Господин президент, разрешете да доложа...

Day 1,559, 07:12 Published in Bulgaria Bulgaria by Valentin Krastev


Господин президент, разрешете да доложа!
Армейски отряд ДУЛО навърши една година от своето създаване.


Една година, през която бяхме там, където е най-напечено!
Една година, през която не участвахме в бойкоти и интриги!
Една година, през която неизменно бяхме в топ 5 на армейските отряди!
Една година, през която доказахме, че има нужда от нас!
Една година, през която създадохме отряд, който тепърва ще играе значителна роля във военното ни дело!

Господин президент, разрешете да продължа!

Вчера, за 365-и пореден път, членовете на отряда защитаваха приоритетите на виртуалната ни родина в битките за Македония, Буковина, Северен Кавказ, Даинава, Южна Финландия, Прибалтика и Швейцарските Алпи. Целият наличен състав изпълни дадените заповеди и не допусна да даде жертви на бойното поле. В преки двубои бяха покосени 11614 врагове, а епичния трети рунд на Македонската епопея с право може да бъде наречен Моньова битка. 😉

С гордост ви докладвам, че достигнатата щета на отряд ДУЛО е 108 659 499. Ние заслужихме 24 медала, а 18 от членовете на отряда заеха място сред 100-те най-добри бойци за изминалия ден.

Лайтмотивът на военната кампания бяха думите на Кам Гигандет от “Никога не се предавай”:
“Ако искаш да бъдеш най-добрия, трябва да отстраниш най-добрия”.

Господин президент, позволете да ви честитя рождения ден на армейски отряд ДУЛО!
Вярвам, че нашият рожден ден, е празник за цялото политическо и военно ръководство на страната. Нещо повече, убеден съм, че това е празник за еБългария.


Господин президент, завърших!


В. Кръстев
зам. командир в армейски отряд “ДУЛО”


ПП1: Освен колегите от ДУЛО във вчерашната акция се включиха и приятели. С тях щетата стана 112 212 699.

ПП2: Докато писах горните редове се сетих за историята на добрия войник Швейк. И по специално за една определена част, която винаги ме е карала да се смея. Държа да ви я разкажа:

“Той беше приятен компаньон. Един ден излетя с офицера Херциг и когато се озоваха на височина 826 метра, моторът престана да работи.
-Разрешете да доложа. Бензинът ни свърши – обади се зад офицера приятният глас на Швейк, - аз забравих да напълня резервоара.
Един миг след това ... :
-Господин поручик, разрешете да доложа ... Ние падаме в Дунава.
А когато след малко главите им изплуваха от набраздените зеленикави води на Дунава, добрият войник Швейк, който плуваше след офицера към брега, каза:
-Господин поручик, разрешете да доложа ... днес ние отбелязахме рекордна височина!”


Епопеята в няколко снимки:































Колона на медалистите: