Join the new world

1.[Между двата свята] Началото





Izgarq6tata прекара часове, дни, даже седмици в опознаване на света, който попадна само с едни подпис. Очакванията й за изкуствената реалност бяха надхвърлени многократно. Беше я погълнала на мига особено с възможностите, които предлагаше.

Там можеше да бъде която и каквото си поиска. Можеше да има всичко, да постигне всичко и то много, много лесно. Всичко, което в реалния живот искаше, вече можеше да го има и повече. Политика, икономика, истински войни, постоянно променящи се съюзници и врагове, нови приятели или интриги. А цената за тези удоволствия беше нищожна. Поне на пръв поглед.

От друга страна тази игра, както всички други, водеше до пристрастяване. Веднъж въвлечен във вихъра й губиш представа за времето, забравяш за всичко извън нея. Бавно по малко те обладава без да усетиш. Започваш да се нагаждаш спрямо нея и вече е неделима част от живота ти. Но това ти харесва, какво сладко чувство, да притежаваш всичко, което си изкал някога. Как може да се разделиш с него?







Тя се прибра от лекции. Говореше по телефона с нетърпеливата си приятелка Мери. Вече бяха минала три месеца от както се радваше на новото си жилище и по специално на една определена стая, за коята само тя знаеше, че съществува. Само при мисълта за това кръвта й кипваше и лека усмивка се изписваше на лицето й.

Затвори телефона. Застана пред празната стена и зашари с пръст по студената повърхност изричайки:

-Сезам, отвори се!

Миг по-късно вече свършваше с настойките и сините светлини оцветиха стаичката. Пристъпи бавно напред към желатиновия пашкул, както го бе нарекла, чувайки остатъците на приятния компютърен глас. Всеки път изкарящото чувство я разтършваше и я подготвяше за Новия свят.






Отвори очи. Намираше се апартамента си. Не. В неговото виртуално копие. Огледа се в огледалото. Изглеждаше ослепително както винаги. Тъмно кафява къдраа буйна коса със синьозелени очи, каквито винаги бе искала да има. Дрехите й можеха да са Голче и Габана само с една единствена мисъл. Но това беше само малка част от пъзела.


Самият град, в който се намираше представяваше в пъти по-малък от реалната София. Той е състоеше от основните административни сгради, още около стотина за живеене и няколко места за развлечение. След това следваха тъй наречените предградия, къде беше пълно със всякакви видове къщи с красиви градини. По-нататък се разпростираха хиляди декари обработваема земя и ферми с различни видове добитък, заводи за оръжие и храна.