Join the new world

Привет, еРепички!!!
Чака ви дълга статия, затова се запасявайте с допълнителни провизии. Музика (като предложение) от мен, а пуканките от вас (по-долу ще напукаме още като са вече на привършване). Хайде, че ви чака много четене, макар да минавам само отгоре-отгоре.


1.Баш, ама баш началото на статията
Сега когато съюзът който основахме е може би мъртъв мога спокойно да пиша за това което натрупвах като наблюдения за него. Ще започна с няколко уговорки и с песен в която участва член на отряда ни: Futurama - In the year 252525 (time travel song)
• Няма да се водя от De mortius aut bene aut nihil - За мъртвите или добро, или нищо (да се, да не се говори). Това е така просто защото статията ми би била от 2 изречения.
• Наясно ми е, че всичко което си има начало си има и край. Изключение имат може би вселената и простотията (Само две неща са безкрайни на този свят - вселената и човешката глупост. Но за първото не съм особено сигурен. - Албърт Айнщайн), но не и нашият съюз.
• Политиката по принцип и в реалният живот си е мръсна дума и то не само по нашите ширини и това си е валидно и в играта
• Нереално е да се опише само в една статия цялата история, затова просто ще скачам между някой аспекти които съм сметнал за интересни. Та да започвам онтовУ


2.Преди началото на съюза
Ако трябва да характеризирам този етап би било с песента Чело коте книжки
2.1.Отношението спрямо нашите врагове
Минавайки през напълно два враждуващи един с друг съюза от които си тръгнахме оставихме след себе си много врагове. Това беше провокирано от битките и най-вече от нашето поведение след победите или загубите ни. Да ние не уважавахме противниците си. Подигравахме се с тях много.
Дали сме падали до тяхното ниво или те до нашето?
Дали просто това което е тлеело като предразсъдъци (къде изказани къде спестени) просто си е намерило отдушник тук?
Така или иначе отговорът на тези въпроси не е основната идея на тази статия и затова ще продължа натам.

2.2.Дипломацията
Няма да спестя и това какво доведе до напускането ни в съюзите. Основният проблем беше дипломацията от наша страна почти през цялото време тя беше нашият проблем. Кои бяха водещите страни в съюза?
Сключваха ли се сделки под масата на ниво президенти с враждуващи страни (без говорене в сюзите и най-вече с народа който представлява)?
Имаше ли моменти в които бяхме като скопени и проявата на твърдост беше или мираж или закъсняла.

3.Създаването на съюза
Многозначителната песен за тази част от броя ми Simon & Garfunkel - El Condor Pasa
3.1.Преходен период
Тръгвайки си от съюза ние бяхме за кратко време сами. Събрахме се със отцепили се от преди това страни. В събирането на някаква критична маса ние трупахме и масовка – ей тъй да има повече. Това разбира се ни изигра лоша шега защото не бяхме адекватни спрямо тях. Помните как се бихме в гърдите, че всички ще са равни. Е някой бяха по Оруелски "по-равни".

3.2.Идеята за името
Тук идва смешната част. Ни в клин ни в ръка на някой му дойде съкращението СОТ което на български език звучи като охранителна фирма. Как се взе решението да е това за мен остава все още мистерия. Хубаво, това ще е...

3.3.Избирането на ръководство и правилник
Тук идва втората мистерия. Предполага се че решенията са взети на ниво парламент, форум, президент, но по-долу ще стигнем и до интересната част


4.Функциониране на съюза
За тази част от статията ще избера версия на песен в която участва друг представител на отряда ни, но добре представя с The Muppets: Pöpcørn и отново показва какво се случи в съюза ни. Реално може да се напише цяла статия дори само за това кой момент от клипа коя част представлява, но и така статията си е много дълга.

4.1.Кои бяха нашите представители?
Започвам ни в клин ни в ръка с това защото освен, че е мистерия избирането (както споменах по-горе) е мистерия и това, че съюза беше управляван предимно от едни и същи хора без да се говори за някаква изборност при тях. За качествата им може да се съди по това какви бяха тези хора като президенти. А там се въртяха много пари за които много приказки не научихме от самите тях.

4.2.Когато печелихме...
...бяхме отново наперени и се подигравахме с останалите. Отново правехме това което заклеймявахме ( спомнете си това как раздавахме гражданства когато имахме много бонуси).

4.3.Когато губехме...
...хората си хващаха шапките и отиваха бързо бързо в други сигурни страни с много бонуси и от там даваха акъл. След това се връщаха също така бързо.

4.4.Вътрешна политика
Като цяло се повтаряха нормалните простотии. Президенти ни бяха
• такива които събираха пари
• такива които бяха мекушави -разбира се това не пречи да се отнася и за другите две групи в някои от случаите
• такива които пръскаха светкавично парите с променлив успех или още по-зле ей тъй заради "купона" и после до края на мандата се "покриваха".

Наблюдавахме това как едните не бият когато другите управляват, после онези не им оставаха длъжни при размяна на ролите.

4.5.Външна политика
Дипломацията беше трагична. Защо?
• Наблюдаваше се подливане един на друг на мизерии в контактите спрямо другите страни.
• Трудно събирани въздушни удари бяха използвани неадекватно и несъгласувано със съюза ни.
• Малките страни често бяха пренебрегвани
• Не постъпвахме като страна която ръководеше, а като такава която взима мекушави и непоследователни решения (погледнете и вътрешната ни политика)


5.Умирането на съюза
Песен за накрая: Requiem For a Dream -Lux Aeterna (remix) в по епична версия и като кадри с леко комичен аспект с оглед пародията на филм (не случайно избрано с оглед края на съюза ни).

5.1.Кое доведе до спада в съюза ни?
Тук може много да се спекулира дали това е в резултат на създателите на играта:
• вкарването на промоции по време на решаващи битки за съюза (и с оглед нашата по-ниска платежоспособност проблеми)
• нечестни методи от тяхна страна като манипулиране на битки на програмно ниво или "подшушване" на евентуални промени в противниците ни. Това разбира се може да се брои като теория на конспирацията или да се каже, че някой път е бутан и наш съюз, но не това е най-важното
Казаното по горе е от значение но според мен е по-важно до къде се докарахме самите ние. Според мен е в резултат на нашата политика и в нашите последващи реакции. Не ми ли вярвате. Както всеки друг път след спадането на бонусите хората се изнесоха бързо бързо в други страни, а ние останахме.

5.2.Защо останахме с българско гражданство?
Това е въпрос върху който дълго размишлявах и в една или друга степен може да кореспондира и с РЖ. За последното приказка няма да отварям, а ще споделя според мен версии на този интересуващ ме въпрос спрямо хората като цяло
• нямат връзки и/или пари за хубаво чуждо гражданство
• играят по-патриотично (в кавички или без)
• мазохисти
• могат да си позволят
• защото искаме да опитат (а защо не и да научат нещо) от тази част на играта
• защото искат да вземат едни пари от хазната като станат депутати (малко тролене)
Версиите са много, но за мен това време е интересно защото показва друга част от
нашите реакции. Лошия ни период беше подсилен и от промените в играта, които направиха положението още по-лошо. Много хора се отказаха, много почнаха от начало. Как да е, това решение си има много голяма цена и за мен като човек който е повече фермер отколкото войник (разбирай гонещ медали и финансиране макар и то да е полу-умряло като идея). Голяма работа, ние не сме герои защото сме останали.

6.И за край (нещо като извод/изрод)
Песен за тази част Отряд 13 - За котката и мишките. Това, че нямаме парламент си има добри и лоши страни. Това и дали имаме и нямаме президент като цяло също не е много видно. Дали е трол или не също не е от значение на такъв етап при умиращ съюз. Накрая съюза ни просто си беше класически пример котка на Шрьодингер и ние трябва да поемем отговорност за това му състояние като шефове. Дали ще си вземем някакъв урок от създалата се ситуация, без да повтаряме грешките си? Едва ли… Някои имат огромно его, голяма алчност (крадат и с "благородното продължение на гърба си") и много благи приказки с които да омайват("ние се патриоти" и "хайде да се обединим"). Също така са нахални и не им пука защото за тях: Целта оправдава (противозачатъчните :-j) средства. Какво ще се случва все пак зависи и от нас наречени от едни "глупаци", а от други "мултаци".

Толкова за днес, до друг път (с повече) 😛