Join the new world

Моля ви да шаутнете във френдлиста и на отрядните стени, за да го прочетат повече хора.
За шаут:
СЕДЕМТЕ “МАЛОВАЖНИ” БИТКИ В ИСТОРИЯТА НИ, ЧАСТ XXVI
http://www.erepublik.com/en/article/-xxvi-2093294/1/20

Моля да поднесете уваженията си към труда ми с вот и съб.

Всеки истински патриот има своето място сред нас – Отряд Централен Комитет.
Присъединете се към нас.
>>>Основаване на Централен Комитет.


СЕДЕМТЕ “МАЛОВАЖНИ” БИТКИ В ИСТОРИЯТА НИ

Част I > Част II > Част III > Част IV > Част V > Част VI > Част VII > Част VIII >
Част IX > Част X > Част XI > Част XII > Част XIII > Част XIV > Част XV > Част XVI >
Част XVII > Част XVIII > Част XVIX > Част XX > Част XXI > Част XXII > Част XXIII > Част XXIV > Част XXV >

ЧАСТ XXVI

Спогледахме се и се изтеглихме няколко метра назад под дърветата. Ромеите бягаха панически към нас и не ни забелязваха. Когато стигнаха позицията ни, Георги бавно се изправи с вдигнато оръжие и поклати снага. Надигнах глава от тревата до него и ги преброих – бяха петима. Когато видяха Георги замръзнаха, а после извадиха късите си мечове. Бавно се изправих и аз и вдигнах сопата пред себе си, която по грешка бях хванал вместо сабята. По лицата на ромеите бавно пропълзяха усмивки. Направиха крачка към нас, но в същия момент зад нас скочиха Органа и съгледвачите му с извадени оръжия. Органа грозно им се усмихна. Това беше достатъчно за ромеите и те хвърлиха мечовете си. Този, който носеше златотъканото наметало се хвърли към Органа и започна да нарежда, без да може да си поеме дъх:
- Аз съм патриция Варда, братовчед на василевса. Добри пари ще получите за мен, ако ме пощадите.
После ни огледа всички и се провикна:
- Всички ще сте доволни, ако ме оставите жив.
Обърнах поглед към другия ромей с пурпурните линии по наметалото. Той мигаше на сухо и напразно се озърташе за войниците с него, които отдавна бяха хвърлили мечовете си. Органа даде знак на Варда да замълчи и даде знак на другия да се приближи. Той пристъпи като пред заколение, сведе глава, но после изненадващо рязко я вдигна.
- Аз съм пророка Панкратий. Чета бъдещето по звездите. Василевсът вярва във всяка моя дума.
Изправих се и се приближих до него. Изгледах го от горе до долу и тихо запитах:
- Ти ли даде съвет на василевса да ни нападне през бързея?
Панкратий помисли за миг и после кимна с глава. Погледнах към Георги и дружно се засмяхме. До нас Органа също се усмихна и промърмори под мустак:
- Тоя тук работил за нас!
Съгледвачите скочиха и обраха оръжието на пленените ромеи. Органа ме погледна и после разпореди:
- Вържете войниците и ги пазете тук. Аз ще заведа Варда и лъже пророка при кана.
Застанах до Органа.
- Искам и аз да дойда с теб!
Той ме погледна, после изгледа двамата ромеи и накрая ми кимна. Подкарахме ги с оръжие пред нас и това сякаш отпуши устата на патриция Варда.
- Изведете ме оттук и ще напълня шлемовете ви с злато!
Аз се изсмях и погледнах към Органа.
- Аз нямам шлем.
Варда се обърна рязко и вдигна ръце в молитва.
- Изведете ме и ще ти дам златния си шлем.
Органа го срита в задника. Патрицият Варда беше дребен човек и почти подскочи от ритника, а златния му шлем се изтърколи в тревата. Органа ми кимна:
- Вземи го!
Само вдигнах рамене.
- За какво ми е?
Скоро стигнахме до канската стража. Когато ни видя, господарят на българите ни доближи, а до него Крум хвърляше мълнии с очите си. Органа накратко разказа какво се случи преди малко, без да пропусне подробностите. Кан Кардам дълго гледа Варда, после изгледа и мен. Обърна се и тихо размени няколко думи с Крум. Крум клатеше глава при всяка дума на кана, а отговора му беше изказан на висок глас.
- Утре ще вземе да познае и тогава ще стане светец. Да го убием преди това. На християните им дай да следват светците си!
Кардам го изгледа косо, но после се замисли. Погледът ми кацна върху мен.
- Смяташ ли, че твоя княз би пощадил тези двамата?
Аз сведох глава и тихо казах:
- Ювиги кане, докато василевса има такива приближени люде, за нас идват светли дни. И звездоброецът му е фалшив, и стратезите му също. Княз Славун би оставил тези нещастници живи.
Крум направи крачка към мен и процеди през зъби:
- Никаква милост за враговете!
После ме хвана за ризата и се вгледа в очите ми.
- Теб биха ли пожалили, ако им паднеш?
В този момент до нас доближи вестоносец, който се срина в краката на кана.
- Ювиги, Токту умря от раните си!
Кардам застина безмълвен. Обърна поглед към полето пред Маркели, където българската тежка конница доунищожаваше бягащите като пилци ромеи.
- Къде е императорът? – запита тихо той.
Пратеникът се приведе още по-ниско, но отговори ясно:
- Побягна със свитата си. Нищо не носеше със себе си!
Крум се доближи до кана. Кардам гледаше на юг като в сън, а после бавно обърна глава към нас.
- Вдигнете лъже пророка на копия и го поставете на южните зъбери на крепостта. Патрицият върнете при василевса с послание за моите искания.
После огледа пак бойното поле и продължи:
- Всички заловени технитари и граждани пуснете да се приберат по домовете.
Крум тихо се обади:
- А пленените войници?
Кардам го погледна косо:
- Избийте ги! Нека василевса да си набира нови тагми!
Крум показа зъбите си през усмивка.
- Нека събере! Пак ще паднат в капана ни.
Потупах Георги по рамото и се отдалечихме. Битката беше свършила, а българската армия влизаше в Маркели. Ние се довлякохме уморени до поляната с овцете ни. Седнахме уморени на тревата и едва сега се сетих, че нямаме нито вода, нито храна.
- Аз викам да се връщаме – казах аз с пресъхнала уста.
Георги кимна.

ИНТЕРМЕДИЯ 9

Слънцето прежуляше здраво, когато излязохме от гробницата. Поседяхме малко и изпушихме по цигара. Никой не ни очакваше и не знам защо това малко ме подразни. Разделихме се с Георги без думи и всеки се упъти към колата си. Подкарах към Бургас и смених диска в стереото, този път избрах диско парчета от 80-те. Музиката ми оправи настроението и неволно настъпих газта. Запалих нова цигара и се замислих върху факта, че без значение къде сме били в миналото, неизменно се връщах в настоящето с калпаво настроение. Не достигнах до никакъв извод, просто го отдадох на стреса от смяната на местата и събитията, които преживявах. Късно забелязах ченгетата и изпсувах мислено. Спряха ме и отнесох акт, който при други обстоятелства би ме докарал извън нерви. Някаква невероятна меланхолия ме бе обзела. Винаги когато ме спираше пътна полиция им вдигах панаири, но този път не ми бе до тях. Подписах се върху акта, че нямам възражения и кротко продължих. Не помня нищо от останалия път. Вече наближавах Сливен, когато телефона ми звънна. Беше Георги.
- Спряха ме при тунела до Ихтиман и ме задържаха.
- Носиш ли нещо в гащите? – попитах аз.
- Ами...
Набих спирачки и отбих до мотела преди детелината на Сливен.
- Ти нормален ли си, бе?! – изкрещях аз в телефона.
Отсреща ми отговори мълчание и сумкане, после Георги тихо ме помоли:
- Обади се на адвоката ми. Този разговор ми е единствения, на който имам право.
После разговорът прекъсна. Вгледах се в телефона и се опитах да мисля. Две циганки се доближиха до колата ми, погрешно разбрали причината за спирането ми. Едната вдигна символичната си поличка и отърка на страничното стъкло немитата си слива. Бавно потеглих. След малко, когато подминавах разклона за кв. Речица, телефона се разпя отново. Изпсувах и реших, че е крайно да махна Мик Джагър като мелодия за повикване. Звъняха ми от непознат номер, но все пак вдигнах. Чух познат глас, който едва прикриваше доброто си настроение.
- Здравейте, г-н Георгиев! Безпокои ви оня министър, дето си няма портфейл.
Обрах скоростта и спрях.
- Мараба, г-н Димитров! На какво дължа честта?
Отсреща се чу смеха му.
- На честта на вашия професор. Искате ли да го чуете?
Последва кратка тишина, после чух гласа на проф. Арнаудов.

ИНТЕРМЕДИЯ 10

Жена ми ме чакаше. Беше подредила масата като за гости, а децата ги нямаше. На въпросителния ми поглед отговори:
- Хайде да не се караме. Нека седнем и да си поговорим само.
Кимнах и пътьом към банята се разсъблякох. Взех си душ, после бързо се преоблякох и се настаних на масата. След дългия път и множеството преживявания ме блазнеше мисълта за студена ракия и радваща салата от зеленчуци, мое производство. Жена ми беше отгатнала желанията ми, които от години не бяха тайна за нея. Сръбнах от умрялата от студ ракия и насочих вилица първо към шопската, а после и към салатата от миди с лук, за която умирах. Докато палех цигара, тя тихо проговори:
- Не ми се ядосвай, че те питам. Нещо става с теб и аз трябва да знам. Губиш се с дни, постоянно пътуваш извън града и полицията те търси. Искам да го науча от теб, а не от клюкарките.
Вдигнах поглед към нея и видях, че зад фасадната добродушна физиономия се криеше до болка познатата скандалджийка, която само чакаше момента, за да вдигне целия блок на крака. Замислих се какво да я излъжа, а тя погрешно решила, че съм се размекнал ми доля ракия в чашата.
- От доста време подозирам, че си имаш любовница – твърдо каза тя.
Само поклатих глава и се опитах да лапна три миди наведнъж. Тя проследи пътя им до устата ми и зае бойната си поза.
- А къде се губиш тогава?
- Участвам в таен проект на Божидар Димитров – излаях накрая аз.
Тя засия цялата.
- Ако се справиш, може да те направи зам. министър.
Изгледах я бавно, после с огорчение поклатих с глава.
- Хич не ме блазни идеята да се занимавам с политика, а и Божо няма заместници.
- Как да няма? – изуми се тя – нали е министър.
- Министър без портфейл е. Министерство няма, камо ли заместници.
Тя се опита да асимилира какво съм й казал, после се зачуди:
- А къде му е портмонето?
Вдигнах ръце и си допих ракията. Жена ми скочи и тръгна да излиза от хола.
- Сложи да хапна, че съм каталясъл. – секнах я аз.
Тя побягна към кухнята и веднага ми донесе две пържоли в чиния и панерчето с хляб. Сложи ги пред мен и отново се врътна.
- Къде си хукнала? – не се стърпях.
Тя през рамо ми отговори:
- Отивам в детската, за да гледам новините. Сигурно ще кажат кой му е откраднал портмонето.
Заседна ми хапката, но после се усмихнах. Отидох до кухнята и си взех бира от хладилника. Как да й обясниш, че U2 не е немска подводница?

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

От същият автор:
Неканонизираните светци на България
Из моята ненаписана хумористична фантастика