Крайречна живопис

Day 923, 07:41 • Published in Bulgaria Bulgaria • by dimitar_kostov

31.05.2010, 1350 GMT
Русе, България



Пълнител, шомпол, капак, пружина, рама, затвор, газова тръбичка. Осем секунди. Обратно и отново. Тежката кубинка на Бостъна в див нервен туземски ритъм мачка отрудения паркет, докато треперещите му ръце сглобяват и разглобяват личния му АК-47 в низ от еднообразни повтаряеми движения. Едри капки пот се стичат по челото на сътрапезника ми, устните му - пресъхнали и напукани, нашепват неразбираеми слова, сливащи се в кротък и нежен напев, от който ми се приспива. Отпуснат на стола до Бостъна, ям фунийка ванилов сладолед с ягоди, погледът ми се рее безцелно из бара, като от време на време съзерцавам Дунава през отворения прозорец. В крайречното заведение цари пълна хармония, десетина бездействащи войници играят карти по сепаретата, а барманът дори не полага усилия да се държи буден. Внезапно ботушът на Бостъна замръзва, във въздуха отеква камбанното ехо на въвеждане на патрон в цевта и тишината ни сграбчва в безмълвната си хватка. Погледът на другаря ми става стъклен, вената на челото му спира да пулсира, а пространството замира в напрегнато безвремие. Като на забавен каданс наблюдавам как Бостъна обръща масата, кашира се с плавна и отработена маневра, след което открива безпощаден и всеопрощаващ автоматичен огън по всичко и всички в помещението. Гилзите се леят от патронника като пръски от планински ручей, а ромонът на автомата запълва празното ми съзнание. Трески, стъкла, пръст и мазилка се сблъскват в пъстроцветна феерия, а Бостъна като полудял магьосник ги люшка в безумен танц с отмерени откоси. От гърлото му се разнася чутовен крясък, след което презарежда и се концентрира върху бара. Стотици бутилки алкохол избухват в красива заря, а съдържанието им се изсипва в стихиен порой в задимения въздух. Баси красотата, си мисля, докато доизяждам фунийката, ама дано пожали поне мастиката, че тия дни е жежко. Картечният огън замира с внезапен стон, след което едвам долавям тънкия ненатрапчив звук от изваден шплент на граната и западната стена избухва в дъжд от тухли четворка. С налуден поглед на дете пироман Бостъна освобождава празния пълнител и поставя нов. Лежерно впервам поглед в новоразкритата панорама: през липсващия зид се разгръща величествена природна гледка, включваща плавателна река, заник слънце, буйна растителност и ято чайки в синевата. Епиц.
- Мама ви авиационна – изсъсква Бостъна към белите птици, – и в бойна формация ми захождате!
Автоматът отново започва своята соната в небесната шир, а чайките правят хаотични виражи в опит да запазят правото си на съществуване. Плувнал в пот, Бостъна се строполява до мен на стола и изпуска оръжието на земята.
- Impressive fight, captain – отбелязвам лаконично и присвивам очи под жаркото слънце.
- Трябва да убия някого – изплаква Бостъна, - вече трети ден няма война. И то понеже президентът ни е станал пацифист, будист, непукист или не знам какъв там –ист. За какво мислиш съм влезнал в армията?
- Щото обичаш да носиш зелено? – осмелявам се да предположа, - не бе, приятел, просто геополитическата ситуация в момента е такава.
С кръвнишки взор Бостъна сграбчва от масата армейския вестник и изсъсква:
- Отивам до едно място.
Проследявам го как излиза през липсващата стена към китните ароматни люляци с мек вестник под мишница – горд български военнослужещ, готов да освободи напрежението.