Join the new world

Най-страшният враг се крие там, където човек не гледа. Юлий Цезар
Привет, еРепички!
Преди всичко като сме разровили прахът да ви предложа и музика за фон
Apollo 440 - Ain't Talkin' 'Bout Dub

Малко общи понятия
Излишно е да споделям какво принципно означава това понятие от заглавието, но тези които не знаят могат да научат от тук: http://wiki.erepublik.com/index.php/Natural_enemy/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8

Отворете листата си с приятели в играта... Ако не знаете какво е това понятие принципно в играта едва ли ще четете тази статия принципно, а и да я четете явно не играете тази игра... Уточних две понятия пряко касаещи динамиката на играта. Едното е взаимствано като понятие (подчертавам в съвременното му звучене) от социалните мрежи. Кои са хората които са приятели според това понятие лаишки казано са хората които сте добавили да проследявате по един или друг начин. Дали те са ви приятели в живота е излишно да се коментира (често и смехотворно).

Враговете
Спрямо понятията на еДържавно ниво и нашата еИстория до сега този който е бил ЕВ е бил обиждан с определения пряко касаещи наложени стереотипи и не на последно място омраза от реалният живот. Ние разбира се сме доказали, че наши вчерашни врагове са ставали утрешни добри приятели и обратното. И въпреки, че има страни с които сме непреклонно приятели или врагове (засега) то като цяло е ясно, че тези понятия стоят на една много разклатена основа.
Враговете между хората в играта. Това са (по нашенски) много разменени изрази на които принципно от звука (за цензурирането им) могат да се изсвирят цели арии. Другият вариант (както напоследък е модерно)- да се напишат много думи с показни правописни грешки които макар и двусмислено показват точно това. Понякога преминават и в заплахи за лични саморазправи в реалният живот. Загатнах в миналата статия за това Вестник ML Брой 73 – Съюз в минало свършено време

Приятелите
Тук ще съм по кратък защото малко или много описвайки горното аз оградих това. Ще добавя все пак нещо. Хора на които ти е интересно да им четеш съобщенията в играта или поне не са ти досадни, такива с които имате все пак нещо общо. За страните е излишно дори да говоря.

До тук с очевадностите или в търсене на големият враг
Подчертах по-горе листата ви с приятели. Разгледайте я отново. Колко от тези хора са е-умрели ако не сте ги разчиствали? Между тях е имало такива с които сигурно много сте се "хранили" нали? Кажете ми сега когато ги няма чувствате ли, че все пак нещо си е струвало този човек да е вътре (колкото и да сте се псували, кълнели един други прочие дивотии).
Ами страните дори които толкова тролехте през годините (или месеците в които сте жив) когато побеждавахме или когато губехме... още ли сте така разпалени? Истинският враг явно е някъде другаде... Администраторите ли са тези които имат най-голямата вина тогава? Те ли са най-големия враг? Тези които кастреха най-опаките когато не им изнасяха (визирам дори ниво президенти), а сега са свили уши и са се притаили? Това ли е най-големият враг?

Малко мои (откъслечни) разсъждения...
...или то така или иначе почти никой не ме чете та мога да си пиша "к'вот си сакам".
Поразрових се надълбоко в един от моите сайтове (в който постоянно добавям нови автори и мисли) за понятието враг. Не защото нямам изградено понятие за себе си, аз да ви дам някой и друг авторитет, но нека да е само този с който започнах статията. Сами може да си потърсите навън или вътре в себе си.

Врагът е нещото което се опитва да ни попречи, но едно от нещата които най-много учим. Да получиш истински враг е дори по-трудно от това да получиш истински приятел. Аз лично смятам единствено смъртта за мой враг, но същевременно е и мой приятел. Защото тя несъмнено ни води към това и как да живеем по-добре. Но не за това иде реч. И на изток и на запад и в древността и сега има много мисли и афоризми за това как ние сме най-големият си враг. В психологията се казва за това как проектираме като изкривено огледало върху другите своите недостатъци. Да знам, знам ще ми обясните как в момента положението е отчайващо зле и сме достигнали дъното. Дори и така да е от тук може само да се изтласкаме или? А дори да е зле… Какво вие научихте за другите и най-вече за себе си? Поехте ли отговорност в някаква степен за това и да не остане зян станалото? Защото сега е момента в който може да научите най-много, а не тогава когато бяхме на върха на вълната. И когато може би като научим и станем по-обединени и отговорни вътре в нас това ще се пренесе и навън. И не е само до играта, а до самите нас.
P.S.Недостатъчно за сериозна тема, твърде много за повърхностна :-j

С уважение към всички вас от мен Sol_Invisibilis (или както там ми е истинското име)