Join the new world

За шаут:
ХОРА КАТО НАС, Част II - Tablov
http://www.erepublik.com/en/article/-ii-tablov-2094644/1/20

ДОСЕГА В "ХОРА КАТО НАС":
Част I - VelikGogov



Уважаеми сънародници, радвам се, че така радушно приехте старта на новия ми проект, който има за цел да покаже пред вас, че всички ние, които играем еРепублик, сме съвсем обикновени хора със своите характери, слабости и лични мнения. Със своите хобита, тайни и семейства. Ще ми гостуват известни и не толкова известни играчи, политици и аполитично настроени играчи, наемници, армейци и цивилни. Целият многообразен спектър на нашето еОбщество.



ХОРА КАТО НАС, Част II

Не бях комуникирал с новия ми събеседник доскоро. Знаех, че е бивш президент и конгресмен, често го споменаваха в различни статии. Но го запомних по друга причина. Преди два месеца, в епохалната отбрана на София срещу турците, гледах как аватара му не спря да лети с щета над 40к.

Представям ви Tablov
еРожден ден : 13.01.2011
Ранг : God of War
Левъл : 61
МУ : Independent Civil Force



Да започнем от началото. Как започна да играеш еРепублик?
Tablov: Подобно на много други и аз съм дете на януарският бейби бум от 2011, след един репортаж по btv.
Кои бяха най-вълнуващите ти моменти в играта?
Tablov: На прима виста, бих казал първите медали - BH, CH, депутат, президент и ММ. Това са събития, които всеки от нас помни в еЖивотa си. Това беше в първата година от играта. След това значение придобиха първите стъпки на собствените ми проекти - отряд и партия. Но ако трябва да погледна обобщено, най-вълнуващото в тази игра са хората, с която тя ме среща.
Бил ли си пред отказване от играта и ако да, при какви обстоятелства се случи това?
Tablov: Тук ще цитирам един еСънародник, който беше направил следният коментар - “Ти не се ли отказа вече...няколко пъти?”. Истината е, че един единствен път бях много близо до отказване и търсех със статия човек, на който да оставя акаунта си. Тогава получих много лични съобщения, които ме накараха да размисля. Истината е, че всеки път след като прекаля с времето, посветено на еРеп си давам сметка, колко по-полезни неща бих могъл да свърша вместо да играя. Тогава винаги ми се искало да спра, но явно заразата е силна в мен.
Доколко истинските характери на играчите в РЖ се отразяват и в играта?
Tablov: Според мен много. Аз не мога да бъда различен тук, защото зад профила Tablov, стоя аз, такъв какъвто съм в РЖ. Предполагам, че има и други като мен.
Смяташ ли, че омразата към географските съседи е печелившата формула за успеха на еРепублик?
Tablov: За Плато очевидно това е супер печеливша формула. За играчите, при положение, че основният акцент в играта са битките, регионалните конфликти са двикател на интереса. При всички положения обаче, реалният живот не трябва да се смесва с една игра за забавление, а камо ли да има и Омраза - едно толкова деструктивно чувство.
В сегашния си вид играта е доста осакатена. Толерират си реалните пари, които се наливат в еРепублик. Ако беше собственик на играта, кои модули и по какъв начин би променил?
Tablov: Бих се постарал да дам възможност новите играчи да имат реален шанс с активност и изобретателност да скъсяват дистанциято от играещите от много време, без това да е свързано само с купуване на злато. В момента този процес е невъзможен, ако не си готов да се простиш с една купчина виртуално злато и реални средства.
Какво е мнението ти за сегашната политическа ситуация в еБългария?
Tablov: В момента ситуацията е по-спокойна в сравнение с изминалите месеци, което ме радва. Аз лично не разбрах защо при положение, че в началото на войната с Турция бяхме тотално обединени, допуснахме обществото ни така да се разцепи. Настоящият ни президент и екипът му имат не малка заслуга за обратния процес, за което ги поздравявам.
Има настроения, че “старите политици” трябва да освободят път за “по-младите”. Смяташ ли, че това е наложително?
Tablov: Както шаблонно се казва, няма стари и млади, има можещи и неможещи. Но от опит знам, че с натрупване на мандати се губи енергията и желанието за активност. Затова смятам, че е полезно да имаме редовно присъствие на играчи, неучаствали активно в политиката в еПарламента, за да донесат повече свежест и ентусиазъм.
В този дух, изживяха ли времето си старите, утвърдени партии и доколко основаването на нови такива ще спомогне за просперитета на еБългария?
Tablov: Няма как да са изживели времето си след като в топ 5, само “Нова България” е нов политически проект. Просперитетът на еБългария е резултат от усилията на всеки един от нас и в тази връзка единството ни ще донесе успехи, а не политическите ни различия.
Партийният модул в играта отчасти толерира узурпирането на партийната власт в ръцете на определени хора. Ако можеше, какво би променил в този модул?
Tablov: Бих направил изборите с елемент на мажоритарност, т.е за някаква част от местата да могат да се кандидатират всички, а не само членовете на партиите от топ 5. Узурпирането на постовете не мога да приема, защото всички позиции са избираеми. Така, че всеки сам избира съдбата си.
Купуването на гласове. Трябва ли да го приемем като част от еРеалността или трябва да се борим с него?
Tablov: Това е явление, което никога не съм можел да разбера нито тук, нито в реалният живот. Да продадеш гласа си за мен е като да продадеш достойнството си на личност.
еБългарската армия. Доколко може да се разчита на патриотизма й и къде е тънката линия между финансиране и морални устои?
Tablov: Армията, по смисъла на функциите си, е носител на патриотизма. За това трябва да си дава сметки всеки, избрал да бъде част от нея. Естествено тези играчи трябва да имат и материално подсигуряване, но не то да е водещият им мотив.
Върху еБългарските наемнически отряди се изля огромна помия. Дали еПравителството трябва да стъпи на нова принципна основа в това отношение – да комуникира с тези хора и да ги убеди в чистия смисъл да помагат на еРодината си или да задълбочи разделението между хора, биещи се за еБългария и хора, биещи се за пари?
Tablov: Тези играчи са дали много на еРодината ни, поради което не заслужават агресията, с която се нахвърлиха върху тях. В същото време те сами осъзнават ползата, която могат да окажат за постигането на националните каузи на бойното поле, за да бъдат молени. За мен решението е просто - тези които искат да имат техните “блага”, да станат като тях, а те да приемат някои морални ограничения, които членството им в наемнически отряди им налага.
Преди време е имало “детски градини” за новите играчи. Мислиш ли, че в момента еПравителството и в частност Министерството на младежта са абдикирали от това си задължение?
Tablov: Поддържането на тези градини е една много трудоемка и времеангажираща дейност. Всеки, който се опита да възроди идеята, загубва първоначалният ентусиазъм в рамките максимум на месец-два. С оглед и на малкият брой новорегистрирани в последните месеци, акцентът трябва да бъде как всеки един от нас може да допринесe за по-бързото им адаптиране към общноста ни.
Нов бейбибум. Имаме ли нужда и как да се реализира?
Tablov: Бейбибумът винаги е необходим. Доказано за нас най-ефективния начин е с телевизионно излъчване, но това се постига много трудно.
Доста статии завършват с “цици”. Смяташ ли, че това е просмукала се чалга в нашата общност?
Tablov: След като медиите ни в РЖ са на нивото на второразрядни таблоиди, защо не еЖурналистите ни да не опитват така да привлекат вниманието на аудиторията. Аз лично не съм голям фен на това, но все пак е въпрос на личен избор.
Как се роди идеята за създаването на партия “Нова България”?
Tablov: Причината да създам “Нова България” беше начина, по който течеше политическият живот в България в последните месеци. И по-точно негативизмът, апатията и присъствието на едни и същи лица в Парламента. Искаше ми се да дам възможност на хора, незанимавали се активно с политическият модул, възможност за изява, както и да се опитаме да променим начина на общуване между политически активните ни играчи.
Кои хора около теб те подкрепиха в тази инициатива и как успя да ги мотивираш?
Tablov: Не мога да ги изброя поименно, но постепенно се включиха хора с виждания, подобни на моите и в момента партията разполага с ядро от много амбициозни играчи, желаещи да направят максималното за успеха на еБългария. Не знам какво ги подтикна да ми се доверят, трябва да ги попиташ тях.
Очакваше ли на парламентарните избори подобни резултати за твоята партия?
Tablov: Не. Нова формация, с относително непознати лица. Беше утопия да мислим, че ще сме първи по брой избрани депутати. Играчите ни дадоха доверието си, което е адски ангажиращо. Надявам се да не ги разочароваме. Това, което със сигурност ще продължим да правим, е да даваме възможност за изява и на “по-малки” формации, защото те го заслужават. Например New Folder, много позитивна и близка до нас като възгледи партия.
Отказа да се кандидатираш за президент в полза на sando griffin, заради сходна президентска програма. Не трябваше ли да използваш инерцията от парламентарните избори?
Tablov: Както вече казах, за мен политическият живот в еБългария има нужда от нови лица. Вярно е, че той играе отдавна, но досега стоеше далеч от управлението на страната. След като прочетох внимателно написаното от него, повярвах, че иска да се бори за идеите си. Те в голяма степен се покриват с моите, което за мен беше достатъчно, за да го подкрепя. Няма значение кой ще е президент и от коя партия ще е излъчен той, ако действията му са насочени в полза на еОбществото.
Доста остри реакции имаше против “Нова България” от страна на старите партии заради начина на агитиране на нови членове. Обвиниха ви, че едва ли не крадете членска маса. Какво би им отговорил сега, след парламентарните избори?
Tablov: Всеки да гледа в собственият си двор, защото всички ние се борим за едно и също - доверието на играчите. Когато те решат да се присъединят към дадена партия, то е защото са открили нещо в нея, а не защото някой ги е манипулирал. Аз искам съпартийци споделящи единни възгледи за развитието на еБългария с мен, а не аморфна маса, гласуваща по команда.



Кой си ти в РЖ? Работа, семейство?
Tablov: На 33 години съм, лекар по професия, семеен с две деца.
Къде живееш? Какво прави този град специален за теб?
Tablov: В момента живея в Германия. Градът, на който принадлежи сърцето ми обаче е Плевен. Няма как да е другояче, след като в него минаха първите 29 години от живота ми, изпълнени с незабравими мигове и истински приятели.
Освен еРепублик, имаш ли други хобита?
Tablov: Четене на книги, пътувания. Също така съм голям любител на футбол, волейбол и българският спорт (или това, което е останало от него). Уви, задоволявам се с фенската част, като самият аз не съм особенно активен.
Покажи ни снимка, която много харесваш.
Tablov:
Кое кътче от България смяташ за най-красиво?
Tablov: За мен цялата ни страна е едно райско кътче, което за съжаление ние се опитваме да унищожим безвъзвратно. Затова всички трябва да сме активни по отношение на случващото се около нас. Живеем при условията, които сами си създаваме.
Руснаците имат една песен “С чего начинается Родина?”. Откъде започва любовта към Родината?
Tablov: Естествено в началото от семейството. След това огромно значение има и средата около нас. Много тънка е границата обаче между любов към Родината и псевдонационализъм. Първото е в основата на прогреса на всяко общество, а второто е бедствие за околните.
Българската история. Да се учим и уважаваме миналото си или просто повод за национализъм?
Tablov: Банална е фразата, че ако не познаваш миналото си, нямаш бъдеще. Естествено, че трябва да познаваме историята си, но не трябва да забравяме, че тя все пак е продукт на историците, които не винаги са обективни в отразяването на фактите. При пътуванияти си на Балканите например често съм се изумявал как едни и същи събития се интерпретират по коренно различен начин от различните етноси и то с твърдата убеденост, че всяка страна има единствената правилна интерпретация. Или с други думи казано - да познаваме и уважаваме историята си, но да не отричаме правото и на другите да го правят.
Ако днес Левски беше жив, как щеше да реагира на реалността ни?
Tablov: Със сигурност щеше да започне нова революционна дейност в името на идеалите, в които е вярвал. Защото в 21 век сме много далеч от “чиста и свята република”, в която всеки етнос да е добре дошъл.
Ходиш ли на църква?
Tablov: Израстнал съм в семейство на лекари и малко или много съм атеист. Вярвам в ценностната система на християнството. Знам, че вярата ни е съхранила през вековете, но не вярвам, че съвременните ни свещенници са моралният стълб на обществото, от който то толкова се нуждае. По тази причина влизам рядко и в църкви.
Кажи нещо на младите играчи.
Tablov: Успех в реалният живот. Постигнете мечтите си, а тук дайте изява на позитивните си емоции, защото всички играем за забавление.