръгнаха на зле, но Сау не загуби присъствие на духа и направи бърза рационализация. Той нареди всички кофи да се свържат в една редица, за да сведе възможността някой да се отклони от пътя до нула. Големия шеф хареса идеята, повикаха ковачите и след два часа първата бронетанкова дивизия в историята бе готова. Четвърти взвод се гмурна в кофите и стената от желязо тръгна срещу врага. Изключително въодушевения Саурон, се обърна към Големия шеф и почна нещо да го омайва бурно ръкомахайки с ръце и от време на време подскачайки на място, но изведнъж позеленялата физиономия на шефа го накара да се огледа.

На половината път редицата попадна в едно неголямо ровче. Десния фланг, изведнъж загубил почва под краката си, тупна от черупката на земята. Същия край на бойната суперкафеварка увисна във въздуха, строят се прекърши, в средата се препънаха и желязната стена се преобърна. Момчетата от левия фланг изхвръкнаха от кофите си, а по средата на редицата тук-таме стърчаха само нечии крака.

Големия Шеф мноого продължително и изразително погледна Саурон и тръгна към щаба. Саурон се помъкна след него, мърморейки по пътя, че ако обуем орките в ботуши с остри шпори, всичко това може да се обърне в наша полза.

12-ти 4-ти месец

Глауpунг се разболя, явно е хванал грип при последното си излизане. Кашлица, сополи — изби сума ти и народ. Изхвърля често напалм, гадния му червей. Големия шеф от два дена се опитва да изобрети аспирина, но нещо не му се получава. Вчерашното прахче, дето му го занесе 6-ти взвод се оказа разслабително. Ех, добри бяха момчетата…

14-ти същия месец

Глау сега пък киха, и то така, че се тресе целият Ангбанд. Колко жалко, че разбихме елфите преди една година, сега щеше да е по-ефектно. Глауpунг бие собствените си рекорди, последния път подпали две съседни стени и бутна една огромна скала на собствената си детска градина. Размаза ги всичките като ваденки. А малките бяха толкова сладки и да седиш на пост при тях беше егати и кефа. Дръпнеш го за опашката а той избълва огън и дим от устата — ко щеш готви си, ко щеш прическата си оправяй.

12-ти 6-ти месец

Тръгваме на голям поход. Ще ловим елфи. Елфите стоят пред Ангбанд, но ние отиваме на север. Все пак шефа знае.

Викат му на тва — обходна маневра. Първо отиваме на север, после на изток, после на юг, на запад, после пак на север и ще ударим елфите в тил. Ще попаднат в обръча ни и ще бъдат поголовно избити. Това чух аз от съвета докато стоях на пост.

Захладнява.

3 дена по-късно
Става мнооого хладно.

17-ти
Все още вървим на север. Саурон му вика дълбока обходна маневра. И накъде по-дълбока — снегът ни е до ушите, от балрозите се носи един съсък — като от яйца на очи.

18-ти

Изгасна единия от балрозите — Толбачик. Тъмна му памет. Сау каза, ще оживее пак, но не знае кога. Абе не ми се вярва.

20-ти

Тръгнахме на изток. Вчера снега засипа 4-ти взвод. Едвам ги откопахме. Чух доста нови думички. Трябва да ги запомня.

29-ти

Тръгнахме на юг. Скоро ще се стоплим. Засега марш на скок. Отпред по един балрог да стопява леда и снега. След него отряд орки. После още един балрог и един взвод орки. И т.н. Тоя строй е мое изобретение. В началото Саурон нареди всички балрози да са отпред, ама тия така топяха леда, че трети взвод се удави, а пети попадна на вече гладка като стъкло ледена пързалка и се изпързаля в неизвестна посока. Въобще не ходихме да ги търсим.

Саурон от студ вече на два пъти се опитва да се обезплъти, но ние не спим и го завираме обратно в телесната му обвивка. Тия дни вече никой не му вика Саурон Черния а Саурон Синия.
39-ти

Тая една седмица Сау си счупи компаса и сега се движим по звездите.
42-ри

Звездите ни върнаха в Ангбанд. Хич не ни е зле. Майната им на елфите… Големия шеф така ни го натряска, че ни стопли за всичките предишни дни. Добър си е той.


79-ти 7-ми месец

Оня ден в Ангбанд стана грандиозен скандал.

Всичко започна с опитите на Саурон да създаде орки с бойна трансформация (доколкото успях да разбера това означава такъв орк, който преди бой изяжда или изпива нещо си там, в резултат на което силите и възможностите му се увеличават главоломно, а след боя се трансформира обратно). Разбира се от цялата тая работа нищо не излезе, но даде интересен страничен ефект — ферментацията. Чучхек пръв откри, че от остатъците от детските храни за дракончетата лесно се прави някаква помия, чиято вътрешна употреба, довежда до някои, така да се каже бойни трансформации: размерите на първия опитал я — Джиpдук не се промениха, но се наложи да го усмиряваме петима. При което открихме и някои съвсем неочаквани симптоми: например, паметта на употребилият се избистря и той си припомня всички обиди, които някой му е нанесъл на последните епоха-две. Подобрява се и зрението — всички опитали в един глас твърдяха, че освен телесната обвивка ясно виждали у другите тяхните феи, а понякога даже по две-три.

Това ясно показа, че опитите с бойната трансформация са изоставени напразно. Чучхек реши да ги продължи — тайно от ръководството за да може в един прекрасен момент да ги поднесе като изненада. Аз се опитах да го разубедя — мразя изненадите. Като тръгнеш да правиш изненади, най-често изненадания се оказваш ти. Но той не ме послуша.

Изследванията вървяха във две насоки. Първо се подобряваше качеството на трансформиращото вещество. Вече не помня кой пръв откри, че ако всичко се сложи в дестилационния куб, излизащата от там течност реализира къде по-ефективна трансформация. Самия дестилационен куб май бе измислен от Саурон, когато той се опитвал да извлече от орките субстанцията на яростта. Но аз по тва време още не съм бил в научната част.

По втората насока, Чучхек се опитваше да доизглади някои дефекти на трансформацията. Това беше сериозен проблем — известно време след приема на течността бойният орк се превръщаше в напълно недееспособен пън. Явлението бе съпроводено с главоболие, гадене, треперене на крайниците и халюцинации на подскачащи малки елфчета с шлемове с рога.

Вторият проблем се разреши от само себе си — по време на поредния опит с трансформацията Пpишцук падна в една огромна бъчва, от целия куп, който Глауpунг по неизвестни причини бе свил от джуджетата по време на предишния ни поход към Доpиат (той тогава нещо се беше загубил и липсваше две седмици). Оказа се, че в бъчвите има осолени краставички. Тогава все още не знаехме наименованието им, но достойно оценихме бойните им качества. Чрез тях можехме ефективно да управляваме процеса на бойна трансформация и даже да смекчаваме нейните последствия.

Следва продължение утре...
/Заради голямата дължина на този дневник ще се опитам да не попадам в графа "една стена текст" ала Стоич и ще публикува другите части следващите дни/