Join the new world

Градско ама чедо 😉 Има много неща които да си спомняме, независимо от годините.

Сега ако признаеш че не си виждала пуйка ще те призная за наистина градско чедо.


Относно селската идилийка, не е чак толкова хубаво. И през зимата има много работа, не е само ядене и пиене... Съмнявам се че всичко написано е вярно. Препратката е към по-старо време, а самият автор трябва да е бил доста малък тогава за да запомни такива подробности. Щом толкова ти липсва идете за някой празник с приятели на нечие село. Няма да пасете овце, да косите люцерна, да вадите картофи и да прекопавате царевица за да усетиш истинския живот, но поне ще си прекарате хубаво.

--Здравейте войници!

---Клюрклюрклюрклюрклюрклюр!!!

Да, виждала съм пуйка и всякакви животни, но в началото всичко бе една екзотика. Все пак има зоологически градини. На доста години бях, когато на живо съм видяла и крава. Колегите от ветеринарната медицина доста ни се подиграваха на нас, софиянците. Но аз исках да уча за ветеринарна медицина за домашни любимци, а не за селскостопански животни - нещо, което се оказа, че в България не се прави особено задълбочено. Наложи ми се да се науча да лекувам крави, коне, овце, свине. Нещо напълно ненужно за мен. Ходихме по селата на стаж, влизахме в оборите на хората. Да, интересно ми беше, но и тъжно, заради ужасната мизерия.
Винаги приемам покани за празник на село. Това е супер вълнуващо за мен. Нещо от съвсем друг свят, други обичаи, други хора и е много автентично и приятно. 🙂

Хи-хи, за да се научиш да лекуваш котки и кучета първо трябва да се научиш да скопяваш нерези... И да знаеш ония хубави ръкавици дето са до лакътя могат да се надуват като презерватив! 🙂

Не отивам в зоопарка за да гледам пуйки и крави, защото има пауни и бизони... Крави съм виждал в студентски град не много отдавна, а овце в Слатина да ги пасе една лелка със синя манта или както казвате в София - престилка.

Като каза практика ме подсети и мене. Като студент имахме практика в завод "8-ми март". Закъснял както винаги се чудя дали човекът на портала ще ме пусне. Влизам аз в завода и започва чудене на къде да поема. Викам си като срещна някой работник ще го питам знае ли къде са студентите. Така ама не срещнах никакъв работник. 10 мин. се разхождах из празни халета и не мога да срещна жива душа... намерих ги най-накрая в един полупразен цех, в който имаше 3 машини за багрене на платове и това бяха единствените производствени мощности които можеше да се видят. Техноложката се извиняваше че машините не работят и не можем да видим процеса, понеже във вторник и четвъртък не работели... Със сигурност по оборите такава разруха не си видяла, ако ще и покривите да са паднали...

Заводите, които са свързани с храни, стигащи до консуматора, сега са с най-висок стандарт и подлежат на постоянни проверки от международни комисии по стандарт. Говорех за селските дворове, на хората по селата. Има задължителна държавна диагностична програма за следене на някои заболявания. Занимавахме се с взимане на кръв или с имунизации. Ректално също съм правила и на говеда и на коне. Между другото е доста забавно. Животните са много по-малко неприятни от хората. 🙂 Домашните любимци са кучета, котки, някои птици, влечуги - не са тревопасни и щялата им физиология е различна. Повярвай ми. Както и набора от заболявания, от които страдат са различни. Няма припокриване на знанията. Трябва да се учат отделно. На запад се профилираш след 2ри курс и последните 3 и половина години учих точно областта с такива животни, която искаш - т. нар. домашни любимци, селскостопански животни или диви животни - с цел грижи за животните по зоопаркове, резервати и подобни. Тук се учат 95% селскостопански и 5% любимци. Крайно малко знания, за да може човек да започне работа в тази област направо. Някои го карат на проба-грешка, други имат кой да ги издържа, докато стажуват и наберат знания, аз не бях нито едно от двете. Нямах много избор...

С най-висок стандарт и контрол са фармацевтичните заводи 🙂 Друг е въпросът че вече почти нищо не се бърка в БГ, суровия продукт идва от Китай, тука само се таблетира и ампулира... В хранително-вкусовата промишленост толкова са се химизирали нещата, че направо ни тровят, но хамериканците ги тровят даже повече от нас. Мерките за качество и контрол на храните е единствената реална полза от брюкселската бюрокрация.... но да не се отклоняваме. Капитализмът, алчността и парите винаги успяват да са пред наредбите. Затова тъпчем децата си с транс-мастни киселини (неразградими) и са това набиваме канцерогенни колбаси.... Обаче като ти кажа че и парфюмът ти е канцерогенен, ще кажеш че те лъжа. 🙂

По дворовете и кочините не е като във винпрома, мандрата или софарма, вече зависи на какви стопани си попаднала. На село обора на магарето беше измазан с кал и слама, ама дядо ми се грижеше и чистеше. Във всеки случай домашно отгледаното месо и градинските зеленчуци са по-полезни, защото са расли на воля, не са пълни с хормони и пестициди.

Относно образованието, може би си права, там не мога да преценя. Разбира се че един гущер, костенурка или морско свинче страда от други заболявания в сравнение с коня, кравата или малачката... 🙂

o7

o7

То май не е до селото или до града, а за годините за които става на въпрос.
Като малък, 80-те години и на село и в града имаше много задружие и взаимопомощ.
В оня разказ малко е идеализирано, но хората бяха по хора.

За мене беше шок, когато началото на 90-те, почнахме да слагаме катинар на входната врата на село...как така, нали досега никога не сме заключвали?
А и хората почнаха да се озлобяват от трудния живот и всеки се затоври в себе си - както все още е и сега, бтв.

Прочетох статията на Вълчо, прочетох и тази, прочетох и коментарите под двете. Реших да коментирам под тази.
Като човек, който 9 месеца в годината живее в село с 99 човека жители, мога да ви кажа, че нещата все още са си такива. Не знам защо си мислите, че онзи разказ е за преди 30 години, ми не е така. Мога да ви кажа, че ни спира тока, мога да ви кажа, че се греем с печки на дърва, събираме се 20-ина човека на маса, която едвам събира десет, зимата не ни чистят пътя, не ни карат хляба. Най-големият кеф е, като се заколят прасетата, умирам за пръжки от прасе, заклано преди няколко часа и домашно червено вино на фона на печка.
За жалост светът се урбанизира прекалено много и хората в големите градове си мислят (или са забравили), че онова със и в селата още си го има.
Прекрасно е и го препоръчвам на всеки! Но повечето едва ли ще ме разберат....
А теб, Вере, официално те каня на събора ни, който е на 19-ти октомври. 🙂 Заповядай, ще те посрещна подобаващо. 😛

У, брее, Милена върти мотика! Не мога да повярвам! Тия идилийки с тока и в града ги помня, някъде в началото на демокрацията 3:1, 2:2, баща ми изхвърли нафтовата печка и докара пернишката от село, ядяхме армеяна (зелева) чорба на свещи и възрастните бистриха международното положение, а младите слушат и зяпат "зайчето" от печката на тавана. Ама на село като спре тока винаги ми е било кофти. Достатъчно е да тресне една светкавица на 50 км от село и край, токът спира за 24 часа... Не можеш едни новини по първа на "юностчето" да чуеш докато си пиеш ракията със салатата и няма с кого една лакърдия да изкараш... Всичко зависи от конкретната обстановка. 🙂

https://www.flickr.com/photos/140291284@N06/shares/f5m28P

кофичките за какво са?

Идеята е да шумят от вятъра и да плашат сляпото куче и кърта, ама не бих казала, че имат особен ефект. 😃

Дядо ми беше нанизал капачки от буркани като духа да тракат ама и аз мисля че ефект нямаше... срещу кърт има няколко метода единия е вода от геран, другия е калциев фосфид... един идиот рационалист беше пуснал газ от бутилката в къртичината и беше сглупил да драсне клечката и си взриви градината...

"Най-големият кеф е, като се заколят прасетата, умирам за пръжки от прасе, заклано преди няколко часа и домашно червено вино на фона на печка."

>>>>
А обичаш ли да гледаш как го колят или чакаш няколко часа да го разфасоват и тогава пръжките?