Join the new world

Моля ви да шаутнете във френдлиста и на отрядните стени, за да го прочетат повече хора.
За шаут:
СЕДЕМТЕ “МАЛОВАЖНИ” БИТКИ В ИСТОРИЯТА НИ, ЧАСТ XXII
http://www.erepublik.com/en/article/-xxii-2089484/1/20

Моля да поднесете уваженията си към труда ми с вот и съб.

Всеки истински патриот има своето място сред нас – Отряд Централен Комитет.
Присъединете се към нас.
>>>Основаване на Централен Комитет.


СЕДЕМТЕ “МАЛОВАЖНИ” БИТКИ В ИСТОРИЯТА НИ

Част I > Част II > Част III > Част IV > Част V > Част VI > Част VII > Част VIII >
Част IX > Част X > Част XI > Част XII > Част XIII > Част XIV > Част XV > Част XVI >
Част XVII > Част XVIII > Част XVIX > Част XX > Част XXI >

ЧАСТ XXII

Тежко се заклати тази огромна маса хора и всяка бойна част се запъти към мястото в бойния строй, който й беше отреден. С телата и с конете си очерта полумесеца в тревите край Хеброс, който Комнин бе очертал вчера пред мен на картата. Всички застинаха по местата си и втренчиха погледи напред. Потърсих с поглед Мечиглас наляво и в отговор той ми помаха откъм куманите. Обърнах се надясно и до “нашите” печенеги видях момчетата на Евфрофин, който високо вдигна меча си. Обърнах поглед напред към черния облак на приближаващите се печенеги. Те не спряха дори за миг, когато ни наближиха на една стрела разстояния, а като рой пчели се разпръснаха на няколко страни. Не виждах какво става на левия ни фланг, но имах усещането, че всички печенеги са се устремили срещу нас. Една част доближиха тагмите на василевса и ги обсипа в движение със стрели, а после рязко сви обратно. Друга конница премина пред нас, но също сви назад. Предположих, че ни дразнят и че очакват да ги подгоним, за да развалим строя си и затова извиках:
- Никой да не напуска строя! Не ги гонете, това е капан!
Българите бяха прекалено заети да следят съюзниците ни от двете ни страни и даже не понечиха да последват врага. Но какво бе изумлението ми, когато видях, че “нашите” печенеги се втурват без заповед след сънародниците си. Георгиус се доближи до мен и извика:
- Знаех си, че е капан! Не може да им се вярва!
Но трябваше да замълчи, защото двете конници се вплетоха в люта битка на един хвърлей пред нас. Печенегите, които отстъпваха от центъра видяха това и се впуснаха на помощ на своите. Скоро пред очите ни хиляди печенеги яростно се биеха помежду си. Сред оглушителния шум дочух един глас, който не можеше да бъде сбъркан:
- Никола!
Обърнах се наляво към Мечиглас, който сочеше нещо зад гърба си. Изненадите явно не бяха свършили, защото видях как цялата куманска конница напусна строя и се устреми срещу печенегите. За секунди хилядите кумански конници се врязаха в печенежкия хаос, а вдигнатия прахоляк пречеше да се види какво точно се случва. Някой ме задърпа за рамото. Обърнах се, беше вестоносец на василевса, който започна да крещи, за да надвика шума на битката.
- Императорът ти заповядва да изравниш строя и да излезеш на една линия с центъра!
Аз също викнах:
- А кой ще пази фланга ми?
- Няма да се наложи. Виж!
Ръката му сочеше на север. Обърнах поглед натам и видях, че ромейските тагми в центъра вече са преполовили разстоянието до вражеския стан, а броните на норманските рицари проблясваха далеч от тях, заобиколили по фланга врага. Вестоносецът продължи да крещи:
- Запазете позициите! Само това се иска от вас!
После обърна коня си, а аз пратих Георгиус при Мечиглас и Горан при Евфрофин да им предадат заповедта. Скоро българското опълчение се подреди и зачака развръзката. Отделните набези на групи печенеги върха нас бяха отбивани, но изведнъж страшен грохот се разнесе отпред. Застинах за миг, но бързо съобразих, че норманите са обходили и центъра на печенегите и сега са ударили кълбото от преплетени кумани и печенеги. Косата ми щръкна под шлема от ужас, когато съобразих, че под натиска на норманите, варварите ще се отправят фронтално срещу нас. Развиках се колкото сила имах:
- Идват срещу нас! Сечете, който и да се появи!
Георгиус ме изгледа.
- Ами ако са кумани?
- Василевсът няма да ни направи на въпрос кого сме клали!
Секунди след това вълна от мръсни, потни и окървавени скити ни заля. Разпръснах всичките си хора да подсилят редиците ни и едва спряхме устрема им. Десниците ни отмаляха от сеч, но конниците срещу нас нямаха чет. Започнахме да се огъваме, а аз напразно крещях заповеди, когато видях, че норманите бяха разсекли биещите се неверници и сега заставаха на десния ми фланг. Обърнах поглед към центъра и с облекчение видях ромеите да идват към нас, вместо да нападат лагера на печенегите. Всичко свърши за минути. Захванати в клещи между ромеи, българи и нормани, печенегите се предадоха, а куманите се изтеглиха на възвишението над нас. После разбрах, че по същото време узите са обградили вражеския стан, в който са останали жените и децата.
Алексий Комнин се беше върнал в шатрата си и свикал всички благородници и командири. Беше пратил пратеник да ме извести да присъствам и аз. Когато влязох тъкмо докладваха на василевса за загубите ни. После му казаха и броя на пленниците. Той се размърда в трона си.
- Толкова много? Това с жените и децата ли е или само мъже?
Съветникът му погледна свитъка, който държеше и отговори:
- Само мъжете. Отделно има два пъти по толкова жени, а децата не са броени.
Стоях най-отзад между двама кумани и напразно се оглеждах за вода. Стресбах се от гласа на императора:
- Всички да се избият!
Настъпи гробна тишина. Хората около мен започнаха да се споглеждат, но никой не отрони и дума. Към императора пристъпи протостратора Калистрат, който днес водеше тагмите в битката.
- Нека моите хора свършат това – каза той и се поклони. Алексий Комнин се вгледа в останалите и очите ни се срещнаха.
- Болярино на Цепино, не желаеш ли тази чест за своите хора? – тихо попита той.
Разбутах всички и излязох пред василевса. Поклоних и отговорих:
- Честта се пада на твоята войска, аз не желая да коля деца.
Пак се поклоних и се върнах на мястото си. Комнин помисли малко и суго заповяда на Калистрат:
- До заник да сте свършили! Хвърлете труповете в реката!
После рязко се изправи и тържествено обяви:
- Утре по обед каня всички ви, заедно с най-заслужилите ви войни на императорско угощение, където ще получите и наградите си, и пая от плячката.
Върнах се при огньовете ни, но видях малко хора край тях. Преди да успея да попитам къде са другите видях една тъмна върволица от хора, която се приближаваше. Там бяха и Евфрофин, и Мечиглас и повечето ми съселяни. Стоян Мелничарят ме доближи и аз го запитах:
- Къде бяхте?
Той тъжно ме погледна и ми върна въпроса:
- А ти къде беше?
Замълчах, защото разбрах къде са били. Стоян избърса една сълза и глухо каза:
- Няма го вече Горан, Никола. И Петър, и двамата Ивановци от долната махала, и Георги Ставропул. Другият Иван Крайненеца, Тодор брашнаря и Тодор, на дяда ти Нестор внука.
Почти се свлякох на земята, а до мен приседна Георги Евфрофин. Помълча малко и каза като на себе си:
- Много жертви дадохме днес. Половината от нас няма да се върнат по селата си.
Всички насядаха около огньовете си, а в падащата тъмнина като светулки се издигаха по дима искрици. Неволно се загледах в тях, а до мен избумтя гласа на Мечиглас.
- Погребахме ги под върбите на Хеброс. Издирихме всички загинали, никого не оставихме. Утре рано си тръгваме.
Думите му ме извадиха от унеса ми и аз казах:
- Елате с мен утре при василевса. Мисля вместо награди да измоля да намали данъците на селата, които са дали жертви днес.
Стоян Мечиглас заклати отрицателно глава.
- Нашата работа е свършена вече. Утре си тръгваме, но ти иди с Евфрофин и се опитайте да изкопчите нещо от ромеите.
Надигна се, но спря и ме погледна.
- Никола, моят прадядо е бил кастрофилакс на Маркели. Ако Радомир Арон се захване с делото си да ме потърсите!
На другия ден по пладне седяхме на императорската трапеза. Комнин беше в чудесно настроение, разказваше колоритни истории от императорския двор и се смееше на тях. Дружно му пригласяха ромеите около него, а останалите се усмихвахме по задължение. Погледът на всеки пробягваше по четирите празни стола вляво на василевса. Куманските вождове се бавеха. Изведнъж съветникът на василевса отметна завесите и бързо се приближи, като му зашепна в ухото. Комнин го изслуша и рязко махна с ръка.
- Кажи на висок глас това, което чух.
Съветникът се изправи и с равен глас каза:
- Тази нощ всички кумани са напуснали лагера и са тръгнали на север.
Радомир Арон не се сдържа.
- Защо?
Съветникът го погледна и все така спокойно продължи:
- Уплашили са се от гнева на василевса. Видяха как затрихме до крак племето на печенегите, видяха и в действие славните ни тагми.
Зла усмивка плъзна по устните на Алексий Комнин. Той се изправи, огледа ни и тържествено каза:
- Изтребихме печенегите и всяхме смут в душите на куманите. Но императорът, избран по Божията воля въздава всекиму, според заслуженото.
Обърна се към Радомир Арон и заповяда:
- Вземи от гвардейците ми и настигнете куманите. Занесете им даровете и пая от плячката, които им бяха обещани. Нека знаят, че с едната ръка наказвам, а с другата награждавам.
После ни огледа и заяви:
- Аз се оттеглям в шатрата си. Идвайте един по един с молбите си.
Гвардейците при входа вдигнаха рязко завесите, за да излезе императора и аз успях да зърна една малка фигура, спотаена там – дъщерята на императора, която явно подслушваше още от начало. До мен Евфрофин се изправи и ми каза:
- Аз нямам за какво да се моля, тръгвам си!
Скочих след него.
- Чакай! И аз идвам.

ИНТЕРМЕДИЯ 7

Призоваха ме във Второ районно. Заведоха ме в кабинета на една млада и хубава следователка, която дълго се опитва да си включи компютъра, който непрекъснато се рестартираше. Търпението ми се поизчерпи и само хубавите й крака, които стърчаха от минижупа й, смекчиха тона ми.
- Млада госпожице, защо не ми кажете за какво ме викате?
Тя ми се усмихна виновно и пак включи компютъра си.
- Имаме сигнал, че търгувате с незаконно придобити антики.
Физиономията, която направих явно е била интересна, защото тя се усмихна. Компютъра й все пак проработи и тя се приготви за записва показанията ми.
- Няма да давам показания без адвоката си! – тихо казах аз. Следователката застина, после израза й стана заядлив.
- Знаете, че можем да ви задържим за 24 часа.
Бях на ръба да избухна.
- С тези номера ще плашите мангалите! Знам си правата.
После я погледнах под вежди.
- Имам право и да звъня по телефона си, докато не ми го отнемете с протокол и прокурорска заповед.
Тя само вдигна рамене и се втренчи в монитора, докато аз набирах номера.
- Ало, г-н Кънев? А-а-а, за много годни. Обаждам ти се от Второ, искат да ме задържат за някакви иманярски свободни съчинения... Добре, чакам те.
Госпожицата вдигна поглед към мен.
- Бившият зам. шеф на следствието ли ти е адвокат?
Само кимнах и се заредих с търпение. Адвокатът се забави доста, но когато дойде и ме изведе от районното се оказа, че е имало защо.
- Смятат, че си съучастник в търговия с антични монети на някакъв си Георги Атанасов. Вчера арестували някакъв боклук в София, който пропял, че купува златни монети от него.
Спрях и не вярвах на ушите си.
- Георги са го хванали?
Камен Кънев се огледа, подхвана ме под мишница и ме поведе настрани.
- Знаеш ли нещо за това?
- Знам, но не участвам в търговията. Какво ще стане сега?
Адвокатът прокара ръка през бялата си коса и намести очилата си.
- Ако е лабав, ще го изкоркат по рецепта и той ще хвърли цялата вина върху теб.
Направихме няколко крачки, а Кънев се сети нещо и спря.
- Щях да забравя, Вълчо ми се обади преди малко. Иска да му звъннеш веднага.
Спрях и набрах номера на другия ми адвокат, който движеше гражданските ми дела.
- Вълчо, здрасти! Кънев ми каза, че си ме търсил... Добре идвам.
После се обърнах към адвоката ми по наказателни дела.
- Отивам при Вълчо, било спешно. Дръж ме в течение как ще се развият нещата тук.
Той ми кимна, стиснахме си ръцете и след 15 минути седях в офиса на Вълчо Чолаков.
- Ники, изскочи един много деликатен въпрос. Знам, че идваш от Второ и че работата може да стане дебела.
Той седна срещу мен, като забрави да ме попита дали искам кафе и се втренчи в мен през очилата си.
- Сутринта ми се обади Митко Николов. Божидар Димитров е на посещение в родния си Созопол и разбрал за данданията със златните монети. Много искал да се срещне с теб неофициално. Та Митко по герберска линия посредничи за срещата и звънна на мен, защото знае, че съм ти адвокат.
Това развитие на нещата доста ме изненада.
- За ‘къф му е на кмета да се злепоставя?
Вълчо се усмихна леко и поклати неопределено с глава.
- Забравяш, че съм общински съветник и лидер на СДС. Защо да не ми се обади кмета?
После се наведе над масата.
- Митко е момче за всичко на Бойко, а Божо е дружка на Бойко. Събери две и две и ще разбереш.
Станах да си ходя, но Вълчо ме спря.
- Ще трябва да отидеш до Созопол. Не казвай нищо повече от необходимото и не поемай ангажименти.
Кимнах му и отворих външната врата.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

От същият автор:
Неканонизираните светци на България
Из моята ненаписана хумористична фантастика