В отговор на предизвикателството
Morrpheus
Бях предизвикан от Дон Боболино да споделя 7 любими свои книги. Не бях сигурен дали съм прочел 7 в живота си досега, но след дълго и мъчително умуване някакси ги докарах до заветната цел.
Мястото не е по-тежест, а на случаен прицип. Всяко едно от тези заглавия е любимо и препрочитано по няколко пъти.
И така:
1. Арчибалд Кронин - Цитаделата.
2. Иво Иванов - Кривата на щастието.
3. Стивън Кинг - Мъртвата зона.
4. Ерих-Мария Ремарк - На западния фронт нищо ново
5. Александър Бек - Волоколамското шосе
6. Свобода Бъчварова - Земя за прицел
7. Емил Зола - Вертеп
Специалистите казват, че четенето било единствената зависимост, с която и да прекалиш няма риск за здравето.
Наздраве и умната с дезинфектанта, че не се знае докога ще трябва да се приема като предпазна мярка срещу вируса. Със здраве!
Comments
Май ще трябва да пропрочета това -онов. От тия съм чел само "Мъртвта зона" и на "Западния фронт нищо ново". Зачетох "вертеп", но нещо не ме грабна - явно трябва втори опит 🙂
Започни със Земя за прицел. Няма да съжаляваш.
[removed]
606
Любима тема са ми книгите и за първи път срещам такава статия. Кефи ме избора ти за любими книги. Стивън може би ми е най любимия автор и избора ти ме изумява. Може би не си чел други негови книги освен Мъртва зона, защото за мен това му е една от най-слабите. Не че той има слаби де. Сама по себе си "Мъртва зона" е великолепна, но на фона на "ТО", "Сблъсък", "Дългата разходка", "Зеления път", поредицата "Тъмната кула", "Гняв"....
Да не изброявам, че има още доста 😁))
Нооо.. Това което ме накара да коментирам е "Волоколамското шосе". Адмирации! Не знам какво те е накарало да стигнеш до този шедьовър на военната проза, ама ми стана супер приятно, че има все още хора, които четат стойностна литература 🙂. За "Кривата на щастието" ще си замълча. Това е една от малкото книги, които докато съм чел съм ревал като малко момиченце 😁). Велик е Иво Иванов.
Мъртвата зона просто е различна. Доста нетипична за Стивън Кинг. Сигурно затова поне в моето съзнание тя е оставила по-дълбок отпечатък. За останалото - радвам се, че има и други мислещи като мен. 😃
Много интересно, май и аз за сефте се сблъсках някога точно с "Мъртвата зона", а после станах убеден фен на Стивън Кинг 🙂. Но да, определено други неща са ми по-любими.
Абе не знам какво е предизвикателството и кой ти го е отправил (малко съм неориентиран в тази игра), ама избора ти е чудесен. Личи си че имаш вкус и си човек, който обича да чете 🙂
https://www.erepublik.com/en/article/-1344-2717851/1/20
Аз за съжаление в момента чета основно научни издания и журнали и не ми остава време или по-скоро желание за още четене за развлечение. Също така не съм чел нито една от тези книги.
За всяко нещо си има подходящо време. Като поприключиш със специализираните книжки може да хвърлиш по едно око на споменатите. Мисля че ще останеш доволен.
Добре, ще ги погледна при първа възможност.
Нищо общо няма научната литература с художествената! Иначе човек винаги ако има желание да се докосне до изкуството, ще намери време. Аз след тийнерджърските ми години четях основно в метрото. Знаеш ли колко книги изчетох в това метро? 😁). Имах период дето четях само в самолета. И там изчетох доста книги преди да дойде чумата и да спра да летя 😁). Ако човек има желание ще намери начин да чете.
Да, така е, няма спор, проблемът идва от това, че аз съм от поколение, което е наркоманизирано с допамин, който се получава по всякакъв лесен начин, без никакво усилие, а четенето изисква поне някаква мотивация. От там идват масивните загуби на време, в например гледане на сериали или филми, от което идва и изместването на четенето от развлечение към задължение (когато трябва да се учи).
Няма лошо 🙂. Точно ти не си наркоманизиран 🙂. Киното също е изкуство, и като такова не е за подценяване! Едното не трябва да ограничава другото. Имам предвид, ако човек ходи на кино и/или театър, нищо не му пречи да чете🙂
Може би дадох, не толкова добър пример с филмите, но идеята ми беше следната: Всеки има смартфон, обливат го лайкове и мнения в социални мрежи, обливат го снимки, порнография и т.н. Това променя мозъците ни и се превръщаме в зависими, без да се замисляме и тогава полагането на дори минимално усилие, да прочетеш дори само една страничка става значително по-трудно. Свикнали сме на мигновенното и лесно удволетворение, което не е правилно. Това ми беше идеята, а не конкретно за самото кино.
Просто литературата в съвременния свят стана супер неглижирана, защото отнема много време, а хората са доста заети. Друго си е да чуеш някое парче за две минути и то да ти повлияе.
Иначе реално погледнато е едно и също 😁)
Аз като бях хлапе в подлеза на Ялта (на Университета) имаше един графит, който гласеше: "Важното е музиката да ти влияе". Има смисъл нали?
Въпреки че са го драскали некви наркомани.
Изкуството е за това - да ти влияе 🙂
Иначе за автора - едно предложение, ако има време 🙂 https://chitanka.info/text/34236-balkanski-greshnik
Her (2013) - IMDb - https://www.imdb.com/title/tt1798709/ 9/10 е 😉 хехе
Her (2013)
R | 2h 6min | Drama, Romance, Sci-Fi | 10 January 2014 (USA)
Her Poster
Trailer2:32 | Trailer12 VIDEOS | 149 IMAGES
In a near future, a lonely writer develops an unlikely relationship with an operating system designed to meet his every need.
Director: Spike Jonze
Writer: Spike Jonze
Stars: Joaquin Phoenix, Amy Adams, Scarlett Johansson
Тя
HER 2013 | Романтичен, научна фантастика|12+|8/10
Любими Рейтинг: 4.4/5 (2902)
Някъде в близко бъдеще в Лос Анджелис живее Тиодор Томбли – особен и самовглъбен мъж, чиято работа се състои в това да пише емоционални и лични писма до различни хора. Наскоро приключил дълга и болезнена връзка, той е заинтригуван от начина, по който новата операционна система, която усеща всяка негова мисъл и има собствена индивидуалност, може буквално да задоволи всичките му нужди. Когато я включва, той е приятно изненадан от запознанството си със Саманта – млад и приятен женски глас, който е проницателен, чувствителен и много забавен. Докато нуждите и желанията й растат, заедно с неговите, взаимната им симпатия прераства в нещо като любовна връзка.
Режисьор Spike Jonze
С участието на: Joaquin Phoenix, Amy Adams, Rooney Mara, Olivia Wilde, Chris Pratt
Страна САЩ
Звук английски
субтитри английски, български
Дължина 121 минути
Това за зависимостта ми хареса. Иначе пъстър избор.
Дааа, някога четяхме...Напоследък чета само някой вестник и основно от компа. Признавам си, че е най-вече щото не мога: имам някакъв диоптър, ама вече няколко години не съм си направила очила 🙂. Обаче почвам да се чудя дали е само заради това.
В детските си години винаги четях по 2-3-4 книги едновременно, като ми писне едната - продължавам с другата. То по това време човек не можеше да се докопа да си купи книжки, защото се разграбваха тиражи по 100 000. Дефицит, не липса на пари. Книгите бяха сериозно спонсорирани и рядко някоя струваше над 1-2 лева. Но пък бъкаше от библиотеки. И хората четяха. Но пък телевизията наистина се излъчваше по няколко часа сутрин и вечер. Днешните тиражи са търговска тайна, но често са няколкостотин броя; рядко стигат няколко хиляди. Май 10 000 е някакъв грандиозен тираж за днешно време.
Ще отбележа, че книгите бяха и с доста кофти качество хартия - присетих се от снимките 🙂. Разпадаха се буквално от четене. Но пък се сещам как едно книжле - "Ако зъболекарите бяха импресионисти" мина през поне 20-30 човека в нашия астрономически клуб тогава на части 😁.
После дойде демокрацията и започнаха да се бълват всякакви книги. Уж отпадна цензурата, щото имаше книги, които не се превеждаха. В интерес на истината, примерно бяха преведени дотогава 10-ина романа на А. Кристи, но пък може би най-добрите. Е, четяхме и на руски, щото пък руснаците бълваха книги, не само от руски автори, които в книжарниците струваха буквално стотинки. Друг е въпросът, че преводите станаха често доста лоши - взе куцо и сакато да превежда 🙂. И пазарът се наводни с лъскави издания на всякакви дивотии, но пък хората взеха да нямат пари да ги купуват.
Та що не се чете сега? Не е само мода или липса на време. Аз поне се усещам, че нямам и търпение като че ли...Имам една теория, че телевизията и компютърните игри влияят на мозъка директно физиологично и скапват мозъците на малките деца, но тъй като нямам нищо общо с медицината, си е само за лична употреба 🙂. Но кой знае защо, децата с хиперактивност и дефицит на внимание рязко се увеличиха. Знам ли, започвам да си мисля, че и на нас влияе, макар и да се е изисквало повече време за това...
От друга страна, четенето предизвиква развитие на мозъка: трябва по думички да си представиш нещата и изисква известни усилия и мислене. Десетки години децата бяха привиквани да получават наготово смляна и шарено визуализирана информация чрез телевизията. Като се има предвид, че очите ни дават около 95 % от информацията за околните неща, задръстването на сетивата с изобилна информация и много цветни картинки препълва и претоварва мозъка. И той няма нужда нито да осмисля, нито да бъде критичен - той е презадоволен от информация, която няма нужда да предъвква и задълбава в нея. И всички придобихме хиперактивни мозъци - нямаме търпение, веднага проверяваме в Уикипедия (примерно) и сме убедени, че всичко знаем, и че щом го пише там, значи това е абсолютната истина 🙂.
И освен това влияе и "пропагандата", тъй да се каже - рекламата. Сигурна съм, че все някъде някой прави все още наистина качествени книги, филми или музика, но те не стигат до нас, защото никой не ще да ги рекламира. Доста по-лесно се продава филм за широката публика, която няма нужда от много философски размисли и терзания 🙂. Взимаш доста семпъл сюжет, без особена дълбочина, но визуализиран с повече спецефекти, някоя засукана мацка, малко екшън и си готов с касов филм - без всякакви предизвикателства към мозъка, всичко е смляно, няма втори, камо ли трети план и гледна точка. Толерират се не най-умните и интересни автори, а най-масовите, щото успехът вече има само финансово измерване.
В тинейджърските си години обожавах да чета фантастика, сега гледам как много неща стават реалност. Някак не ми харесва накъде вървим и не е само, защото не мога да оценя новите неща поради одъртяването си 🙂. Напротив, и аз харесвам телефона си, но за мен той е основно телефон - средство за комуникация, а не жизненонеобходима част от мен, която примерно ми брои крачките или калориите...Харесвам Уикипедия, ама винаги проверявам какво пише на 2-3 езика, и ако нещо ме усъмни - търся и друга информаация.
Е, доста дълъг коментар се получи. Не знам дали ще заинтригува някого - по-възрастните си ги знаят тези неща, по-младите едва ли ще имат търпение да четат тези писания. Просто са размисли, докато пия сутрешната доза кафе 🙂. Обаче само не преставайте да сте крититични и да мислите 🙂!
Напълно съм съгласен, че новите генерации четат по-малко, защото четенето е прекалено скучно като действие. Във времена когато ги залива информация, ходят на 4D кино, играят игри с качество доближаващи ги до реалността, да седнеш на диванчето с книга в ръка и часове на ред да се наслаждаваш само на текст сякаш за тях е като форма на наказание. От друга страна да мен четенето е ключов момент за оформяне на въображение, възпитание, грамотност. Самият аз обаче се хващам, че кога правя нещо на компютъра отварям 10 страници едновременно, съзнанието ми прескача от тема в тема и въпроса с концентрацията става доста сложен. Наложи ми се преди няколко месеца да се готвя за изпит, беше голямо предизвикателство да се затворя в една стая и да се концентрирам върху специализираната литература за часове, без да гледам в телефона си. Сложничко стана, но като родител не спирам да водя битка опитвайки се да внуша на децата си колко е важно да четат.
Аха, точно за това говоря. Преди и аз бях способна да чета и правя нещо и да изключвам всичко останало, сега ми е доста по-трудно. Евентуално само ако ме притиска някакъв краен срок за някоя статия или пък ако ама наистина много ми е интересно нещо...Четенето е ключово, наистина ти стискам палци да успееш, но за съжаление не ти давам повече от 5 - 10 % вероятност за успех. Поне минимизирай щетите - говори и обсъждай нещата, карай ги да си размърдат мозъците да ги осмислят. Понякога даже под формата на приказка може да разкажеш някоя книжка и да предизвикаш интерес да я прочетат - примерно при мен така се случи с Алиса. И досега помня как като я видях в книжарницата, се затръшках на майка ми и не спрях да мрънкам, докато не ми я купи 😁.
Не отричам, че и аз обичам игрички - раздвижва мозъка, влияе на моториката на ръката и т.н. Но прекаляването буквално ни откъсва от реалността. Тя и телевизията не е вредна сама по себе си - няма лошо човек примерно да гледа филмче за животинките. Но ограничи всичко, което съдържа резки смени на картината и звука - човешкият мозък наистина блокира, той не е направен за това. Особено при все още развиващ се мозък на дете, което няма натрупан опит.
интересни заглавия.
с Волоколамское шоссе ме изненада. честно.
Док, защо тук няма учебника по пато-анатомия 🙂
Мисля той е променил всеки който го е отварял
Защото специализираната литература е нещо различно. 😉