Вестник ML Брой 27 - За моите над 10 милиона за еБългария

Day 1,691, 01:38 • Published in Bulgaria Romania • by Luclf3r

Започвам с това, че патриотизма ми в този брой от вестника ще отсъства. След като изключихме най-пропагандираната причина за това действие ще преминем към същността. Това е лично наблюдение, което е строго субективно провокирано от моя експеримент. Нека да започнем!

Нагласата
Знаете за танкистите, а и все пак това е битка за България която е пред всички. Знаех, че при въстанията понякога медалите се вземат с по-малко щета, но аз скачах през деня и при липса на други битки за еБългария. Но аз реших да избера да приема предизвикателството. Всеки би казал, че това е голяма прецаквация. Но тук идва моята нагласа. Аз реших да ударя тези над 10 милиона за да видя какво ще стане.
Не очаквах медал, но щях да се боря до последно за него. Разбирай под това да излея всичкото дори в един рунд дори и знаейки, че шанса е нищожен или никакъв. Който и да беше просто щях да направя му стане топло под трибуквието. Не ме интересуваше танк, бог на войната, с аманайсе хиляди сила. Аз съм горд Аматьор и под веселия ми аватар (който смених с малко по-различен от моя анимационен герой) се крие един психар. Тъй де Декстър е герой не само в един сериал и там не е анимационен герой (сериала е носещ неговото име за тези, които не се сещат). Та все пак трябва да има причини да излея тези 10 (по-близо до 11 милиона в крайна сметка в тази битка)

Причините
Реших да защитя статията ми от вестника (Вестник ML Брой 26 - Моето щастие)
с действия , в момент който е непопулярно да скокна за еБългария
- Да видя дали ще повлияе на абонатите от вестника ми (покачване)
- Как ще реагират опонентите ми за медала. Дали ще има преговаряния от отсрещната страна да ми пусне медала срещу определена сума с пари. Не, аз не преговарям с терористи :-j
- Да покажа, че не случайно се наричам Аматьор и съм част от точно този отряд
- Как ще реагирам аз изсипвайки тези 10 милиона. Забавление, еуфория, дали няма да се разочаровам.

Печалбите
Но да си поговорим и в пари и облаги все пак:
- Ще взема патриотски медал
- Вероятно ще вдигна ниво.
- Някой ще пожелае да стане част от листата ми с приятели който ми напълно непознат.
- Може да спечеля един или няколко BH може и да не взема и един.
- Може да взема KH може и да не.
- Ще прибавя към военната си щета, но няма да прибавя звездичката още днес към пагона.
- Ще вдигна нагоре в националният ранг.
- Ще си направя дневната мисия, както и тази с 200-те убийства и евентуалната следваща със щетата (за която разбрах печалбите докато се биех).
- Може и да вляза в топ 100 на света и да прибавя още един ден към този медал, който е далеч може би векове напред взимането му с тая скорост.
- Можем да вземем Бургас и да работя с тоя бонус, може и да не вземем.

Парите бяха на заден план,а забавлението и това да докажа, че славата ни на Аматьори далеч не е в минало време.

Страховете
Да ми прекъсне интернета към този сайт, налагащо рестартиране на модема и бавене
Лагване
Забавяне заради машината ми. Това, че щетата ми няма да може да бъде излята бързо колкото искам, което определено не е приятно за да настигаш големите.

Подготовката
Дълго събирах вафли(119 бр.) и базуки (182 бр.). Не се връзвах на причините "удряй като за последно" от хора наричащи се "патриоти" защото знаех кой го казва. Хора които се хранеха и правят тренировките си именно благодарение на този медал, а конкуренцията огромна от малки и големи които могат да скочат тогава нямаше дивизии. Това просто беше единственият начин играч като мен да разчита на медал. Събирах си чинно вафлите и базуките и чаках подходящият момент. Таблицата всеки ден ми даваше представа колко би била максималната ми щета в този момент. Спрях се на цифрата 10 милиона. Реших, че трябва да подплатя предният брой от вестника ми с действие и ги изсипах но не беше само това.

Преди началото
Тренирах сутринта (пак без наполенка – очаквам промоция за ъпгрейд на тази тренировъчна сграда). Разходих се навън малко да подишам въздух защото ме чакаше между 1 и 4 рунда зависи как дойде. Още повече не исках да влизам в средата на рунда да правя мръсно на друг. Прибрах се. Отворих скайпа да си говоря с един от нашият отряд който ме изтрая през цялата битка. Купих си останалата нужна бройка от к6 танкове (които много рядко си позволявам) от пазара (а не както го мислех "на черно") и малко отгоре и се приготвих за битка (разбирай отворих таблиците). Хоп първа изненада Плато реши да допълни мисиите и най-вече да сложи мисията с ракетите. Това за мен значеше, че ще има голямо хвърляне на бомби от други, но вече бях решил. Така или иначе не се плашех от бомби в края на рунда защото някои са по-скъпи от медала в крайна сметка и въпреки, че ще се боря до последно знам, че човека с една идея повече го заслужава.

В бой
Рунда се почна, човека преди мен наливаше с голяма бързина, аз го следвах по петите бясно защото макар и почнали по равно, аз бях далеч по-бавен в изсипването на щетата. След като качвах баира целенасочено дойде момента в който го изпреварих и надсипах за да избегна някои изненади. Хоп, втора изненада. Рефрешнах браузъра да видя как стои въпроса с танкове и вафли, а и за лични съобщения. Бях попитан любезно що взимам чужди медали. Бях изумен. Обясниха ми как се е бил "наредил" преди мен и аз не съм спазил правило, което не било се спазвало много напоследък. Хора обяснете ми как да изсипя тази щета която имам така от веднъж – няма как. Отгоре на всичкото намекнато, че съм си взел лесно медала защото човека се оказал разбран и ми го оставил. Рунда още не беше минал и средата си. Бях вкарал щетата много преди средата на рунда и го бях надминал и определено не смятах, че ще ми оставят лесно медала. И бях прав. Приех няколко приятелства в затишието, взех си базуката и вафлата от дневната мисия. Пих вода още и спокойно, но рунда далеч не беше свършил и аз не се отпусках. Друг скочи да ме настига. Аз още карах на танкове за да изпадне някоя друга оптика, но реших да сглобя базуките по-рано от предвиденото и това беше добре. Удрях известно време надминавайки 2-та милиона. Един от адашите (разбирай отряд SoL) удари и аз се подплаших и достигнат 2.4 милиона. Баааам 2 ракети от милион от човек от листата ми с приятелите (губи ми се дали е този рунд но наистина е без значение). Попита ме дали скачам за медал на лично съобщение обясних му, че е това и оставихме до там. Рунда свърши взех медала и се изфуках с него хаха. Лошото е, че шанса не беше на наша страна в 4-та дивизия.

Рунд 2
Преизчислих останалите базуки и танкове. Рунда почна с бързи 2 милиона от друг човек и големия баир пак очакваше да го кача с моето балканче без скорости. Ще ви спестя развитието в рунда за да не отегчавам, а се спра на края. Бях сипал милион над 2-рия в листата и се почна голямото изсипване разбира се аз се борех да го защитя. Изведнъж от никъдето се появи Tablov омете ни с този който е претендента за медала и милионите се сипеха на порой. За минута спрях и помислих. За разлика от първия рунд тук имаше някакъв шанс да обърнем. Казах си ще изсипвам, и макар и медал да не взема и се радвам, че Таблов заслужено го взема може и да обърнем стената може и да не но ще ги изпотим и тях.

Пак между рундовете с нова изненада
Рунда свърши ние пак бяхме изтласкани от победата в нашата дивизия. От тук насетне съм наясно, че навлизам в лична кореспонденция без да съм искал разрешението от отсрещната страна като споменава имена, но ако прецени може да ме докладва. Честитих медала на Таблов, както смятам за редно и тук открих другата изненада след като го правих, защото това беше първата ми задача. В полето имаше алертче, което помислих за поредното приятелство, да да ама не. Таблов ми беше изпратил 5-те злато. Ха! Обяснил ми как се е бил ядосал на отсрещната страна и затова скочил. Поспорихме дали е редно да ми го праща на мен, а и мислих дали е редно да го приема. Все пак те имат нужда от това злато дори повече от мен най-малкoто заради тренировките. Той го спечели напълно заслужено. Не съм от хората които оревават света, че някой им е взел медала. Ще оставя на вас да разтълкувате това негово действие и ще премина натам.

3-ти рунд
Мислех върху предложението, пак бях забавен от битката, защото изливах остатъка на макс. Изпълних мисията за щетата което ми даде още сила. Бях на печалба вече от 5 другото още го мислех. Изсипах се до края, както разбирам направи и този който взе медала – много над моите 3 и нещо милиона останали щета, далеч не разчитайки на този медал. Рунда го оставих разочарован, как нашите милиони са недостатъчни. Таблов ме убеди да задържа 5-те злато и оставих и този въпрос приключен. Както и експеримента ми.

После. Героите са уморени :-j.
Пуснаха раздаване на танкове в irc нашият канал. Взех 2 танка да ударя още щета в следващ рунд. Как очаквах някой да каже, че дават или искат снимки от екрана за да ги отчетем хаха. Легнах си защото не бях спал от много, много време. Ставах на два пъти, вечерта и нощта за да видя как върви битката да ударя малко, а и да видя имам ли шансове за КХ. Бях изсипал над 10 и половина милиона. Естествено че нямах и минимално. Тази сутрин работих най-накрая и с бонуса на свободен Бургас, не без героите които са взимали останалите рундове (аз не се смятам за такъв). Много информация беше минала напред и назад от сървър към хора. Някои поради една други поради друга причина вземат медал. Надявам се освен златото да сте и да срещате приятни емоции и изненади. Защото ние не го правим заради единият пиксел взимането на медал или не. Дори и златото според мен е на заден план. Кое е за вас е на преден?

Благодаря ви, че обърнахте внимание на статията ми въпреки големината.