Капани за сънища I
Valentin Krastev
Някъде в еБългария, секретна военна болница
Вторник, 10 май, 9:55 часа
-Докторрррррррррр. Бързоооооооооооо. Губим гооооооо. – мъж в зелена униформа и с легендарни отличителни знаци, отвори вратата на болницата и даде път на двама войници, носещи на ръце тялото на техен боен другар.
Няколко човека с бели престилки незабавно се втурнаха към новодошлите. Те поеха и положиха безжизненото тяло върху носилка и тръгнаха по дългия, осветен с луминесцентни лампи коридор. Военните последваха медицинския екип до вратата, на която с червени букви пишеше:
„ВХОД ЗА ВЪНШНИ ЛИЦА: ЗАБРАНЕН!“
Началникът на групата реши да прекрачи прага, но се сблъска със старша сестра Cveti Winchester.
-Вие сте до ТУК! – каза тя със заповеден тон. – А и трябва да ми отговорите на няколко въпроса, за да попълним бумащината.
-Окей. Питайте. – каза офицерът.
-Нужно ми е името на пациента, бойната му единица и пълно описание на инцидента.
-Бойният му прякор е Quantum Solace. Служи в поделение 71220 …
-Това е секретното поделение, което организира набавянето на ресурсите за страната ни, нали? – тихо попита Cveti Winchester. Офицерът навъси лице и кимна безмълвно. - А какво се е случило?
-Нямам идея. Преди около половин час припадна и започна да се гърчи.
Cveti Winchester погледна странно и остави празен болничния формуляр.
Операционна зала
Вторник, 10 май, 10:05 часа
-На три! Едно! Две! Три и … - медицинският екип прехвърли тялото на войника върху операционната маса.
-Включете го на системи. 500 кубика серум. Искам ПКК, кръвна група, с кръстосана проба. Пригответе се за тежка операция. Действайте. – Morrpheus нахлузи зелени ръкавици, постави маска на лицето си и се надвеси над пациента. – А също и ЕКГ, скенер на бял дроб и поне четири банки нулева.
Машината до операционната маса изпиука силно и на екрана й се появи дълга права линия.
-Дефибрилатор. По-живо. Да не сте в парламента, че се туткате. – Morrpheus стрелна с остър поглед сеутящите се около масата лекари. След миг получи двете ръкохватки на уреда – Пази се! Пускай! – Целият екип погледна с надежда към малкия екран. - Фак!!!! Без промяна. Ампула адреналин и 100 лидокаин …
Два часа по-късно
Kirilmav стоеше в кабинета на шефа на клиниката и нервно потропваше с левия крак. Мразеше болниците, а и му се пушеше, но тъпите болнични правила го забраняваха. Забраната важеше дори за кабинета на шефа.
Morrpheus влезе в стаята, придружаван от hellrisen и dillo111. Болничните престилки и на тримата бяха оцапани с някаква бледа слуз, но сякаш това не им правеше впечатление.
-Д-р hellrisen и д-р dillo111. А това е кirilmav, зам. командир на поделение 71220. – тримата мъже си кимнаха и размениха ръкостискания.
-Д-р Morrpheus, как е …
-Зле.– Morrpheus побърза да прекъсне командир кirilmav. - Единствената добра новина е, че е жив. На практика тялото му не функционира. Открихме, че по тибиалният му нерв преминават някакви специфични импулси, които пряко въздействат върху улнарния, медиалния и радиалния нерви и от там …
-Докторе, може ли да говорим на български? – командир кirilmav гледаше лекуващия лекар с неразбиращ поглед.
-Нека обясня аз. – с усмивка д-р dillo111 предложи услугите си. – Тялото на Quantum Solace в този момент представлява една тотална развалина. Мускулите и нервите не функционират, той не е в състояние да се движи, не говори, не може да се храни, най-вероятно не ни чува и макар да е с отворени очи – не ни вижда.
-И това е причинено от? – попита с тревога командирът.
-Не става въпрос за познато заболяване. Има нещо много странно – каза делово д-р hellrisen - Прегледах набързо кодовете на войника и открих специфични липси в паметта му. На пръв поглед всичко изглежда нормално, но някой или нещо е изтрило поредицата от цифри, която съхранява сънищата на играча. Ако не възстановим цифровият код на сънищата войниците ни ще останат затворени завинаги между безкрайни редове от нули и единици.
-Какво правим тогава? – капчици пот бяха избили по челото на командир кirilmav.
Тримата доктори се спогледаха и бавно вдигнаха рамене. Някъде в далечината се чу сирена на идваща линейка.
Щаб квартирата на РИП
Вторник, 10 май, 21:06 часа
Перката току-що бе приключил с доклада си и в залата цареше оживена дискусия.
-Колеги, да обобщим. – каза Олд, повишавайки тон – До момента имаме информация за 170 подобни медицински случаи и всички те са от последните 24 часа. Източникът на заразяване е неизвестен. На практика са поразени елитните бойци от всички военни единици.
-Единственият войник, който е успял да излезе от това състояние е нашият агент, работещ по линия на контраразузнаването ни в Полша – с монотонен глас съобщи windfall – Агент nikitaK докладва, че непосредствено преди инцидента е почувствала силна умора. Докато е сънувала прекрасен сън нещо е нарушило покоя й. В своите бележки тя обяснява, че е почувствала силна болка по цялото тяло. Усетила е как някой и отнема нещо лично. Друго не помни. В момента се подлага на поредица от тестове в наша секретна болница. Завърших.
Българското посолство в Южна Корея
Вторник, 10 май, 22:17 часа
-Дипломатически клуб на еБългария. Моля, наберете вашия код.
Rokamball набра последователно девет цифри от телефона си. Чу се далечно прищракване и от другата страна се отговори делово:
-Акага на телефона.
-Рока съм, връзката подсигурена ли е?
-Момент – Акага се пресегна и натисна няколко копчета – Слушам те.
-От достоверен източник получих информация, че румънски спец части са организирали диверсия срещу българските отряди. Нов, напълно непознат вирус атакува цифровото ДНК на акаунтите ни и нещо се случва в главите им. Лечението е възможно – Трасссссссссссссссссс. Чу се силен шум. - … 6 дни … епик … - Звук от автоматична стрелба заглуши последните думи на посланика ни в Южна Корея.
-Рока?!? Рока, там ли си?!? Рока, чуваш ли ме?!? – Акага изкрещя в слушалката.
Ту-ту-ту-ту-ту-тутууууут. Линията с посолството ни бе прекъсната. С треперещи пръсти Акага набра някакъв телефонен номер:
-Свържете ме с президента. Спешно е!
ПП: ЧРД на отряд Dreamcatcher. Надявам се да има повод за продължение на тази фикция.
😉
Comments
Благодаря ти, Валка. От сърце.
(bow)
🙂
Много добро!(както винаги)
Ами, диагнозата е ясна....
" Всичко е следствие на нередовно пиене...! "
Наздраве бре, маскари...!
Много добре списано...Бравос !
наздраве дедо Хаджи 🙂
😃 дядо Хаджи, внучка ти е д-р Радева !
Ееееее много е хубаво 🙂 БЛАГОДАРЯ 🙂
Браво 🙂
Превъртяно - след скромното ми присъствие в творбите на Дими, доживях и в твоя да влезна.
Леко умрел,ама вътре 🙂
Доста добро, четиво (което ми отне само 3 минути с повторенията на някои абзаци).
и за финал : ОЩЕ, ОЩЕ, ОЩЕ, ОЩЕ ( останалато е ехо на екзалтираната публика)
o7
o7
Ще си призная, от бирата е 🙂
Супер!
"нашият агент, работещ по линия на контраразузнаването ни в Полша" - хахахахха
ВЕЛИК си, да знаеш!
о7
WOW , Това е уникално добро! Браво , все едно чета разказ на именит писател. Доста познания имаш в медицинския сектор.
Следващия път пак от това да пиеш , преди да пишеш. И дано да е по скоро ; )
Поздравления! Добър си.
Браво! по често да има такива статии, и без това друго не правя, поне да има какво да се чете ☺
Отново добро попадение ! Продължавай така ! Браво !
Чакаме Капан за сънища II .
Чудесно! Можело и така да се пише. Валентине, по професия си........?
по-често пиши плс:>
а хем си от лошите РИП, ни та е срам :Q
http://www.erepublik.com/bg/article/-1344-2596731/1/20#comments Благодаря на тези който ще коментират нещо на вестника ми за да си мина мисията 🙂
Малко вулгарност, водка и успешно ще продължиш романите на Христо Калчев!
Радваш!🙂
Ама това сме му го казали отдавна, да свършва по скоро ремонта и да хваща за постоянно перото 🙂
Аве ти остЪй, ама аз докато приключа моя капан, Таблов отряд напрай, Джъст смайла и той писа, а сега пък Вальо ме закла!🙂🙂🙂
я стягай ... перото и захващаий да го довършиш (то май трябва да ти е 2 капан за сънища на теб) дайте да четем, туко виж и нас ни ритнала музата ... по кокалчетата
много е готино !! :Д
Valentin Krastev - наемен описец, с основно оръжие автоматична писалка модел ВСП*, владеещ до съвършенство техниките: масово главозамайване, пръстово-очен контакт, сладкодумие, медоустие и акъловзимане, плюс юмручно писане като крайна мярка.
*Всичко Сама Пише
Много забавно,имаш вот от мен 🙂
Впрочем фен съм на Ст. Кинг.