Честит еРожден ден на мен!

Day 1,581, 02:45 Published in Bulgaria Bulgaria by m0nef

еДен 1,581. Посрещам с усмивка изгряващото над еБългария слънце. Всъщност реално слънцето отдавна е изгряло, в момента е около десет сутринта българско време. В чата на ДУЛО някои вече пият трето кафе и отново за два часа спамът е нарастнал с 1000 съобщения, въпреки значението на понеделник сутрин. Днес обаче имаме повод за празник, който ме връща 365 дни назад...
Времената бяха различни преди година. Тогава нямаше пари, да се биеш с пистолетчета беше лукс, а медалите се взимаха с по 200-300к щета. Спомням си как влизах в irc каналите и се примолвах за 2-3 хляба.
Регистрирах се случайно на 19-ти Март 2011, по време на тая криза. Минавал съм два пъти през казармата. Първия път спечелих симпатиите на старшия и бях назначен за командир на отряд НВО, а после на КК3. След това нещо се прецака и трябваше да почна отначало. На втория опит излязох успешно и се огледах за потенциален отряд. Тогава попаднах на ДУЛО. Люботитството надделя, чувствах се късметлия в първите дни от новата година... И сякаш нямаше нужда да търся повече.
На пръв поглед не изглеждам особено внушителен – 29-то ниво, без партийни изяви, Field Marshal *** със скромните 4000 и малко отгоре сила. И въпреки това понякога точно хората като мен излизат на първа страница във вестниците, съвсем без да искат (“...а епичния трети рунд на Македонската епопея с право може да бъде наречен Моньова битка.”). Всеки град има своя герой, а всеки герой има нужда от тласък... Моят тласък беше парти за рожден ден, което прерастна в афтърпарти и имаше епични последици.
Прекрасна година. Зад себе си вече имам опит, до мен – приятели, а напред само може да става по-интересно. Поглеждам в чата. Още не са се усетили, но след малко ще завалят честитки и виртуални бири, последвани от „Да почерпиш!”.
Разбира се, че ще почерпя всеки който остави коментар вотне или събне . Символично, по няколко оръжия (k3 Или К6) – да ги използвате по предназначение. Пожелайте ми да се замогна, че да ви раздавам повече догодина. А сега – бон апети и нека враговете ни да хапнат малко олово в моя чест.