Join the new world

Моля ви да шаутнете във френдлиста и на отрядните стени, за да го прочетат повече хора.
За шаут:
СЕДЕМТЕ “МАЛОВАЖНИ” БИТКИ В ИСТОРИЯТА НИ, ЧАСТ XXV
http://www.erepublik.com/en/article/-xxv-2092653/1/20

Моля да поднесете уваженията си към труда ми с вот и съб.

Всеки истински патриот има своето място сред нас – Отряд Централен Комитет.
Присъединете се към нас.
>>>Основаване на Централен Комитет.


СЕДЕМТЕ “МАЛОВАЖНИ” БИТКИ В ИСТОРИЯТА НИ

Част I > Част II > Част III > Част IV > Част V > Част VI > Част VII > Част VIII >
Част IX > Част X > Част XI > Част XII > Част XIII > Част XIV > Част XV > Част XVI >
Част XVII > Част XVIII > Част XVIX > Част XX > Част XXI > Част XXII > Част XXIII > Част XXIV >

ЧАСТ XXV

Кимнах му и продължих да гледам, като се опитвах да оценя приблизително броя на хората, участващи в стягането на твърдината. Някой ме бутна по рамото и когато се обърнах, видях един от войниците да ми подава малка питка и няколко парчета сушено месо. Благодарих и задъвках, докато наблюдавах ромеите. До мен чувах мляскането на Георги и шума от мърдането на войниците. Явно всички се бяхме вгледали в крепостта и затова пропуснахме първата атака. От горите на запад от нас се отдели голям конен отряд и устремно се понесе срещу хората около крепостта. Гледката явно и била ужасяваща за работниците, защото те захвърлиха всичко и с писъци се впуснаха да се спасяват в крепостта. Предните конници успяха да посека няколко ромеи, после целия отряд сви на изток и препусна успоредно на крепостната стена. Когато се изравниха с нашата позиция отново рязко завиха на север, прегазиха бързеите на реката и се понесоха към нас. Изтръпнах за момент, когато си представих, че не ни виждат и ще минат през нас с конете си. Понечих да се изправя, но една ръка ме натисна обратно и до мен изникна Органа. Той ми кимна, а после подаде през тревата сабята си, на която беше вързал кърпа. Коницата явно видя сигнала, защото леко се отклони и влезе в гората на стотина метра западно от нашата позиция. Погледнах към Органа, а той ми се усмихна и ми показа с ръка нещо на юг. Георги ме сбута в рамото.
- Виж, същата маневра, само че от запад и юг.
Вторачих се на юг и видях друга конница да гони като овце работниците, които укрепваха по-разрушената южна стена. Сценарият беше идентичен и скоро конниците заобиколиха източната стена и също се скриха в гората до нас на същото място, където бяха изчезнали преди малко другарите им. После дълго време нищо не се случи. Само по порутените крепостни стени засноваха стражи, а зад оцелелите зъбери забелязах стрелци с лъкове. Слънцето се вдигна, стана горещо и ние час по час надигахме кратунките с вода. Лежах на земята, сврял глава в тревите и с тялото си усетих конски тропот. От двете ни страни се изнизаха отново двата конни отряда, които прецапаха реката и се устремиха към противоположните краища на Маркели. Заобиколиха крепостта, разминаха се пред южната стена и по същия път се устремиха към нас. Още не бяха стигнали дърветата, когато дочух звук от войскови фанфари. Георги протегна ръка и тихо каза:
- Излизат през северната порта.
Когато проследих погледа му видях, че ромейската войска с голяма бързина се изнизваше през огромната порта и на бегом заемаше защитна формация между северната стена и реката. Слънцето хвърляше безброй отблясъци по хилядите мечове и брони, които изненадващо бързо се заклатиха срещу нас и се строиха в боен ред. Няколко десетки хиляди войни на василевса учудващо бързо заеха позициите си, а пред тях излязоха знаменосците. Пред всяка тагма високо бе вдигнат бойния орел, а от двете му страни се ветрееха образите на християнски светци. Погледът ми шареше отляво надясно и пропуснах мига, в който самия ромейски император излезе със свитата си. Отдалеч си личеше по златните доспехи и по суматохата на хората около него. Той спря зад центъра на строя и дълго оглежда околните хълмове и горички. Слугите му бързо разпънаха бяла, лека походна шатра и той се настани под сянката й.
Войничето, което ми беше донесло храната ме сбута и с ръка ми посочи на запад. Пропълзяхме назад и на бегом се отправих след него. Не тичахме много. Пред нас изникна канската стража, а скоро след това видях и изопнатото от напрежение лице на Крум. Сторихме поклон, а спътника ми докладва накратко обстановката. Крум го изслуша мълчаливо, после ни даде знак да го последваме. Кардам стоеше върху коня си под последните дървета и зорко наблюдаваше врага. Когато доближихме, той изслуша доклада на Крум, помисли малко, а после ме повика с пръст.
- Има ли друг бързей или брод на запад от тук?
Поклатих отрицателно с глава. Кардам се замисли, после даде знак на Крум. Скоро видяхме как двете обединени конници изригнаха от гората, прегазиха бързея и се понесоха успоредно на ромейския строй. Този път бойните български викове огласиха околността. Ромеите вдигнаха щитовете си и сгъстиха редиците си, а стрелците им с лъкове напразно се опитваха от крепостните стени да достигнат със стрелите си бясно препускащите българи. Конницата профуча с бясна скорост пред ромейския строй, бързо се завъртя на място и повтори рейда си. Размърдаха се вражеските редици, а обидите и виковете им достигаха чак до нас. Отзад василевсът рязко махаше с ръце към стрелците, но те бяха далеч и нямаха шанс да улучат никого. Конницата сви към реката и скоро се скри в гората. Ропотът в ромейските редици растеше, а стрелците панически напуснаха зъберите по заповед на господаря си. Скоро заеха двата фланга и припряно започнаха да забучват стрели пред краката си.
- Няма ли да ги ударим? – не се стърпях аз.
Войничето, което стоеше до мен само повдигна рамене, а зад гърба ми прозвуча гласа на Крум.
- Техните доспехи са дебели, но нашите нерви са по-дебели.
После се усмихна и доближи до Кардам. Слънцето прехвърли пладне и няколко часа поред от всички краища на гората изкачаха конници, понасяха се устремно срещу ромеите, заобикаляха ги и после се връщаха под дърветата. Никога не минаваха по един и същи маршрут. Достигаха ту южната, ту западната стена, приближаваха се на няколко метра от вражеския строй или просто нагазваха бързея и стояха там неподвижни няколко минути. Друг път обсипваха врага със стрели и бързо побягваха обратното. Слънцето прежуляше, а ромейските редици все по-често се вълнуваха, чуваха се командите на командирите на трагми, а отзад василевса беснееше, заобиколен от свитата си.
Скоро до нас доближи вестоносец и избълва на един дъх:
- Десният фланг се командва от Михаил Лаханодракон, а левия от протоспария Стефан Хамей. В центъра са стратезите Никита и Теогност.
Кардам му кимна, после се обърна към боилите си.
- Оставете десния им фланг. Лаханодракон от няколко години води война с арабите и няма да се подлъже на номерата ни. Съсредоточете се в центъра.
Огледах се и видях до себе си Органа.
- През центъра е най-опасно.
Той ми кимна, погледна към вражеския строй и ми отговори:
- Никита и Теогност не са виждали битка. Станаха стратези, защото са близки на императора.
Българската лека конница отново излетя от гората и се насочи към центъра на ромеите, имитирайки фронтална атака. Когато наближиха строя им, заковаха конете си на десетина метра от тях и ги обсипаха със стрели. После светкавично се изтеглиха зад реката. Там отново спряха и без страх се загледаха нагло към ромеите. Това бе последната капка, която преля чашата. Нервите на тагмите в центъра не издържаха и те втурнаха без строй към реката. Погледите ни се обърнаха по посока на василевса и скоро с голямо облекчение чухме фанфарите да свирят за атака. Войниците от центъра вече газеха бързеите, а левия им фланг се придвижи зад тях, за да ги настигне. Българската конница започна леко да отстъпва, запазвайки една стрела дистанция. В този момент кан Кардам се обърна рязко и даде знак. Всички около него яхнаха конете си и изчезнаха за миг, а ние с войничето се затичахме към позицията си. Когато пухтейки се строполих до Георги, бойния план на Кардам вече бе задействан. Отпих вода и се надигнах на лакти, за да не пропусна нещо.
Конницата ни продължаваше бавно да отстъпва, като повличаше ромеите към гората. Забелязах, че десния им фланг не е преминал реката, а заемаше позиции в центъра. Лаханодракон явно наистина бе опитен стратег и така запазваше едновременно тила на настъпващите, подстъпите към реката и северната порта на крепостта. Всъщност и да искаше да последва другите войници, трябваше да ги изчака да прегазят реката. Ромеите излизаха мокри от водата и без всякакъв ред се втурваха на север след отстъпващата българска конница. Строя им се проточи повече от километър и в този момент дойде първия удар. Тежък тропот се разнесе на изток и няколко хиляди тежки конника с рев изригнаха от гората и скоро се врязаха в средата на тичащите ромейски войници. Разделиха ги и започнаха методично да секат. Трясък от сблъсъка на стомана в плът разцепи въздуха. Грохот в другата посока ме накара рязко да обърна глава. Леката конница се зададе от запад и препусна устремно по брега на реката и така отделиха газещите във водите й от тези, които бяха на нашия бряг. Високата трева се слегна като харман от хилядите нозе и копита, които я мачкаха, а скоро и почервеня от кръвта на убитите. Червена потече и реката надолу.
Георги се беше вторачил към василевса, когато го побутнах по ръката и посочих към слънцето. Той присви инстинктивно очи и също като ромеите не забеляза третата конница, която настъпваше от юг. Българите заобиколиха от изток и нададоха бойни викове едва когато атакуваха фланга на Лаханодракон и се врязаха в тясната ивица между крепостта и реката. Хаосът сред ромеите бе пълен. Видях много войници да хвърлят оръжието си и да бягат, за да се спасят. Скоро цялото поле се осея с бягащи войници и малки групи конници, които ги догонваха и съсичаха. До мен приклекна младото войниче и ми показа с ръка нещо вдясно. Ние с Георги се обърнахме натам и видяхме няколко ромеи да бягат право към нашето убежище. Скръцнах със зъби и се опитах да изтегля меча си, който ми дадоха сутринта, но войничето ми проговори за първи път.
- Виж, единия е златотъкана роба, а другия има пурпурна линия на наметалото. Трябва да ги заловим живи!

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

От същият автор:
Неканонизираните светци на България
Из моята ненаписана хумористична фантастика