Кой ми пръдна в танка или Ден 5-и от хрониките на един Гъз

Day 1,693, 04:01 • Published in Bulgaria Turkey • by TurboGuz

Ох, всичко ме боли и каква смрад само. Спах в танка, схванах се и тази непоносима миризма.
След успешната акция във Варна, с Комсомол се отправихме към Казанлък, намерихме завода за танкове или по-скоро завода ни намери, за малко да ни гръмнат СоТ-аджиите, които пазеха периметъра. Обзаведохме се с чисто нови Т90-ки по руски лиценз. Комсомол ми показа що за чудо е това, само върви , стреля, маскира се като храстче, а ние вътре бичим айляка. Модерна работа, нещо имаше проблем с климатроника, та се налагаше да проветряваме.

Надвечер стигнахме в Пловдив, командирчето беше заел позиции и бързо ни разпредели. Щяхме да влезем в боя на следващия ден, сиреч днеска. Възложи ни важна задача. Отнякъде беше намерил цяла цистерна с чист тройно дестилиран спирт. Заповяда ни да я пазим и да НЕ пием нито капка, иначе щял да ни пребие. Връща се, почуква по цистерната, дрънчи на кухо, полудя, пита ни къде е спирта, казахме истината, продадохме го. А парите къде са? Ами изпихме ги другарю командир. Много бой ядохме, по-приятно е турчин да ти свали хеликоптера, отколкото да те налага Ямахата, всичко ме боли.

Новините от бойната линия не бяха добри. След като освободихме Бургас и Варна, турците рискуваха да останат затворени в Пловдив, където да ги изколим. Изпратиха огромна мощ да завладеят отново Бургас и май натам вървят нещата. В Пловдив битката е люта, улица за улица, държим северните части на града, тяхната основна сила е струпана около завода на Каменица. Носи се слух, че най-елитния им боец, Краваря, е долетял през ноща.
Този Краваря е нещо като полубог за тях, имал някакви връзки с ония горе, рязаните карабини му викат Плато и непрестанно го споменават в молитвите си.
Докато пътувахме с Комсомол от Казанлък за Пловдив попаднахме на 4 турчета, много слабо въоръжени, както и подозирате, ние с нови танкове, те сами, бързо ги перфорирахме. Те дори не се съпротивляваха, само се молеха на тоя Плато. О, всевишни Плато, дай им еБан, о, всевишни (гжмруц , тука Комсомол ги мина с танка).

В Пловдив нещата вървяха зле, тоя Краваря се разправяше сам с цялата наша 4-а дивизия. Ямаха, връщам си молбата за прехвърляне в 4-а дивизия. Не ща да ходя там, като гледам какъв бой ядат. Кравяря с едната ръка давал на ония горе, с другата вземал, само мога да гадая с какво стреля като са му заети и двете ръце, по-добре да не разбирам.

По дяволите, кой ми пръдна в танка, пак тази смрад, определено не съм аз, щях да си я разпозная.
Радиото изпука, дрезгавия глас на командира се добави към към онзи ужасен главобол след снощното препиване: Гъзе, до 5 мин в палатката, отиваш на мисия.
Нахлузих чепика, жабурнах 2 глътки спирт, да избия микробите в устата и хукнах за инструктаж. После ще търся първоизточника на смрадта.