[ Край на раздаване] ХОРА КАТО НАС, Част I – VelikGogov

Day 1,711, 12:19 Published in Bulgaria Bulgaria by Gligobadavar
Във връзка с първото интервю от новия ми проект, ще раздам по 3 танка к5 на всеки, оставил вот и съб. Моля за шаут във френдлистите ви и на отрядните стени, за да го прочетат повече хора.
За шаут:
[Раздаване] ХОРА КАТО НАС, Част I – VelikGogov
http://www.erepublik.com/en/article/-i-velik-gogov-2091081/1/20



Уважаеми сънародници,
днес стартирам един нов проект, който има за цел да покаже пред вас, че всички ние, които играем еРепублик, сме съвсем обикновени хора със своите характери, слабости и лични мнения. Със своите хобита, тайни и семейства. Ще ми гостуват известни и не толкова известни играчи, политици и аполитично настроени играчи, наемници, армейци и цивилни. Целият многообразен спектър на нашето еОбщество.



ХОРА КАТО НАС, Част I

В еРепублик можеш да срещнеш невероятни хора. С героя на първото ми интервю се запознах покрай негови деяния, за които той не желае да се говори. Явно благородно спазва Христовата заповед, че лявата ръка не трябва да знае какво прави дясната. После научих от мои източници, че е бил взводен командир на "Пумите", дивизионен командир на 1-ва "Желязната" Дивизия, първия реално действащ Началник на Генералния щаб на еБА и за кратко Председател на парламента.

Представям ви VelikGogov
еРожден ден : 03.12.2009
Ранг : Legendary Force *
Левъл : 43
МУ : Tzar Samuil



Да започнем от началото. Как започна да играеш еРепублик?
VelikGogov: Както повечето други еБългарски играчи след като видях едно клипче във Vbox7, в което играта беше много добре описана. В началото прекарвах малко време в нея, не повече от 20 минути на ден, но постепенно играта ме заплени и така стигнах до моменти, в които тя дори, смея да кажа, беше вредна за мен. Започнах да прекарвам по 10-тина часа на дневно в нея.
Кои бяха най-вълнуващите ти моменти в играта?
VelikGogov: Хмм, труден въпрос. ( замисля се ). Имам доста такива и всеки е вълнуващ по различен начин. Епохална беше първата защита на София от румънците в началото на 2010 год. Беше драматичен момент, защото столицата беше последния регион, който ни беше останал, а да те затрият в тогавашния модул, вредеше на държавата и гражданите несравнимо повече от сега. Няма да забравя и и защитата на ЛайънКинг в края на Версия 2. Тогава за първи път стоях пред компютъра цяла нощ, без да си лягам, чак до към 9 сутринта. Тогава бях взводен командир в армията и приемах тази си отговорност доста сериозно.
Бил ли си пред отказване от играта и ако да, при какви обстоятелства се случи това?
VelikGogov: Аз да се откажа? Няма шанс. За какво ще живея, ако се откажа от играта? Всъщност ми се случи веднъж. Бях Началник на генералния щаб на еБА и при всяко влизане в играта имах на ЛС по няколко доноса, че еди кой си се е бил не където трябва и трябва да го накажа. Тогава разправиите ми бяха дошли в повече.
Доколко истинските характери на играчите в РЖ се отразяват и в играта?
VelikGogov: Считам, че характера на човека в голяма степен се показва във всичко, с което се захване. В играта човек трябва да се съобразява с далеч по-малко неща, отколкото в РЖ и това позволява дори да покажи по-истински характера си, такъв какъвто всъщност е.
Смяташ ли, че омразата към географските съседи е печелившата формула за успеха на еРепублик?
VelikGogov: Тук може и да те учудя, но мисля, че омразата към съседните държави ( стига да не са абсолютно всички ), е по-скоро от полза, отколкото да вреди. В крайна сметка прави играта по-интересна и битките по-истински.
В сегашния си вид играта е доста осакатена. Толерират си реалните пари, които се наливат в еРепублик. Ако беше собственик на играта, кои модули и по какъв начин би променил?
VelikGogov: Няма да открия топлата вода като кажа, че се толерира купуването на злато с реални пари, това е ясно на всички. Ако аз бях собственик на играта, честно казано, най-вероятно щях да я запазя в подобен вид. Кой не обича да печели пари? Но от гледна точка на играч бих върнал икономическия модул, който админите тотално опустошиха. Бих направил така, че всеки, който има малко повече време и ум, да успява безпроблемно да събира необходимото злато за максимални тренировки на ден.
Какво е мнението ти за сегашната политическа ситуация в еБългария?
VelikGogov: В момента съм в страни от политиката и не знам дали съм достатъчно компетентен. За съжаление БРП, в която членувах, се разпадна и в момента съм член на заешко-кравешката партия. Истината е, че съм разочарован от почти всички партии в момента и традиционно не харесвам БДП, но настоящия ни президент поне засега държи доста добро ниво, за което го поздравявам!
Има настроения, че “старите политици” трябва да освободят път за “по-младите”. Смяташ ли, че това е наложително?
VelikGogov: Повярвайте ми, откакто съм в тази игра това се случва поне за четвърти път. Случва се след абсолютно всеки бейби бум. През февруари 2010 и аз бях крещящ, че старите трябва да напуснат и да дадат път на младите. В крайна сметка, след много шумотевици, псувни и скандали, повечето стари играчи така се изнесоха, че повече не се завърнаха и напуснаха играта, което в крайна сметка си е истинска загуба. Този сценарий се повтаря след абсолютно всеки голям бейби бум, от което страда само еБългария. На политическата сцена има място за всички. Само бъдете по-добронамерени и ще дойде и вашето време. Не плюйте “старите“, защото след следващия бум вие ще бъдете “стари“, които новите “млади” ще ругаят!
В този дух, изживяха ли времето си старите, утвърдени партии и доколко основаването на нови такива ще спомогне за просперитета на еБългария?
VelikGogov: По-лесно и по-евтино е млади играчи да влязат или напълно да превземат ръководствата на старите партии, отколкото да се създават нови такива. Пример за мнението ми е партията на Таблов – човек с изключително големи възможности в тази игра, помогнал на много хора, а се мъчи да вкара новата си партия в топ 5 поне от четири месеца.
Партийният модул в играта отчасти толерира узурпирането на партийната власт в ръцете на определени хора. Ако можеше, какво би променил в този модул?
VelikGogov: Честно казано нямам идея какво бих променил, защото партийния модул ми харесва в сегашния си вид. Може би преди избори да организираме конкурс по надпиване и първите пет победителя да стават председатели на петте най-големи партии. ( усмивката не слиза от лицето му )
Купуването на гласове. Трябва ли да го приемем като част от еРеалността или трябва да се борим с него?
VelikGogov: Трябва да се борим с него. За съжаление тук, както в РЖ, ефективни мерки няма. Остава да разчитаме на съвестта на хората и да не спираме да се борим с това явление.
еБългарската армия. Доколко може да се разчита на патриотизма й и къде е тънката линия между финансиране и морални устои?
VelikGogov: От моя гледна точка, еБА е съставена от едни от най-добрите и постоянни играчи, които еБългария някога е имала и помията, която се излива по нея е безумна. Истина обаче е, че в момента тя се нуждае от спешна реформа, която е наложена не от друго, а от промените във военния модул, които налагат промяна в новата ни тактика и в структурата на еБА.
Върху еБългарските наемнически отряди се изля огромна помия. Дали еПравителството трябва да стъпи на нова принципна основа в това отношение – да комуникира с тези хора и да ги убеди в чистия смисъл да помагат на еРодината си или да задълбочи разделението между хора, биещи се за еБългария и хора, биещи се за пари?
VelikGogov: Наистина много болен и за мен въпрос, защото там членуват хора, които наистина уважавам. Тъжната истина обаче е, че това явление е изключително вредно за еБългария. Просто съм изумен до къде стигнахме – да се хвалиш, че еди кога си, си се бил за еБългария? Чакайте малко, вие не сте ли дошли в тази игра точно заради това ?! И да искаш пари от съюзниците ни за всеки удар в тяхна помощ? Какви съюзници сме ние тогава?! Знам, че част от лидерите на отрядите като София(цифри) и Авитохол имат основателна за тях причина, защото се раздаваха изключително много за еБългария и даваха всичко от себе си за нея, а в замяна бяха тотално оплюти, но все пак не мисля, че това е правилния начин. Не мисля, че българското правителство има лостовете, с които да промени нещо свързано с наемническите отряди. Единствено обществото може да спомогне за този процес, чрез проявяването на нетърпимост към тях.
Преди време е имало “детски градини” за новите играчи. Мислиш ли, че в момента еПравителството и в частност Министерството на младежта са абдикирали от това си задължение?
VelikGogov: Преди време имаше детски градини. Ангажиментите по тях бяха трудоемки, но те вършеха една наистина отлична работа. Имаше и менторска програма, която също заслужава огромна похвала за резултатите си. Точно в момента обаче се нуждаем първо от сформирането на отряд за бейби бум, който да измисли различни начини, чрез които да привлечем нови играчи. В момента, в който отряда е готов, може да се възродят детската градина и менторската програма, но не и преди това, защото напоследък почти няма нови играчи.
Нов бейбибум. Имаме ли нужда и как да се реализира?
VelikGogov: До голяма степен отговорих на този въпрос преди малко, но ще добавя още нещо. Засега най-ефективния начин си остава Vbox7. Може би трябва да намерим начин да умилостивим админите там да не махат клипа ни от топа. Преди време имаше акция, при която се събра голяма сума пари за реклама в Замунда. За съжаление обаче, инициативата не се увенча с успех. Вярвам, че за по-малка от тази сума, админите на Vbox7 ще се съгласят да не пипат клипа ни, след като сами си го качим до топа. Ако се задържи там 48 часа вярвам, че ще постигнем огромен успех.
Доста статии завършват с “цици”. Смяташ ли, че това е просмукала се чалга в нашата общност?
VelikGogov: Твоите статии са едни от малкото без цици, които вотвам, така че нямам нищо против статиите с цици ( смее се )



Кой си ти в РЖ? Работа, семейство?
VelikGogov: В реалният живот се казвам по същия начин, по който и тук. На 26 години съм. Работя като юрисконсулт в кантората на един частен съдебен изпълнител. Не съм женен, приемам еПредложения за еЖенитба ( смее се ). Дълго време бях член на ВМРО, но в момента съм се отдръпнал от политиката не само в играта.
Къде живееш? Какво прави този град специален за теб?
VelikGogov: Живея в Петрич – един от най-южно разположените български градове, наричан “град държава“. Той е по-различен от всеки друг български град, но не може да се опише с думи, трябва човек да живее в него, за да види разликата. Градът е специален за мен, защото в него са семейството и приятелите ми.
Освен еРепублик, имаш ли други хобита?
VelikGogov: Нормалните неща – покер, билярд, пиене и сгодни женици.
Покажи ни снимка, която много харесваш.
VelikGogov: На тази снимка сме аз и един от двамата ми най-добри приятели, който за съжаление вече не е сред живите. На нея си личи как си изкарвахме, докато имахме тази възможност.
Кое кътче от България смяташ за най-красиво?
VelikGogov: Тук имам още доста да видя, за да мога да дам компетентен отговор, но преди десетина дни бях на Седемте рилски езера и това е едно от местата, които много са ме впечатлили. Място, което наистина трябва да се види – колкото величествено, толкова и красиво и спокойно. Уникално е.
Руснаците имат една песен “С чего начинается Родина?”. Откъде започва любовта към Родината?
VelikGogov: Интересен въпрос, за който не се бях замислял. Може би още от възпитанието на децата, защото до голяма степен се изграждаме като личности още през първите години от живота ни. Нормално е, че ако на едно дете се обясни славната ни история и България се опише като величествена страна, да я заобича повече, отколкото ако му се каже каква скапана държава сме и как заради това родителите му нямат пари да му купят примерно колело.
Българската история. Да се учим и уважаваме миналото си или просто повод за национализъм?
VelikGogov: България наистина има история, с която всички българи можем да се гордеем. Аз лично не виждам нищо лошо в национализма, напротив, харесвам го и го подкрепям, но не точно такъв, какъвто в България е в момента. Истината е, че имаме славна история, трябва да се гордеем с нея, но не и да живеем в миналото или пък с илюзията, че сме най-великите в света. Трябва да уважаваме миналото, но да живеем в настоящето, с мисъл за бъдещето.
Ако днес Левски беше жив, как щеше да реагира на реалността ни?
VelikGogov: Тук не смея да дам еднозначен отговор, защото все пак щеше да е доволен, че сме свободни, но от друга страна, най-вероятно нямаше да хареса това, в което държавата ни се е превърнала. В едно обаче съм сигурен, че ако нещо не му се харесаше, той нямаше да остане безучастен, а щеше да започне борба, за да го промени. Точно от това трябва да вземем пример от Апостола, защото именно в примиримостта ни се крие причината държавата ни да е в това положение.
Ходиш ли на църква?
VelikGogov: Да, като за млад човек ходя сравнително често.
Кажи нещо на младите играчи.
VelikGogov: Играйте играта като игра, без да се вживявате прекалено и си живейте качествено РЖ. Ако има млади играчи, които имат нужда от помощ, могат да ми пишат.
Благодаря на приятелите ми от 3-ти взвод "Цар Самуил", че ги има. Те са "Най големите пиЧуе"!