Join the new world

Тази статия поставя началото на епизодите на поредицата "Между двата свята."
И съм направила, така че да съвпада с темата „еРепублика – когато животът се сблъска с пиксели” на конкурса Мастиленият лабиринт на Таблов.
Приятно четене.







Всичко започна в един топъл февруарски ден, към 9 часа сутринта. И по-специално краят на един телефонен разговор.

-Мезонет на последния етаж. Друго и не искаш, офертата е в сила още 24 часа, след това ще е късно. Помисли добре.- плътен мъжки глас се чуваше през телефонната слушалка.

-Наистина, а цената?

-Точно както се договорихме. Утре в 9:00 да си тук, все пак ни трябва подписът ти.- на последните думи се наблегна и я побиха тръпки. Гласът му бе властен и делови, същински майстор в областта си, спокоен, не издаващ нищо.

-Разбира се.- преглътна тя. Телефонният разговор приключи.

Готово. Имаше чувството, че подписва договор с дявола, но все пак нещо й подсказваше, че трябва да го направи, че трябва да продължи.







Телефонът звънна.

-Ало?

-Здрасти! Аз съм. Нанесе ли се вече?

-Туко що. Мястото е страхотно.

-Значи купона в петък е у вас?

-Оставям всичко на теб, скъпа. Ще се видим после при фризьора. До скоро, целувки.

-И на теб! Чао.

Затвори. Винаги е толкова нетърпелива, каза си наум Izgarq6tata.

-Добре дошла у дома!- приветства се сама на глас.- Това е новият ти дом.

Мензонетът беше невероятен. Просторен. Холът и кухнята се сливаха като ги разделяше огромен бар. На първия етаж също имаше и игрална зала, нещо като тераса с голямо по размери джакузи и разбира се баня и тоалетна. По стълбите нагоре се влизаше в тънък, но дълъг коридор, който пък водеше до три спални, тераса с хубава гледка.

-Мечтите наистина се сбъдват.- мислеше си тя докато разглеждаше новата си придобивка.- Всичко това е мое!

Влезна в една от стаите. Спалня точно по вкуса й. Точно каквото очакваше да види. Перфектно.

Докато се разхождаше из стаята се спря пред бюрото. На него имаше папка, която за първи път виждаше. Дали не беше „подарък“ от него. Взе я и се настани удобно на голямото легло. Заглавието на документите гласеше: Проект „Ерепублик-Новият свят.“ Тръгна да разлиства, но се спря. Тази работа щеше да отнеме повечко време. Извади от джоба телефона си, Nokia C7 и прати бърз смс, че няма да успее за фризьора като вмъкна поредното лъжливо извинение. Остави телефона доволна и изпъна облечените в прилепнали кожени панталони крака. Време е за четене.







Огледа хубаво празната стена. След това нежно с пръсти започна да рисува по нея. Усмивка. Намери го, тайният механизъм отварящ вратата. Натисна с пръсти и нещо тихо изщрака.

Входът към тайната стая на мензонета беше открит. Стаята беше малка в сравнение с останалите. Делеше се на две равни части като през средата на стаята имаше тънка прозрачна преграда издаваща странен механичен звук.

-Та това е лазер! Невероятно!

Зениците на очите й се бяха разширили до краен предел. Все още не вярваше на видяното и на прочетеното по-рано, а най-хубавото едва предстоеше. Внимателно разгледа всичко. От другата страна на полето имаше вода или някаква подобна течност. Огромен аквариум. В другата страна на стаята имаше малък компютър. Izgarq6tata седна на него. Точно като в описанието- от тук се стартираше и контролираше всичко.

-Да видим дали това чудо работи.

Зададе основните команди, отвори едни сайт и се регистрира в него, след това стана. Изведнъж лазера от бледо зелен стана син. Всичко е готово. Съблече коженото си яке, свали арсеналът си от аксесоари плюс чисто новите черни сандали на висок ток и ги постави в единия ъгъл на стаята. Застана на точно обозначено място на няколко сантиметра от лазерната стена.

-Име?- чу се компютъризиран женски глас.

-Izgarq6tata.- отговори смело тя.

-Парола?

-**************.

-Прието. Можете да влезнете. Приятна игра.

Втора покана не беше нужна. Пристъпи на пред като усети изгарящия лъч по цялото си тяло, през дрехите чак до костите. А веднага след това успокояващото действие на геолобразната течност. За няколко секунди вълна от адреналин се разля по цялото й тяло, но също толкова бързо изчезна и се отпусна като започна да се носи в течността напълно отпусната. Лазерът вече беше червен, а тя се унасяше в сън. Да започваме, бяха последните й мисли.







Отвори очи. Намираше се в стая с чисто бели тапети и под. Пред нея стоеше нискък, леко пълен, около 40 годишен мъж със бяла коса. Носеше старогръцко облекло в червено и синьо и златни сандали.

-Добре дошла! Аз съм Плато. Създателят на този свят! На Ерепублик! Ти си новият гражданин на този свят. Моля избери своята държава и се присъедини към останалите. Те се нуждаят от теб! Приготвил съм ти няколко мисии, с които да започнеш своето пътешествие. Успех!

След това Плато се разпадна на пиксели заедно със стаята и за миг тя се озова в едно черно нищо. После по същия начин се озова в новият си мензонет. Всичко беше точно както го беше оставила, но този път се намираше пред стаичката, в която беше влязла. На нейно място пишеше с огромни букви ИЗХОД.

Веднага отиде пред огледало. Празно, никакво отражение. Защо? На стъклото се изписа надписът: „За да изберете вашият аватар в играта, застанете на посоченото място като си си представяте точно образа, който сте си избрали.“ Izgarq6tata изпълни точно наставленията. Започва да се пиксализира образа. Това не беше тя, това беше дигиталното й „аз“. Просто си представи мечтания образ и той се появи. На лицето й се изписа усмивка на искрена радост и задоволство.

На ръката й имаше часовник. Показваше часа и датата на играта, които се сменяха с часа и датата на реалния свят.

-Всичко е толкова истинско. Значи това е Ерепублик. Новият свят, където мечтите се сбъдват. Нямам търпение да го разгледам и да изпитам възможностите му.

Хвърли последен закачлив поглед към огледалото като уж оправи новата си прическа и уверена с типичната женска походка излезна от еЖилището си, за да разбере какво всъщност представлява Ерепублик.





Шаут:

[Между двата свята] Началото
http://www.erepublik.com/en/article/-1-2171374/1/20