Трето Президентско обръщение

Day 2,259, 12:30 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Government of eBulgaria



Здравейте приятели,

Доста време мина от последната ми президентска статия. И за да бъда искрен, и да не навлизам в политически заигравки и оправдания, аз такова нямам. Провалих се в една от политиките, за които най-често критикувах вече бившите президенти, а именно публичността. Мисля, че напълно заслужено получих предложение за импийчмънт за това. Както казах отначалото, аз съм Президент докато народа и Парламента решат така. Няма да крия, че не постигнах успех и в една друга поставена от мен цел, това да имаме Парламент и през следващия месец. Станахме свидетели на двойна атака от Аржентина и Полша, маневри от наша страна и за съжаление, загубихме всичките си региони, което доведе и до логичния резултат - оставаме без Конгрес и този месец, а много играчи разбираемо смениха гражданствата си. Е, може би като се им впредвид моята неактивност преди да бъда избран за Президент, всичко това надали е било изненада за повечето от вас, други може би съм разочаровал, но няма как да бъде избегнат и този момент. Както казах, продължавам да работя докато съм Президент, като тук може би ще "разочаровам" някой, като заявя, че в състояние на незаинтересованост и безхаберие не съм изпадал. Но това не означава, че се очаква да сътворя чудеса или пък обратното, да се сринем тотално.
Ще се опитам да очертая ситуацията във външната ни политика, за която получихме най-много критики.

Само преди няколко дни Чили подписа съюз с двете държави, които няколко дни по-рано ни изтриха от картата. Това опрделено шокира не само много българи, но и много други съюзнически държави. Тук ще се опитам да разсея всякакви съмнения за предателство, изоставяне и т.н. Както може би вчера сте прочели в Увода на Война и Мир на Стоич, а и в много други статии, южноамерианските държави се опитват да правят международна политика по малко по-различен от сега познатите ни представи за това в играта. Голяма част от военните действия открай време се водят в Европа и най-вече на Балканите при нас. Това породи идеята за различни съюзи, които не са свързани с двата големи евроцентристки съюза. Такава донякъде е и ситуацията в Южна Америка, въпреки че все още има много ясноти и не много положителни перспективи пред варианта да се образува съюз, това не пречи те да седнат на масата и да разрешат част от проблемите си. За разлика от нас балканците, явно там рационализма е на по-високо ниво. Но както Чили заявиха вече, те не биха влезли в съюз, пакт или каквото ид а било, в които трябва да изоставят нас, македонците и други верни съюзници. За това ще ви помоля, спомнете си дружбата, която имаме с тях от години, как и в момента, когато ни няма на картата продължаваме да бъдем верни приятели и не ги съдете толкова рязко. Никой друг освен тях не може да определя външната им политика, никой не би могъл и да ни скара.

Друг въпрос покрай, който се зародиха е много спекулации е какво всъщност се случва във външната ни политика по отношение на разцеплението на TWO и евентуалните нови съюзи, които биха произлязли от тях. В последните дни проведохме срещи със съюзнически държави, в които се опитахме да породим една идея и да сондираме мненията им, какво реално мислят да правят и т.н. Бяха проведени и няколко срещи с представители на държави, с които все още сме в статут "вражески". Ситуацията е такава, че към момента България няма място в нито един от двата лагера. Нямаме място в съюз, в който ни налагат вето за евентуално членство още преди сформирането му, нямаме място и в съюз, в който, за да бъдем приети, трябва да предадем няколко от верните ни и дългогодишни приятели. Още повече, че за момента евентуалните съюзи не се очертават като равноправни и с насоченост към всеки един неин член. За това за момента България остава неутрална, като основния приоритет са нашите верни съюзници, каквито са Чили, Русия и Македония. По-нататъшно сътрудничество или преговаряне в някой от двата блока би бил възможен единствено при отстъпки и от двете страни.

Относно освобождението. Към момента и двата лагера все още са на ниво "закачки" и реално щетата им не се е разсеяла, поради което перспективите за освобождение не са се променили. Ако предприемем недообмислен опит за без ясен и дългосрочен план, то рискуваме единствено да занулим бонуса и да върнем назад България с един месец. До следващия конгрес бонуса ще е достатъчно голям, така че да може с лекота и без излишни разходи да се освободят всички оригинални региони, задържането им след това и цялостната ни външна политика ще определят дали това ще е за кратко време или ще постави началото на ново развитие на страната. С риск да съм непопулярен или обвинен в некомпетентност, малодушие или каквото ви хрумне, поемам отговорността да взема решение и да предам страната в най-добрата възможна позиция, от която да се гради бъдещето й развитие. А следващият месец ще бъде доста напрегнат за нас, от всяка една гледна точка. 🙂

Поздрави: AquariusSG