Join the new world

И така...
Преди изборите през януари месец най-големите критики отправяни към победителя Haliman бяха, че той няма опит във воденето на външна политика. Въпреки, че нае със себе си група хора, за да му помагат в тежкото изпитание да бъде президент, този месец нямаше ясно изразени планове. Януари беше важен месец, изискващ добра външна политка след размириците в Европа между Полша и Румъния, поради информация изтекла в медиите. В резултат на това, Полша отказа да възобнови МПП-то си с Румъния и направи такова с Унгария. Разрухата на Феникс, колебанията в ЕДЕН, както и първите плахи стъпки за сформиране на нова сила, съставена от държавите лидери в Европа, означаваше, че времето САЩ да развие и осъществи идеята си за нов, мощен съюз, който щеше да я предпази от европейските кавги, беше дошло!

По време на мандата на Haliman и неговия екип, Панам се сдружаваше с европейски държави, имащи проблеми със своите съседи. Това връщаше САЩ в ролята на помагаща държава при съюз с нея. За много европейски страни опитите на янките за сближаване с Турция изглеждаха доста подозрителни. За да съществува, ПАНАМ се нуждае от достоен противник, който може да бъде намерен само в Европа. Тръвайки на война в Иран и заемайки вражеска позиция към Испания, ще доведат на САЩ разгневени врагове и от двете страни на техните бъдещи територии в Европа – ситуация, в която американците не биха искали да изпадат! Политиката за МПП-тата по време на мандата на Haliman и екипа му не беше ПАНАМ да оставят Европа току-така, но недоизпипаният план за навлизане на тяхна територия направи страните, с които се уговаряха доста недоверчиви. Добавяме и настъпващата война, в която Бразилия, и най-вероятно Франция, отново искаха да изнесат Испания. Външната политика на САЩ беше каша, нуждаеща се от силен водач, за да може останалите страни да не ги мислят за "политически ветропоказател - тип петел" .. (това го разбирам като да се въртят и стрелят на посоки).



За какво ни е Европа, особено Полша?

Янките създадоха ПАНАМ, за да стоят официално далеч от разправиите в Европа, както и да направят опити за нови взаимоотношения със страни, досега смятани за врагове. Да, обаче през последния месец ние продължавахме да подписваме МПП-та със същите тези европейски държави, които искахме, ако не да изтрием, то най-малкото да отдалечим. Имаме си редовни войни и нямаме никаква открита директна заплаха към нас. Ако силите на Европа се обединят, най-вероятната цел бихме били ние и би ни трябвала доста помощ, за да предпазим границите си от инвазия. За сега реална заплаха няма и чрез укрепване на позициите ни и опитвайки се да привлечем половината Европа към ПАНАМ ясно се стремим да върнем двуполюсния световен ред - точно този, който чрез ПАНАМ искахме да премахнем. За да стане срамът пълен, ние учудващо се съюзяваме както със страните от ЕДЕН, така и с членовете на предложените топ 5.

Подновяването на МПП-то с Полша, което в момента се гласува, е най-малко объркващо, когато отказваме МПП на може би най-близкия им приятел - Испания. Алтантическият конфликт, в който Испания затри Португалия, но изстрада от Франция, е на път до часове да изригне във война, особено след като близкия приятел на ПАНАМ, Бразилия, и Испания взаймно се провъзгласиха за естествени врагове. Америка няма как да участва в тази война, тъй като МПП-то ни с Бразилия се затри след като нападнахме Иран. Стоейки настрана обаче, ще е едновременно неловко за ПАНАМ, както и пакостно за Бразилия. Именно заради това беше създаден съюзът ПАНАМ - да се грижи за интересите на географски близките нации. Ако бъдем въвлечени във войната с Испания, ще се озовем "и от двете страни на оградата" със МПП-то ни с Полша.

Критичната точка ще настъпи след броени дни, когато мандата на Haliman приключи. Точно тогава МПП-то ни с Румъния изтича и ако искаме да запазим отношенията си с Полша, безусловно ще трябва да преподпишем нов МПП. Ако смятаме да подкрепяме Бразилия във войната им с Испания и да се противопоставим с възможния нов супер съюз, в който Румъния явно няма да участва, сътрудничество с тях би бил логичният избор. Войната ни с Иран успя да ядоса България, европейска сила и съюзник на Румъния.

В крайна сметка - опитваме се да бъдем приятели с всички в Европа, което е невъзможно. Няма как да играем с две тестета карти. Приятелство с Полша и "размазването" на Испания няма как да стане наведнъж, нито можем да си сътрудничим с Румъния, докато заговорничим срещу България.

Няма как да сме с всички ..поне не едновременно!
(абе тук не съм съгласен ...за каките все ще измисля нещо 😁)

Пътят ни към Европа бързо беше прекъснат.

Успеха ни във войната с Иран бързо се превърна в кошмар веднага след анонса ни, че смятаме да стигнем чак до Европа - нещо като случая със Сърбия и моста им към Liaoning, който обърна вниманието на Европа към нас и който започна като "шляене" из регионите на Иран и завърши с голямата битка във Фарс, където загубихме не само битката, но и цялата инициатива. Едно успешно въстание в северозападен Иран и вече губим битките в Esfahan и въстание в Hormozgan, намалявайки иранските ни региони до Sistan и Baluchistan. Войната с цел забавление на американското население прерастна в кампания след въпросите за планове за войната, на който Haliman отговори, че са минаване през Европа и заплаха за Сърбия.

Това привлече вниманието на сърбите към Иран. Плана за преминаване през Иран, Турция и може би България породи съмнения, че нападението на Иран за американците не е просто начин да "забавляват" народа си.
Нападението на Сърбия обаче по-скоро е "мокър сън", отколкото добре разработен план в действие. Достигайки регионите им, който са на поне 20 региона от нашите, е сложно, времеемко и предразположено към грешки и друди препядствия. Не можем да победим Сърбия сами. Нуждаем се от подкрепа от Европа, което няма как да стане. Надявам се, Haliman не постави Сърбия като цел, само за да направи нападението на Иран по "цветущо". Сега ядосахме и България, държава с 20,000 егражданина и близка с Румъния. Те мислят, че ние сме обещали на Турция част от регионите им или ще помогнем на Турция да взима региони без тяхно разрешение. Ако тръгнем на война с Испания, директно или индиректно, Румъния и България биха станали наши приоритетни европейски съюзници. Вбесявайки ги, не би бил добър ход.

Като страничен ефект от войната и тревожещ знак от слабата комуникация в ПАНАМ е МПП-то между Бразилия и Иран. То беше подписано ден преди те да подпишат с нас. Ние обявихме за естествен враг Иран. Или на Haliman плана му хрумна много бързо, или Бразилия не е била уведомена за плановете ни да затрием Иран – нещо, което би сринало МПП-тата ни и би било загуба на 100 злато и за двете страни.

Трябва да изясним външната си политика. За сега само дразним хората с разни необмислени кампании, докато се мъчим да бъдем приятели с всички. Ако продължаваме така, ПАНАМ няма да проработи така, както искахме. Трябва ни прозрачност и стабилност на политиката ни спрямо другите страни, вместо да тичаме като безглави пилета. Не можем да сме приятели с Полша и да мразим Испания.Изглежда, въпреки всичко, президентът ни ще пробва.

=============================================================

Както виждате работата в САЩ хич не е розова.. Смятам, че статията си струва вниманието ! Нейн автор е Sossu. Ето и оригинала ЦЪК

Това ми е първият по-голям превод и се надявам да няма много грешки.

=============================================================
Ударете по едно рамо с Глас и Абонамент - каката и аз Ви благодарим сърдечно.