Предизвикателство към играчите

Day 4,559, 07:27 Published in Bulgaria Bulgaria by DonBobolino

Здравейте приятели!

В интернет вървят какви ли не предизвикателства. Много от тях са откровено безумни. Още не мога да разбера какъв е смисълът от заливането с ледена кофа в името на някаква кауза. Яденето на капсули за пране пък спокойно може да влезе в класцията за Дарвинови награди.

Днес обаче бях предизвикан с нещо, което грабна вниманието ми. Идеята е да се измъти благополучно яйце, закупено от супермаркета и така да се даде отговор на въпроса кое е по-първо – яйцето или кокошката. И така предизвиквам Бакалина да измъти едно. Аз вече успях...да се оплескам с жълтък отзад.

Шегувам се!

Предизвикателството е следното. Всеки от предизвиканите трябва да сподели снимки на седем книги от своята библиотека, които са му любими или просто са грабнали вниманието му по някакъв начин.

Моята библиотека не е от най-големите, но след като се разрових все пак изрових седем романа, които по няккаъв начин са ме накарали да ги прочета повече от веднъж.

1. „Quo vadis?“ на Хенрик Сенкевич. Лично за мен това е книга номер едно в световната история. Любовна история между римлянин и робиня, която се развива времето на император Нерон и гоненията срещу християните. Невероятна фабула, изключителни герои. По някакъв начин книгата вдъхновява.



2. Втората книга открих подвързана във вестник. Причината, че от много четене през годините е силно повредена. Не знам колко път съм чел през юношестките си години „Наследникът от Калкута“ на Роберт Щилмарк, но е възможно и да са над 100. Нормално е, в тази книга има всичко - пирати, индианци, бандити, дори социалисти, които мечтаят за утопичен остров. Приключения, невероятни обрати и хепи енд – всичко, за което един младеж може да мечтае.



3. Третата книга е приказка, но пък каква приказка! Най-любимата ми! Изключително подходяща както за деца, така и за възрастни. „Приказка за Стоедин“ от Никола Русев е историята на един простодушен младеж, който в името на истинската любов преживява много. Приказката е поднесена на читетелите по невероятен начин, който ги кара да се усмихват непрекъснато.



4. Четвъртата книга е „Лъженерон“ на Лион Фойхтвангер. Честно казано съм я чел няколко пъти преди години и бях забравил за нея. Когато преди малко я зърнах в библиотеката си, си казах, че това е книга, която си струва да бъде споделена. Историята разказва за обикновен римлянин, който е двойник на Нерон. Заради своята алчност се забърква в събития, които не са особено лицеприятни.



5. Точно до „Лъженерон“ седеше друга книга за Древния Рим, която няма как да подмина. Помня, че преди да открия този роман преди неизвестен брой години по телевизията вървеше телевизионна адаптация по него. Беше добра, но книгата е по-добра – „Аз Клавдий“ на Робърт Грейвз.



6. „Картографирането на рая“ е написана от моя приятел Влади Киров. Светла му памет! Някой ден се надявам критиката да признае заслужената гениалност на този роман. Тук правя една прогоза – сигурен съм, че ще бъде изучаван в училище някога. В книгата се разказва за много неща, но осовното е историята на млад австрийски картограф, който трябва да картографира делтата на Дунав, докато тя все още е османска територия.



7. Последната книга е всъщност цяла сага. „Вещерът“ на Сапковски е най-доброто фентъзи, което съм чел. Написано умело, с чувство за хумор, с интересна фабула, запомнящи се перосонажи.



И така аз приключих с моя списък и отправям предизвикателство за същото към следните играчи:

1. Док (Морфеус)
2. Бакалина
3. НоФлай
4. Шилето
5. Емре
6. Не паниката
7. Олда
8. Апачи
9. Лунната сянка
10. Цуци
11. Андромеда
12. Перин
13. Лозаря
14. Солам
15. Всеки, който иска да се включи – омръзна ми да изброявам – прекалено много сте.

Нека пуснат по една статия с книги...или с мътене на яйца.